Решение № 166 от 24.05.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. гр. Червен бряг, 24.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440100138 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 150, чл.127а, ал.2 от СК и чл. 45, ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД

В РС – Червен бряг, чрез адв. Т. Т. от АК – Плевен е постъпила искова молба от В. К. Р., с ЕГН ********** от гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. "......." № 14, в качеството му на баща и законен представител на В. В.ева Р.а, с ЕГН **********, родена на 25.10.2014 г. срещу А.

М. В., с ЕГН ********** от гр. К***, с която на основание чл. 150 от СК се иска от съда да постанови решение и измени постановената с Решение № 393/28.02.2017 г. постановено по Гр.д. № 6733 по описа за 2016 г. на ПРС ежемесечна издръжка от 130,00 лв. на 300.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2024 г., както и на основание 127а, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение и даде разрешение за издаване на задграничен паспорт и лична карта на детето и свободното му пътуване в чужбина/Кралство Испания/, с всички произтичащи от това законни последици, тъй като е налице разногласие с майката по този въпрос и да получи същите след издаването им. В исковата молба се твърди, че на 25.10.2014 г. от брака на ищеца с ответницата се е родило детето – В. В.ева Р.а, с ЕГН **********. Твърди се още, че с Решение № 393, постановено по гр.д. № 6733/2016 г. на ПлРС, същия е прекратен, на него са възложени упражняването на родителските права и е осъдена ответницата да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 130.00 лв.

Ищеца твърди, че от определяне на издръжката е изминал значителен период от време, през който значително се е влошила икономическата обстановка в страната, повишени са цените на основните хранителни продукти, енергоносителите и горивата, увеличила се е минималната работна заплата и присъдената издръжката вече не покрива нарасналите 1 нужди на малолетната В. за храна, дрехи, обувки и ученически пособия, както и че ответницата разполага с материални възможности да заплащане на месечна издръжка в претендирания размер. По отношение на другия обективно съединен иск излага подробни доводи от необходимостта и правото на непълнолетната да притежава документ за самоличност – лична карта и задграничен паспорт, както и правото й за свободно движение в рамките на ЕС. Съдът е разменил книжата по делото, но в дадения от съда срок по чл.131 от ГПК отговор не е постъпил.

Ищеца редовно призован в съдебно заседание не се явява лично. За него адв. Т. Т. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа всички обективно съединени искова, като ги намира за основателни и доказани. Позовава се на гласни и писмени доказателства.

Ответницата редовно призована в съдебно заседание не се явява лично, не изпраща представител и не релевира становище по иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически обстоятелства: Не се спори по делото, а се установява от представеното заверено копие на у-е за раждане, че ответницата А. М. В. е майка на детето В. В.ева Р.а, а ищеца негов баща. Безспорно е, а се установява и от Решение № 393, постановено по гр.д. № 6733/2016 г. на ПлРС, че В. е осъдена да заплаща за детето В. Р.а, чрез нейния баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 130,00 лв. Така обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на иска и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА по чл.150 от СК: Претендира се месечна издръжка за бъдеще време в размер на 300.00 лв., от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2024 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.

Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно и не зависи от имущественото състояние на детето. Чл. 150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.

Следователно, за да бъде уважен всеки от осъдителните искове за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищцата, чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че детето, за което се иска увеличаване на присъдената издръжка не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3) материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период (след датата на предявяване на иска – арг. от т.

21 от ППВС № 5-70 г.) и 4) трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена 2 първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено увеличение на нуждите си (вкл. и възникването на нови нужди) или трайно съществено увеличение на възможностите на задължения родител (в този смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).

По отношение на тези факти ищеца трябва да проведе главно доказване, което поради това следва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда убеждение за тяхното съществуване вън от всякакво съмнение. Ответницата трябва да проведе главно и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на ищеца е задоволена изцяло, вкл. защото е доставял дължимата издръжка или защото детето получава доходи (така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията – Н., Л., “Семейно право на РБ”, стр. 488, изд. 1994 г.), и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на главното доказване от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на главното доказване на ищеца).

В конкретния случай, ищеца В. Р., лично и чрез пълномощника адв. Т. Т. от ПлАК, в качеството си на баща и законен представител на малолетната В. В.ева Р.а, с ЕГН **********, родена на 25.10.2014 г., доказват, че от присъждането с Решение № 393, постановено по гр.д. № 6733/2016 г. на ПлРС на месечна издръжка за малолетната В. в размер на 130.00 лева, до приключването на съдебното дирене по настоящето дело – 14.05.2024 г., е изминал значителен период от време, който обуславя извод за изменение на обстоятелствата, тъй като ноторно е, че с увеличаване възрастта на всяко дете, съществено се изменят и неговите потребности, което рефлектира върху размера на средствата, необходими за осигуряване на условия за неговото развитие. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС).

Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т.

4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за цели извън издръжката.

Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или понастоящем 233,25 лв. месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2024 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 933.00 лева). При определяне на първоначалния размер на издръжката детето е било само на 3 години, като към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, тя е вече повече от три пъти поголяма. Възрастта на малолетната В. и посещаването на училище предполагат потребност от средства за храна, облекло, специфични образователни пособия и заплащане на такси за допълнителни дейности. По аргумент от чл. 49, ал. 2 и чл. 50, ал. 2 ППЗЗДетето относно 3 осигуряваните от държавата средства диференцирано според възрастта на детето, когато то е настанено за отглеждане при роднини, близки или в приемно семейство, необходимите средства за издръжка на дете във възрастова граница от 3 до 14 години е 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход (чл. 49, ал.2, т.1 ППЗЗДет.).

Като взе предвид горното, както и при съобразяване на обстоятелството, че детето е вече на над 10 годишна възраст и се отглежда изключително и само от бащата, съдът приема, че необходимата за периода след предявяване на исковата молба до приключване на устните състезания месечна издръжка за непълнолетната В. е в размер на 600.00 лева – разходи за облекло, обувки, храни и напитки, образователни игри и пособия. В производството не са събрани доказателства за получаваните от ответницата месечни доходи, но е доказано, че същата живее и работи приоритенто в чужбина. Няма доказателства обаче същата да е с намалена работоспособност, поради което съдът намира, че А. В. е в трудоспособна възраст и има възможност да престира труда си срещу което да получава доход, значително надхвърлящ определения за страната минимален такъв от 933.00 лева.

Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи върху всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите, съобразно възможностите им. Независимо от липсата на доказани доходи на ответника, които да сочат на възможността му да престира издръжка в размер над минимално предвидения размер в чл. 142, ал. 2 СК, същия в отговора на исковата молба не оспорва предявените субективно съединените искове по чл. 150 СК до претендирания размер от 300.00 лева, поради което съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени до така признатия размер. Разликата до пълния необходим размер за издръжка за детето (600.00 лева), следва да бъде поета от другия родител, който осъществява и непосредственото й обгрижване.

Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е 05.02.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл.146, ал.1 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната претенция.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА по чл.127а, ал.2 от СК: С разпоредбата на чл. 76, ал.1, т.9 от ЗБЛД е регламентирана необходимостта от съгласие на двамата родители, за да бъде издаден задграничен паспорт на ненавършилото пълнолетие дете и за да напусне страната. В посочената разпоредба законодателят не прави разлика между прекратен брак с постановени мерки, хипотезата на родители, които не са в законен брак и хипотезата на родители, които са в законен брак. Необходимо е съгласие на двамата родители. С разпоредбата на чл.11, ал.8, от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, законодателят е регламентирал когато НЯМА СЪГЛАСИЕ кое е основанието да бъде издаден паспорт – ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ за разрешение за издаване на паспорт, без да е необходимо съгласие на двамата родители. Това решение следва да бъде постановено в производството по чл.123 от СК. Изречение второ е аргумент в тази насока. Издаването на 4 паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. По делото не бе оспорен от ответника твърдяното от ищцата обстоятелство, че същата от раздялата на страните не е осъществила нито един личен контакт с нея. Липсата на какъвто и да е контакт между родителите, прави невъзможна нормалната комуникация между тях. По изложените съображения предявената претенция е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.