Определение № 104 от 30.01.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. Шумен, 30.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500005 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 8622 от 27.11.2024г. депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, р-н Люлин, бул. „....“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от изп. директор З.Б., чрез юрисконсулт И.Н. срещу разпореждане № 2314 от 13.11.2024г. на РС – Нови пазар, по ч.гр.д. № 20243620101362, с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П. Г. П. с ЕГН ********** за сумите: 3833.13 лева – договорна лихва за периода от 01.03.2023г. до 27.09.2024г. и 1481.26 лева – обезщетение за забава от 02.01.2023г. до подаване на заявлението – 27.09.2024г..

Жалбоподателят счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен и моли съдът да го отмени и се произнесе по съществото на въпроса. Излага, че ЗПК - чл. 10а, ал. 1 позволява на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Не споделя тезата на заповедния съд, че посредством договора за застраховка се цели увеличаване размера на кредита, доколкото сключването му не е било предпоставка за отпускане на кредита и размерът на застрахователната премия не следвало да бъде включван в размера на годишния процент на разходите. Потребителсткото кредитиране и застрахователното дело имали различен и специфичен предмет на дейност, поради което за тяхното извършване са въведени редица нормативни изисквания и ограничения. Тяхното упражняване било регламентирано в различни нормативни актове и кредиторът не можел да влияе на условията по договора за застраховка, поради което и не можело да се приеме, че тя допълнително оскъпява кредита.

По отношение на таксата ангажимент сочи, че срещу същата кредитора фиксира лихвен процент за целия срок, като фиксирането на лихвения процент не можело да се квалифицира като действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

1

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:

Производството пред РС – Нови пазар е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София, действащо чрез пълномощник юрисконсулт Б.Л.Д. срещу П. Г. П. с ЕГН ********** за парично вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит EMLN – 19304134 от 03.05.2022г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България и П. Г. П. с ЕГН ********** за сумите: 6509.03 лева – главница; 3833.13 лева – договорна лихва за периода от 01.03.2023г. до 27.09.2024г.; 1481.26 лева – обезщетение за забава от 02.01.2023г. до подаване на заявлението – 27.09.2024г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. В заявлението е посочено, че вземането произтичащо от договора, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 по силата на Приложение № 01/29.08.2023г. към Рамков договор за продажба на вземания от 15.02.2022г., като, считано от 01.06.2024 г. кредитът е станал предсрочно изискуем.

С разпореждане № 2179/25.10.2024г. съдът е оставил без движение заявлението, като е дал на заявителя тридневен срок, в който да посочи дали се претендират суми по застраховка „сигурност на плащанията“ и такса ангажимент и в какъв размер, както и да посочи какви по вид, основание и размер плащания е извършил длъжника по основния договор за главница, договорна лихва, застраховка и такса ангажимент до датата на подаване на заявлението в съда.

В уточняващата си молба заявителят е посочил, че не се претендират суми за застраховка и такса ангажимент. По отношение на въпроса дали са извършени плащания е посочил, че същите са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исковото производство и такива уточнения, досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми, не намирали място в текущото съкратено съдебно производство.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва: 3833.13 лева – договорна лихва за периода от 01.03.2023г. до 27.09.2024г. и 1481.26 лева – обезщетение за забава от 02.01.2023г. до подаване на заявлението – 27.09.2024г.. За да отхвърли заявлението в тези му части, съдът е приел, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК и, на основание чл. 23 от ЗПК е присъдил само чистата стойност на кредита – сумата в размер на 6 509.03 лева, претендирана като главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.09.2024г. до изплащане на вземането. Приел е, че независимо, че със заявлението заявителят не претендира плащания за такса ангажимент, в размер на 500 лева и застрахователна премия, в размер на 8856 лева, то предвиждането им 2 за заплащане в договора, било в нарушение на закона и на добрите нрави, което водело до недействителност на същия. Посочил е, че таксата противоречи на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, а с включването й в погасителния план на вноските по застрахователната премия се увеличавал размера на ГПР, който не съответствал на размера, посочен в договора и по този начин кредиторът въвеждал в заблуждение потребителя относно действителните общи разходи по кредита, което било проява на нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Договорът не съдържал и посочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, поради което не съответствал на изискването на чл.11, ал.1, т.9а. Заключил е, че доколкото са налице нарушения при сключването на договора - чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, т.9а и т. 10 от ЗПК, то той е недействителен и, на основание чл. 23 от ЗПК, длъжникът по него дължи само чистата сума за главница, без да дължи лихва и други разходи по кредита.

Като съобрази така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В конкретния случай, с оглед качеството на заемателя е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143 – чл. 148 от ЗПП. Съгласно чл.143 от ЗПП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал.2 са посочени примерно 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Предмет на настоящата жалба е претенция на заявителя за заплащане на сумата от 3833.13 лева – договорна лихва за периода от 01.03.2023г. до 27.09.2024г. и 1481.26 лева – обезщетение за забава от 02.01.2023г. до подаване на заявлението – 27.09.2024г., дължими по договор за потребителски кредит EMLN – 19304134 от 03.05.2022г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България и П. Г. П. с ЕГН **********. Съгласно посочения договор, на длъжника е предоставена сума в размер на 45 000 лева, със срок на погасяване – 120 месеца. Размерът на вноската по кредита е 568.88 лева, при договорен лихвен процент от 5.80% и ГПР 6.22%. В размера на задължението е включена застрахователна премия в размер на 8856 лева и такса ангажимент в размер на 500 лева.

Общата стойност на плащанията е 68 265.60 лева.

На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. В чл. 10а, ал.

1 от ЗПК е предвидена възможност за кредитора да събира от кредитополучателя такси и 3 комисионни за допълнителни услуги, като това са тези услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например: издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др., като в случая по отношение на предвидената в договора за кредит „такса ангажимент“ не се установява наличието на посочените характеристики. Така уговорената такса и като предназначение, и като наименование противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В практиката на кредитния пазар ангажиментът на кредитора да не променя лихвения процент за срока на заема е свързан с по-висок риск за него, който риск намира икономически еквивалент в по-висок лихвен процент за връщане на заетата сума.

Отпускането на заеми при фиксирана или "плаваща" лихва, в зависимост от конкретния договор е дейност, която е пряко свързана с усвояването и управлението на кредита. Това именно е същността на възмездното кредитиране, извършвано по занятие. Следователно липсва основание кредиторът да начислява такса, наречена ангажимент, за това, че е изпълнил задължението си да предостави заема и сам се е съгласил да не променя лихвения процент по него за срока на договора. Като противоречаща пряко на чл.10а, ал.2 от ЗПК, уговорката за такса ангажимент е нищожна, поради противоречие със закона по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.20 от ЗЗП.

Също така, правилен е извода на съда, че е налице невярно посочване на ГПР в договора, с което е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като, видно от приложените със заявлението доказателства, същият не включва таксата ангажимент в размер на 500 лева и застрахователната премия в размер на 8856 лева и е реално значително по-висок от вписания в договора, като по този начин потребителят се въвежда в заблуждение относно действителните разходи по кредита и се създава нелоялна заблуждаваща търговска практика. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдението на жалбоподателя, че застрахователната премия представлявала част от главницата, не кореспондира с посоченото в договора и в погасителния план, съгласно който, месечната погасителна вноска от 568.88 лева включва отделни пера за главница, застрахователна премия и договорна лихва.

Именно поради изложените мотиви, настоящата инстанция споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, че процесният договор за кредит се явява недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК и, на основание чл.23 от ЗПК, кредиторът може да претендира само чистата сума по кредита, без каквито и да било лихви или разходи.

Ето защо заключава, че като е отхвърлил заявлението в обжалваните му части заповедният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2314 от 13.11.2024г. по ч.гр.д. № 20243620101362 по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, ЕИК 203670940, действащо чрез пълномощник юрисконсулт Б.Л.Д. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П. Г. П. с ЕГН ********** за сумите: 3833.13 лева – договорна лихва за периода от 01.03.2023г. до 27.09.2024г. и 1481.26 лева – обезщетение за забава от 02.01.2023г. до подаване на заявлението – 27.09.2024г..