Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 19.02.2026, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 747/2025
Вид
Решение № 62
Подписан
19.02.2026
В сила
28.03.2026
Състав
Недко Цолов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 270 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 43 · Закон за измерванията
  • чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 334 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Ботевград, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20251810200747 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д - 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш /ЕФ/ серия К № **** издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на З. К. К., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ **** на **** г.

В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде прогласен за нищожен поради липса на правно основание, и отменен поради невярно посочени факти.

В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт П.И. наказващият орган е 1 изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Според процесния ЕФ на 07.07.2024 г., в 10,17 часа, в Софийска област, община Правец, АМ-Хемус 56+500 км посока от гр. София към гр. Варна, при ограничение на скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с товарен автомобил „Пежо Бипер“ с рег. № ****, собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 насочено към гр. София. При разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 118 км/ч, след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км(%), при измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта 28 км/ч., като нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш **** на **** година.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол № ****г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.

Електронният фиш е бил връчен на собственика на автомобила на дата 10.10.2024 година /видно от представената по делото справка на АИС АНД/и обжалван на 24.10.2024г. /жалбата е изпратена по еллектронен път до АНО/.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

2

Не е подадено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Жалбата на З. К. К. първоначално е била разгледана по образувано а.н.д.

№****г. по описа на РС-Ботевград, като с решение № ****г., съдът е потвърдил обжалвания електронен фиш.

С влязло в законна сила Решение № ****г., постановено по КАНД № ****г. на Административен съд-София област, касационната инстанция е отменила като неправилно решение № ****г. по а.н.д. №****г. по описа на РС-Ботевград и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на РСБотевград.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: ЕФ серия К № **** протокол № *****г.( л.35 от делото) от проверката на мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1”(с идентификационен номер на СИ 120ссdd); ежедневна ведомост на отчет образец №11 отразен в ЕФ; удостоверение за преминало обучение за работа с „ARH CAM S1”; заповед № *****. и заповед №**** от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 07.07.2024г., справка за собственост на МПС; справка-отговор на АПИ, ведно със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС при км 56+500 на АМ Хемус с посока на движение към гр. Варна, справки АИС АНД. и др., които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

От справката на АПИ и схемата към нея се установява категорично, че към датата на извършване на нарушението /07.07.2024г./ при км 56+500 пътното платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 90км/, монтиран на км 55+600 и обхват на действие от км 55+600 до км 57+160, тоест 1560 метра.

Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на движение. Автомобилът е заснет на 81 метра от камерата, в посока приближаване, а при положение, че знакът е на 1000 метра от камерата, то безспорно МПС-то е било в обхвата на действие на знака , поради което 3 следва да се приеме, че водачът в момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаеш това ограничение.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 24.04.2024г.

Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС, както и че уредът е бил, според заповедта на председателя на ДАМТН, валиден до 24.04.2025 година. Следователно, мобилната система, с която е установено и заснето процесното нарушение е годно и надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на извършване на нарушението – 07.07.2024 година.

За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението 07.07.2024г. вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП (с ДВ бp. 54 от 05.07.2017 г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 07.07.2024г. не е било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, 4 заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото. Вярно, че на снимката е заснет и друг автомобил, но в случая за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Същата информация се черпи и от служебно известната на съда инструкция за експлоатация на АТСС според която АТСС автоматично генерира списък в табличен вид на заснетите нарушения, като към всяко заснето нарушение се визуализира и автоматично разпознатия регистрационен номер; при издаването на ЕФ разпознатия от АТСС регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на ЕФ; всяко статично изображение се състои от две компоненти: снимка и текстова част, съдържаща информация за автоматично разпознатия номер и метаданни за нарушението.

Обстоятелството, че на снимката се вижда и друг автомобил по никакъв начин не поставя под съмнение на кое МПС е установената скорост. Тук отново следва да се съобрази, че АТСС функционира с лазерен лъч и автоматично разпознаване на номер на МПС, с което е извършено нарушението. Наличието на друг заснет автомобил на снимката (при положение, че АТСС е боравещият с лазерен лъч ARH CAM S1) не внася съмнение в установеността на фактическата обстановка. Иначе казано засечен е автомобила, който се движи с по- висока скорост и това в случая несъмнено е автомобила на жалбоподателя с ясно виждащи се регистрационни номера. Възражението на жалбоподателя в обратна насока се явява неоснователно.

От удостоверението за извършено обучение в Академия на МВР, се установява, че полицейският служител е преминал необходимото обучение за работа с АТС „ARH CAM S1”.

По отношение на работата с техническото средство от полицейският служител, на процесното място и време /на 07.07.2024г. в 10.17 часа, на АМХемус 56+500 км посока от гр. София към гр. Варна /, са приложени ежедневна ведомост и часови график.

В съответствие с чл. 10, ал. 3 от Наредба № **** г. автоматизираната 5 техническа система е била разположена на триножник на участък от пътя, видно от изготвена снимка на разположението на уреда, която съдът е цени като веществено доказателство.

От справките на АИС АНД като документи с официална удостоверителна сила и приложеното заверено копие на се установява датата на издаване на обжалвания ЕФ, връчването му на жалбоподателя, извършеното предходно нарушение и влизането в сила на електронен фиш **** на **** година.

От правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, пред съответния компетентен съд.

От приложената справка от КАТ е видно, че собственик на процесния автомобил е жалбоподателят. Доколкото най-късно към датата на подаване на жалбата /24.10.2024г./ вече е знаел за издадения на негово име Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час, настоящият съдебен състав счита, че в случая именно с оглед на цитираните по-горе законови разпоредби следва да се ангажира административно-наказателната отговорност именно на него.

Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и 6 заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.