Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1952 от 27.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1323/2023
Вид
Решение № 1952
Подписан
27.04.2023
В сила
27.04.2023
Състав
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, пр. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123 ал.1 т.1 б. "в" · Закон за движението по пътищата
  • чл.123 ал.1 т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1952 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря Н.Л.В. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20231110201323 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Г. срещу наказателно постановление /НП/ № 22-4332-025146/06.12.2022г., издадено от началник АНД О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя М. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00/двадесет/ лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50 / петдесет /лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.

В жалбата си Г. сочи, че не е съгласен с фактическите констатации в акта и оспорва същите.

В съдебното заседание, жалбоподателят не се явява.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 08.12.2021г., около 13.20 ч. в гр. София, по ул. „Без име“ на Бензиностанция „ШЕЛ“ бул. „Сливница“ и ул. „Илийчо Илиев“ № 1 жалбоподателят М. Г. управлявал лек автомобил „Мини Купър“с ДК № ****, като поради недостатъчно контрол върху управляваното моторно превозно средство реализирал пътно-транспортно произшествие, като ударил лек автомобил „БМВ Х 3“ с ДК № ****. Водачът напуснал мястото, без да изчака органите на МВР.

На 31.10.2022г. св. С. съставил АУАН, като в него описал фактическите констатации по случилото се и квалифицирал извършеното като осъществяващо административно нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.

Въз основа на акта при идентична словесна обосновка и правна квалификация на соченото нарушение е съставено и атакуваното НП, с което на жалбоподателят М. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00лв. за първото нарушение и глоба в размер на 50.00лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец за второто нарушение.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св. А. С., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН, протокол за ПТП, декларация на водача, заповед н а министъра на вътрешните работи, справка-извлечение за извършени нарушения и наложени на жалбоподателя административни наказания по ЗДвП,.

Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, последващи настъпването на пътнотранспортното произшествие, като св. С. извежда пред съда спомените си относно съставянето на акта.

Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете и че в синхрон с АУАН е отразеното в Протокола за настъпилото ПТП, които бяха кредитирани от 2 съда.

Съдът кредитира като писмено доказателство наличната декларация, от която установи да е спазена процедурата въведена в ЗДвП относно предоставяне възможност на собстевника напревозното сердство да посочи, кой е управлявал същото на въведената в акта дата.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред настоящата инстанция, разгледана по същество тя е неоснователна.

Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП н е са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено.

В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени в пълен обем обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени време, място, МПС, фактите, свързани с конкретния механизъм на настъпване на произшествието, респективно и резултатът от ПТП – удар с причинени щети по друг автомобил.

От словесното описание на нарушението по несъмнен начин се установява извършването на какво нарушение е вменено на жабоподателя и то съответства на посочената норма на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, респективно чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Нарушението е извършено с факта на осъщественото управление на превозно средство, без да е оказан достатъчно контрол при това управление, по начин, че в причинно-следствена връзка с това волево поведение на водача е причинен и вредоносния резултат, като са нанесени и щети.

Деянието е извършено виновно, като водача-субект на отговорността е 3 имал представи в съзнанието си за обстоятелствата при които осъществява управлението на превозното средство и предприетата от него маневра, като въпреки тези представи е осъществил управлението без достатъчен контрол, така че е допуснал реализирането на пътно-транспортно произшествие.

За така осъщественото нарушение на жалбоподателят е наложена глоба в размер, който съответства на вида и тежестта на извършеното нарушение, поради което и не следва да бъде редуциран.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за второто нарушение е била също правилно ангажирана.

Това е така, защото от доказателствата по делото несъмнено се установи водачът да е напуснал мястото на инцидента и да не е уведомил службата за контрол.

С това си обективирано поведение той съзнателно е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 б. „в“ от ЗДвП. В съзнанието му е имало представи за настъпилото произшествие, за участието му в него и собственото му поведение на пътя като водач на превозно средство, както и представи относно настъпилия резултат. Въпреки това не е останал на мястото на произшествието и не е установил резултата от него.

Определената от административно-наказващия орган санкция „глоба“ в размер на 50 лв. е в рамките на определеното от закона, адекватна и съобразена е както с тежестта на извършеното нарушение, така и с данните за личността на нарушителя, поради което съдът счета, че не следва да бъде редуцирана като размер.

Наложеното му лишаване от право да управлява моторно превозно средство също е адекватно на вида и тежестта на извършеното нарушение, в рамките на законоустановеното, поради което също не следва да бъде редуцирано.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

С оглед изложеното съдът приема, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА наказателно постановление № № 22-4332025146/06.12.2022г., издадено от началник АНД О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя М. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00/двадесет/ лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50 / петдесет /лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5