Решение № 921 от 09.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 921 гр. София, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20211110127591 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 2 352,77 лв., изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка за настъпило на 04.10.2019 г. на първокласен път I-3, на кръстовището за град Р. и град В. Т. преди град Б., застрахователно събитие и 266,58 лв. обезщетение за забава за периода 01.04.2020 г. – 13.05.2021 г., ведно със законна лихва от 18.05.2021 г. до изплащане на вземането и разноските.

Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска. Не оспорва да е застраховал гражданската отговорност на виновния водач. Оспорва механизма на ПТП, причинната връзка с настъпилите вреди, вината на застрахования при него водач и размера на вредите. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиито застраховател по ГО е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.

По делото не е спорно наличието на валиден договор за имуществено 1 застраховане за л. а. .. рег. № .., в изпълнение на който ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и наличието на валиден договор с ответника за застраховка Гражданска отговорност за л. а. .., рег. № .. към датата на процесното ПТП, като тези обстоятелства се потвърждават от приетите по делото застрахователна полица № .., уведомление за щета .., опис на щетата, фактура за ремонт в оторизирания сервиз на марката, платежно нареждане от 08.01.2020 г. и справка за извършени плащания, както и от извадката от Гаранционен фонд за сключена гражданска отговорност за лек автомобил с рег.№ .. към датата на ПТП.

Видно от протокол за ПТП от 04.10.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОД на МВР – гр. Р., в периода на действие на договора за имуществена застраховка е настъпило събитие – ПТП, представляващо покрит риск. Настъпилото ПТП е резултат от виновно противоправно поведение на водача на л. а. .., рег. № .., който не се е движел на такова разстояние от движещия се пред него л. а. .. рег. № .., че да избегне удряне в него, когато той намали или спре рязко, за което му е наложено административно наказания с влязло в сила на 14.12.2019 г. наказателно постановление. Изложеното се потвърждава от разпитания по делото като свидетел водач на л. а. .., рег. № ...

От удара на л. а. .. рег. № .. са причинени вреди по задна броня и заден капак.

Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническата експертиза нанесените щети по л. а. .. рег. № .. са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, като стойността необходима за възстановяването им по пазарни цени на сервиз на официалния представител на марката „М.” към датата на ПТП е 2 215,37 лв., а по средни пазарни цени – 1 386,01 лв. В случая ремонтът е извършен в оторизирания сервиз на марката, тъй като увреденият автомобил е бил в експлоатация 1 година и 11 месеца към датата на ПТП, видно от писмо от С. стар М. ЕАД и правилно е отремонтиран в гаранционен сервиз на официален представител за марката в страната. Следователно за възстановителна стойност по чл. 400 КЗ на нанесените в случая щети следва да се приеме посочената от вещото лице сума в размер на 2 215,37 лв.

Ето защо и с оглед обстоятелството, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане спрямо ответника за сумата 2 215,37 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски. Ответникът не доказа положителния факт на плащане на обезщетението, нито обори презумпцията за вина по отношение на застрахования от него водач, с оглед на което предявеният иск следва да се уважи до 2 230,37 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер.

За основателността на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е необходимо наличието на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като 2 и двете предпоставки са установени по делото. Дължимата лихва върху присъдената главница 2 230,37 лв. за периода 01.04.2020 г. – 13.05.2021 г., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на 252,71 лв., до която сума акцесорната претенция следва да се уважи и да се отхвърли до пълния предявен размер.

На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.

При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни.

На ищеца следва да се присъдят на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер на 763,87 лв. за държавна такса, депозит за вещо лице, такса за съдебно удостоверение и адвокатско възнаграждение, а на ответника на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата в общ размер на 20,81 лв. за депозит за вещо лице, свидетел и юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „....” АД, ЕИК .. да заплати на ЗАД „..”, ЕИК .. на основание чл. 411 КЗ сумата 2 230,37 лв., изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка за настъпило на 04.10.2019 г. на първокласен път I-3, на кръстовището за град Р. и град В. Т. преди град Б., застрахователно събитие, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 252,71 лв. обезщетение за забава за периода 01.04.2020 г. – 13.05.2021 г., ведно със законна лихва от 18.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 763,87 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и лихва за разликата над присъдените суми до пълните предявени размери.

ОСЪЖДА ЗАД „..”, ЕИК .. да заплати на „....” АД, ЕИК .. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 20,81 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в дв.дмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3