Решение № 942 от 03.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. Бургас, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100501850 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.437, вр.чл.435, ал.2 ГПК, и е образувано по жалбата на Ж. С. М. от ***, против отказа на частен съдебен изпълнител Делян Николов, peг.N 804 от КЧСИ, отразен в Разпореждане с изх.

№ 35426/08.10.2025 г., да прекрати изпълнително дело № 2022040400215 по описа за 2022 г. на основание чл.428, ал.1 и чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Жалбоподателката – длъжник по изп.дело № 2022040400215 по описа на ЧСИ Д.Николов, твърди, че обжалваният от нея отказ на ЧСИ Николов е незаконосъобразен, тъй като по изпълнителното дело не й е връчена покана за доброволно изпълнение нито от ЧСИ Даниела Златева с per.№ 876 от КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Шумен, при която първоначално – на 11.11.2013 г., е образувано изпълнителното дело срещу жалбоподателката с взискател „Пиреос банк“, нито от ЧСИ Д.Николов, към който през 2022 г. е прехвърлено изпълнителното производство. Твърди се, че изпратената от ЧСИ Д.Златева ПДИ, не й е била предадена от бившия й работодател „Ди Йор-2“ ООД, което е нарушение на чл.428, ал.1 от ГПК и води до невъзможност да се предприемат законосъобразно следващи изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Цитирана е съдебна практика.

На второ място се твърди, че „давността е настъпила на 01.09.2020 г., две години след последното валидно изпълнително действие на 31.08.2018 г. постъпила сума от удръжки по работна заплата“. Твърди се още, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД неправилно е конституиран като взискател по изпълнителното дело на 04.11.2016 г., тъй като цесията не е съобщена от кредитора Пиреос България АД на длъжника съгласно изискването на чл.99, 1 ал.4 от ЗЗД и до момента. Според жалбоподателката, поради липсата на уведомяване от кредитора на длъжника за съществуваща цесия, съгласно ЗЗД цесията не е настъпила, а поради ненастъпване на цесията, всички действия на ЧСИ Даниела Златева и и на ЧСИ Д.Николов са противоправни. Твърди се, че съображенията на ЧСИ Д.Николов, с които оспорва настъпването на перемпция, са лишени от правна стойност, а цитираните от него решения на ВКС са неотносими към настоящия случай. Допълнително се твърди, че връчено Уведомление за прехвърляне на вземането през 2025 г., което е фалшифицирано и с видимо добавен подпис, изрязан от друг документ, за което жалбоподателката е уведомила Районна прокуратура Бургас. Сочи се, че това уведомление с подправен подпис е предоставено на ЧСИ Николов след заявление на длъжницата, че липсва такова.

Твърди се, че поради изложеното по-горе, е настъпила перемпция две години след образуване на изпълнителното дело, поради липсата на връчена ПДИ, или на 11.11.2015 г.

Претендира се съдът да постанови решение, с което да прекрати изп.дело № 2022040400215 по описа на ЧСИ Делян Николов поради настъпила перемпция съгласно разпоредбите на чл.433, ал.1, т.8 и чл.428, ал.1 от ГПК; да бъдат възстановени на жалбоподателката неправомерно събраните суми в размер на 2 026,20 лв, ведно със законната лихва, както и да й бъдат присъдени сторените разноски по настоящето производство.

Против жалбата на длъжницата са подадени писмени възражения от конституирания като взискател „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК131001375, с които жалбата се оспорва като недопустима, а по същество - и като неоснователна.

По отношение на недопустимостта на жалбата се твърди, че такава недопустимост е налице в частта на жалбата, в която се излагат твърдения за липсата на надлежно връчена ПДИ. С твърдението, че това действие/бездействие на съдебния изпълнител не подлежи на самостоятелно обжалване, се претендира жалбата в тази й част да бъде оставена без разглеждане.

Оспорват се като неоснователни твърденията на жалбоподателката за липсата на процесуална легитимация на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател. Излагат се твърдения, че с Договор за цесия от 27.07.2010 г.

"Пиреос (България)" АД (като цедент) е прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (като цесионер) вземането си против жалбоподателката, за което е образувано процесното изпълнително дело, ведно с всичките му принадлежности. Посочва се, че разпоредбата на чл.429 от ГПК изрично урежда хипотезите на частно правоприемство, настъпило след издаването на изпълнителния лист, като в случая „ЕОС Матрикс“ ЕООД е обосновало с договора за цесия пред ЧСИ правната си легитимация да се суброгира в правата на първоначалния кредитор, и считано от конституирането му на страната на взискателя по изпълнителното дело, дружеството на пълно основание има право да инициира извършването на изпълнителни действия.

Изложени са съображения, че цесията обвързва страните по това правоотношение и главна последица от това е, че вземането преминава от един кредитор към друг, за което преминаване на вземането не е необходимо съгласие на длъжника, който не е страна по договора за цесия. Допълва се, че за уведомяването в действащото законодателство не е предвидена изрична форма, и то е въведено единствено за защита на интересите на задълженото 2 лице, като единственият резултат, който се цели с уведомяването, е да се предотврати възможността длъжникът да плати на стария кредитор. Посочва се, че няма никаква пречка уведомлението да изхожда и от цесионера, като пълномощник на цедента, а след като е налице образувано изпълнително производство и длъжникът е уведомен за това, той следва да престира единствено по сметка на съдебния изпълнител, който разпределя постъпилите по делото суми на лицето, което е приел за легитимен взискател. Твърди се, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост, поради което длъжникът може да възразява успешно за недължимост, поради липса на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението, съотв.сама по себе си липсата на уведомяване не води по отсъствието на дълг към новия кредитор.

Твърди се, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предприело законосъобразни действия, във връзка с образуване на изпълнително производство по изп.дело N 20228040400215 по описа на ЧСИ Д.Николов за събиране на вземането, обективирано в изпълнителен лист, издаден срещу длъжницата Ж. М., и всички предприети изпълнителни действия са действителни и редовни, поради което не е налице настъпила перемпция по изп.дело. Позовава се на т.10 на ТР от 26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – че давността и перемпцията се прекъсват с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ). Твърди се, че с оглед процесуалната активност на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД и поддържането на висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, не са налице законовите предпоставки за прекратяване на изп.дело поради перемпция. Позовава се и на мотивите по т.3 от ТР от 04.07.2024 г. по ТД № 2/2023 г. на ОСГТК, че перемпцията се прекъсва както с молба от взискателя /независимо дали поисканите действия са извършени впоследствие от съдебния изпълнител/, така и с предприемането на всяко едно изпълнително действие от съдебния изпълнител, като ново писмено искане по делото, отправено от кредитора взискател след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение и съответно следва да изтече нов двугодишен период на бездействие, за да се изпълнят предпоставките за прекратяване на производството, съдържащи се в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане.

По изложените съображения се твърди, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме жалбата за основателна, се претендира искането на жалбоподателката за възстановяване на сторени разноски за държавна такса в настоящото производство да бъде оставена без уважение, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, тъй като предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди е съдебният изпълнител, който не е страна в съдебното производство по обжалване на действията му.

3

ЧСИ Д.Николов е представил мотиви, с които оспорва жалбата на длъжницата като неоснователна.

Изложени са фактите по образуване на изпълнителното дело против жалбоподателката - първоначално на 11.11.2013 г. при ЧСИ Даниела Златева – по молба на “Юробанк България” АД въз основа на изпълнителен лист от 25.04.2013 г. издаден от РС Велики Преслав, с който Ж. С. М. е била осъдена да заплати на “Банка Пиреос България” АД (понастоящем “Юробанк България” АД) посочените в изпълнителния лист суми. Твърди се, че ПДИ е била връчена на длъжницата на 16.01.2014 т. чрез работодателя й „ДИ - ЙОР 2“ ЕООД. Посочено е, че на 04.11.2016 г. по изп.дело е извършено заместване на взискателя “Юробанк България” АД от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД договор за цесия между първоначалния взискател и “ЕОС МАТРИКС” ЕООД като цесионер. Изброени са подробно заявените искания от взискателя за изпълнителни действия и предприетите от ЧСИ изп.действия по изп.дело, като е заявено, че поради липсата на период от 2 години, в които да не е искано или извършвано изпълнително действие по изп.дело, по него не е настъпила перемпция и няма основание то да бъде прекратено.

По повод твърдението за липсата на връчване на ПДИ на длъжницата са изложени подробни съображения – фактически и правни, цитирана е съдебна практика. На първо място е заявено, че ПДИ е надлежно връчена на длъжницата по реда на чл.46, ал.2 ГПК (в приложимата редакция към 16.01.2014 г.) чрез нейния работодател, който я е приел без възражения, и съгласно чл.46, ал.4 ГПК (редакция към 16.01.2014 г.), с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата.

По повод оплакването на жалбоподателката, че не е била уведомена за извършената цесия между “Банка Пиреос България” АД (понастоящем “Юробанк България” АД) и „Еос Матрикс“ ЕООД, са изложени съображения, ч е уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав по прехвърлянето на вземането, предмет на изпълнителното дело, тъй като цесията поражда действие между цедента и цесионера от момента на сключване на договора, а надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия не рефлектира върху дължимостта на вземането, тъй като то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Независимо от това се посочва, че в случая длъжницата все пак е бил уведомена за цесията от ЧСИ Д.Николов, по възлагане от цесионера и взискател „Еос Матрикс“ ЕООД, който е бил специално упълномощен да извърши уведомяването за цесията от цедента “Банка Пиреос България” АД (понастоящем “Юробанк България” АД).

По повод твърдението в жалбата за настъпила перемпция се твърди, че такава не е настъпила поради надлежно извършвани по изп.дело изпълнителни действия. Препраща се към произнасяния от ЧСИ Д.Николов по този въпрос с разпореждания от 10.02.2025 г. и 08.10.2025 г., с които е отказвано прекратяване на изпълнителното производство на това основание.

С оглед твърденията на страните и представеното изпълнително дело, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството по изпълнителното дело е било образувано първоначално на 11.11.2013 г. при ЧСИ Даниела Златева с рег.№ 876 на КЧСИ 4 с район на действие – района на ОС Шумен, по молба на “Банка Пиреос България” АД против жалбоподателката Ж. С. М. въз основа на изпълнителен лист от 25.04.2013 г. издаден по ч.гр.д.173/2013 г. по описа на РС Велики Преслав, с който Ж. С. М. е била осъдена да заплати на “Банка Пиреос България” АД (понастоящем “Юробанк България” АД) посочените в изпълнителния лист суми. Изпълнителното дело е било образувано под № 20138760400976. С молбата на ЧСИ Златева е възложено на основание чл.18 от ЗЧСИ да извършва всички изпълнителни действия за събиране на вземането, вкл.да налага запори върху банковите сметки на длъжницата и върху нейни вземания към трети лица.