Акт от 15.06.2020, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 353 гр. Хасково, 15.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на дванадесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав :

СЪДИЯ:

ПЕНКА КОСТОВА

При участието на секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Николай Гугушев от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №305 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от С.А.Х. - гражданин на И., с адрес: ***, срещу Решение № УПХ 14/12.03.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения, че оспореното решение било незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му не били съобразени разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените в решението съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Сочи се, че решението било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен бил чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, като същото било постановено при наличие на мотиви, съотносими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Същевременно решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно от съдържанието на обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Ирак, с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в И.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата му по същество. Същевременно интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че жалбоподателят се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Административният орган не обсъдил никакви източници на информация за страната на произход на оспорващия (с изключение на справки, изходящи от самия него, а именно – справка с вх. №МД-2/03.01.2020г. и справка с вх. №МД-147/06.03.2020г.). Оспорващият навежда доводи, че йезидите били дискриминирани в иракското общество и представлявали най-бедната общност в И.. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се сочи, че при постановяване на обжалваното решение интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. При условие, че видно от мотивите на обжалваното решение административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в Ирак и съответно – положението му там, възможността да потърси помощ и защита и др., основателно възниквал въпроса защо приел, че изложеното от оспорващия било извън предмета на закона, както предвиждал чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място се твърди, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращият орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Причината да напусне Ирак била свързана с постоянните конфликти и напрежение. В проведените интервюта подробно изложил причините, поради които изпитвал основателен страх от преследване в страната си на произход. Не отрича, че липсата на работа и лошата икономическа ситуация в Ирак допринасяла за вземането на тежкото решение да търси закрила на хиляди километри от дома си.

Обстановката в страната му на произход се влошавала ежедневно. Напуснал И., защото нямало изгледи да се подобри обстановката в И.. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в И., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната си сигурност, поради преследването спрямо йезидите, кюрди от страна на „Ислямска държава“.

Нахлуването на ДАЕШ било повсеместно и били завзети и редица други населени места в региона. Законът изисквал опасенията му да са основателни, а не задължително да е претърпял лично неблагоприятните последици върху самия себе си и то във физическия смисъл на думата, именно защото не можело да се очаква да остане и да рискува живота си, за да събере неопровержими доказателства за посегателствата с цел да удовлетвори високите изисквания за доказателствена тежест на ответника. Цитира се разпоредбата на чл.4, ал.2 от Квалификационната директива, като се сочи, че всичко изложено идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в Ирак. Наред с това се навеждат доводи, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Видно от самия диспозитив на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО касаело се не за насилие, насочено спрямо личността на търсещия закрила, а за заплаха за личността поради ситуация на безогледно насилие, или иначе казано, липсвал личен елемент и съответно степен на персонализация на заплахата, съобразно който да се преценява заплахата или необходимостта от закрила. В тази насока било и Решението от 17 февруари 2009г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07г. тълкуване на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО, в мотивите на което съдът на ЕО изрично приемал, че молителят на субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не е необходимо да доказва, че той или тя е индивидуално застрашен в страната си на произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства, което административният орган следвало да вземе предвид, още повече, че ставало въпрос за тълкуване на норма на общностното право, която следвало да се прилага еднакво от всички държави – членки. Поради неправилното тълкуване на материалната норма, което приложил с оглед непълния текст на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, административният орган стигнал до своя погрешен извод и постановил процесния индивидуален административен акт в нарушение на материалната норма на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.

Твърди се, че обжалваното решение противоречало на административно-производствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което се моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ

– Харманли при ДАБ при МС (Е.Ч.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба №УРИ 105400-171/24.02.2020г. в СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името С.А. от И., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №120 от 28.02.2020г., с рег. №УП-15459/28.02.2020г. на ДАБ, подадена с името С.А.Х.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-15459/28.02.2020г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С.А.Х., гражданин на И., роден на ***г***, …. На същата дата лицето е регистрирано с имената С.А.Х., роден на ***г***, със същия постоянен адрес, гражданин на И., етническа принадлежност – …, религия – …, професия общ работник, образование - начално, …, без документи за самоличност.

С писмо с рег.№УП-15459/28.02.2020г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата лицето се представил като С.А., роден на ***г., от И….

Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 28.02.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15459/28.02.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не използвал други имена. Имал роднини в държава-членка на ЕС: Сестри - .. А.Х., на ..години, в Г. била от 2014 година и получила закрила; А… А.Х., на .. години, в Г. била от 4 години и тя също получила закрила; Брат – Б. А.Х., на ..години, в Г. бил от много години, получил закрила там. Чужденецът посочил, че напуснал И. през месец ноември 2019 година, нелегално за Т.. Останал в гр. И. около 18 дни, след което с кола тръгнал към българската граница. В Република България влязъл нелегално през оградата в началото на 2020 година, за точна дата не можел да каже. Били група от осем души и след това с кола стигнали до град С.. Около шест дни останали в С. и след това с камион тръгнали за Г., но били заловени на границата с Р..

Последният му адрес в страната му бил град Ш... Там живял до напускането на И..

Заявил, че е гражданин на И., друго гражданство нямал. Нямал документи в себе си. Имал лична карта и удостоверение за иракско гражданство, но по пътя ги изгубил. Посочил, че не е …. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал досега молба за закрила. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е ... Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност.

Посочил, че е ... На въпроса имал ли е проблеми заради изповядваната от него религия отговорил, че й… имали по-малко права в И. и не можели да си намерят добра работа в страната. Не е имал проблеми с официалните власти в И.. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Родителите му и … братя били в И.. Живеели в град Ш.. Те нямали проблеми в И.. Посочил, че има начално образование. Учил до … клас. Работил като … работник. Разказал, че основната причина, поради която напуснал И., била защото нямало работа в страната. Търсил работа в градовете Д., З. и А., но не успял да си намери работа. Не искал да ходи в град Б., защото преди три или четири години негови познати тръгнали да си търсят работа в Б., но загинали по пътя и затова решил да не ходи в Б.. Заради бедността напуснал И..

Другата причина била, че имал приятелка, която била в Г. и искал да отиде при нея, за да живеят заедно. Посочил, че сега е в Б. и ако получи закрила тук, ще остане и ще работи.Това били причините, заради които напуснал И.. Заявил, че не е получавал заплахи. Не му било оказвано насилие. Подал молба за закрила в Република България, защото бил задържан от полицията тук в Б.. Посочил, че не иска да се завръща в И., защото нямало добри условия за живот в И. и нямало работа. Това били причините, поради които напуснал страната си и не желаел да се завърне в нея.