Решение № 150 от 27.04.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. ХАСКОВО, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500088 по описа за 2026 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 374/28.11.2025 г., по гр.д. №1700/2024 г. Районен съд Димитровград осъжда Д. В. А. с ЕГН ********** от **, да заплати на Д. Р. М., с ЕГН ********** и З. С. А., с ЕГН **********, двамата от ***, на основание чл.55 ал.1, предл.3 от ЗЗД, сумата в размер на 7024,50 лева /седем хиляди двадесет и четири лева и петдесет стотинки/, получена от ответника Д. В. А. на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея считано от 10.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като иска за разликата над 7024,50 лева до пълния предявен размер от 14190 лева отхвърля, като неоснователен и недоказан. Осъжда Д. В. А., с ЕГН **********, да заплати на Д. Р. М., с ЕГН **********, и З. С. А., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 875 /осемстотин седемдесет и пет/ лева. Осъжда Д. Р. М., с ЕГН **********, и З. С. А., с ЕГН ********** да заплатят на Д. В. А., с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 883,69 лева.

Недоволен от решението в частта, в която е уважена исковата претенция е останал въззивникът Д. В. А., който чрез пълномощника си го обжалва в посочената част с оплакване за неправилност и незаконосъобразност, като по отношение на едно от произнасянията на съда са изложени и доводи за недопустимост. Твърди се, че решението 1 на районния съд в частта, в която е уважена исковата претенция над сумата в размер на 5780,00 лв. е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл свръх петитум, т.е. по нещо, с което не е бил сезиран, което е процесуално недопустимо. В посочената част се прави искане решението да бъде обезсилено като процесуално недопустимо. По отношение на останалата уважена част на исковата претенция в жалбата са изложени съображения относно неправилността на изводите на съда за неоснователност на исковата претенция за неоснователно обогатяване. Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства писмени и гласни, които според въззивника водят до различен извод от този, който е направил първоинстанционния съд. Счита, че ищците при условията на пълно и главно доказване не са установили фактическите си твърдения, които били противоречиви, съответно не са доказали основателността на исковата си претенция и неправилно е у важен искът. Изложени са съображения във връзка с погасяване на вземането по давност, каквото възражение е било направено в първоинстанционното производство като в този случай се твърди, че съдът изобщо не се е занимавал с този въпрос. По отношение на възражението за прихващане също са изложени подробни доводи, като се твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че възражението за прихващане е основателно и първоинстанционния съд е следвало да се съобрази с това възражение, което от своя страна да доведе до извод и за неоснователност на исковата претенция.

Прави се искане въззивната инстанция да обезсили решението в частта над уважения размер от 5780 лв. като недопустимо и да прекрати производството, а по отношение на останалата част от решението въззивната инстанция да отмени решението и да постанови ново по съществото на спора, с което изцяло да отхвърли исковата претенция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите Д. Р. М. и З. С. А., които оспорват подадената въззивна жалба и излагат доводи за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение.

СЪДЪТ като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал.1 от ГПК срок, от надлежна страна и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

Настоящият състав на въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

2

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необхоД. да се обсъди следното:

Производството пред Районен съд- Димитровград е образувано по искова молба от Д. Р. М. и З. С. А. срещу ответника Д. В. А..

Ищците претендират от съда да постанови решение, с което на основание чл.55 ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищците сумата от 14190 лева, или по 7095,00 лв. за всеки от двамата ищци, с която той се обогатил неоснователно за тяхна сметка, като получил претендираната сума на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на обогатяването - 08.05.2019г., до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме, че договореното между страните съглашение не представлява валидно правно основание, молят съда да постанови решение, с което на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да осъди ответника да им заплати сумата от 14190,00 лв., представляваща неоснователно обогатяване за тяхна сметка, като получил при изначална липса на основание претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на обогатяването - 08.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът Д. В. А. оспорва фактите и обстоятелствата, на които се основават предявените искове и счита предявените искове за неоснователни и недоказани. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания от ищците.

На основание чл.104 и сл. ЗЗД и в случай на пълно или частично уважаване на предявения от ищците осъдителен иск, предявява срещу ищците в условията на евентуалност възражение за прихващане с вземанията му по чл.59 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за сумата в размер на 16694,00 лв. и моли съда да извърши прихващане с насрещните вземания на ответника, в резултат на което да приеме вземанията на ищците за погасени по давност и да отхвърли като неоснователен предявения осъдителен иск.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Нови доказателства пред въззивната инстанция не са събрани.

Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена и не следва да бъде преповтаряна подробно във въззивното решение.

Настоящият състав на въззивния съд споделя както фактическите констатации направени от първата инстанция, така и окончателните правни изводи за разрешаването на спора, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне.

Спорните по делото въпроси са : налице ли е неоснователно обогатяване на ответника Д. А. за сметка на ищците Д. Р. М. и З. С. А. със сумите, които те евентуално са внасяли за погасяване на получения от него жилищен кредит от „Банка ДСК“ЕАД, получени 3 ли са тези суми на отпаднало основание, респ. при липса на основание за плащането им, дължат ли ищците на ответника обезщетение за ползване без основание на процесния имот, както и обезщетение за причинени увреждания на жилището и съответно нанесени имуществени вреди на ответника.

Страните не спорят и по делото е установено, че с нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №***, том 1, рег.№2651, дело №**/2019г. по описа на нотариус Р.С., на 07.05.2019г. С. С. С. е продал на Д. В. А. следния свой собствен недвижим имот находящ се в ***, с площ на обекта от 86,84 кв.м., на едно ниво, състоящ си от три стаи, кухня, баня, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- обект *** и обект ***, под обекта- обект *** и над обекта-няма, ведно с избено помещение №10 с полезна площ от 9,10 кв.м., при граници/съседи: изток- общинско място, запад-коридор, север-мазе №6 и юг- мазе №5, таванско помещение №10 с полезна площ от 12,60 кв.м., при граници/съседи: изтокобщинско място, запад-коридор, север -таван №4 и юг- таван №6, както и ведно с 1,52% от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото за сумата от 35 000 лева, която сума ще бъде изплатена изцяло и по банков път на продавача със средства от отпуснат кредит на купувача от „Банка ДСК“ЕАД, след предоставянето в банката на вписан настоящ нотариален акт, вписана молба за законна ипотека върху гореописания имот, удостоверение за писа на тежести и учредена първа по ред ипотека върху гореописания имот в полза на „Банка ДСК“ЕАД.

На 07.05.2019г. между „Банка ДСК“ЕАД и Д. В. А. е бил сключен договор за жилищен кредит, съгласно който на ответника е бил предоставен кредит от 35000 лева, с който да закупи горепосочения апартамент.На 08.05.2019г. Д. В. А. е упълномощил с пълномощно с нотариална заверка на подписа, Д. Р. М. да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез покупкопродажба/дарение при условия и на лица, каквито прецени на процесния недвижим имот.На 27.12.2019г. Д. Р. М., в качеството на пълномощник на Д. В. А. е продал на своята дъщеря С. Д. Р. процесното жилище за сумата от 9900,00 лв.

С Решение №72/26.04.2023г. по в.т.д.№63/2023г. Апелативен съд- Пловдив изцяло е отменил Решение №371/23.11.2022г. по гр.д.№292/2022г. по описа на Окръжен съдХасково, като е прогласил за недействителен на основание чл.40 от ЗЗД договор за покупкопродажба на недвижим имот от 27.12.2019г., признал е за установено по отношение на Д. Р.

М., З. С. А. и С. Д. Р., че Д. В. А. е собственик на процесния недвижим имот и ги е осъдил да го предадат на Д. В. А.. На 20.11.2023г. е бил извършен въвод във владение на имота на ответника А..

По делото е установено, че на 08.05.2019г. ответникът е упълномощил ищеца Д.

Р. М. с пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от нотариус Р. С., като Д. В. А. е упълномощил Д. Р. М. да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез покупко-продажба/дарение при условия и на лица каквито прецени с процесния недвижим имот. На 27.12.2019г. Д. М., действащ като 4 пълномощник на ответника Д. А. е продал имота на своята дъщеря С. Д. Р.. С Решение на Окръжен съд - Хасково от 23.11.2022г. по гр.дело № 292/2023 г. съдът изцяло е отхвърли иска на Д. В. А. против Д. Р. М., З. С. А. и С. Д. Р. за прогласяване за недействителен по отношение на ищеца на договора за покупко-продажба на процесния имот от 27.12.2019г., разваляне на горепосочения договор, поради неизпълнението му от страна на купувача, иска за осъждане на Д. Р. Д.ев, З. С. А. и С. Д. Р. да предадат на Д. В. А. владението върху процесния апартамент, както и иска за осъждане на Д. Р. М. да заплати на Д. В. А. сумата от 9900,00 лв, представляваща получена и неотчетена от пълномощника на представлявания продавач продажна цена по договор за покупко- продажба на недвижим имот от 27.12.2019г.

Решението е било отменено изцяло с решение №72/26.04.2023г., постановено по в.т.д.№63/2023г. на АС-Пловдив, с което е прогласен за недействителен на основание чл.40 от ЗЗД договора за покупко- продажба на процесния имот от 27.12.2019г., признато е за установено по отношение на Д. Р. М., З. С. А. и С. Д. Р., че Д. В. А. е собственик на процесния недвижим имот и ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението върху същия имот. Решението е влязло в сила на 10.06.2024г., след като с определение №2864/10.06.2024г. по гр.д.№3382/2023г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на същото.

Няма спор между страните, че З. А. и Д. М. са съпрузи, със сключен граждански брак, като липсват твърдения, че вноските са били платени с лични средства на съпругата.