Определение № 318 от 04.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. Враца, 04.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.а при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело № 20261400200452 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 437 и сл. НПК, в р. чл. 70 НК, и е образувано по молба на лишения от свобода А. И. П. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание лишеният от свобода се явява лично. Заедно с договорният защитник - адв.Д. Н. от ВрАК, поддържат молбата и правят искане П. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Защитата развива подробни съображения в подкрепа на искането за уважаване на молбата.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП‑Враца също е на становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Окръжен съд-Враца, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

От приложените към молбата материали - становище на началника на Затвора-Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата, както и данните от затворническото досие, се установява следното.

Осъденият П. изтърпява наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 579/2024 г. по описа на Районен съд-Враца, при първоначален общ режим, за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.

Началото на изпълнението на това наказание е 22.06.2026 г. Към 26.08.2026 г. фактически са изтърпени 2 месеца и 4 дни, а остатъкът е 1 месец и 26 дни.

Непосредствено преди това, в периода от 11.07.2025 г. до 22.06.2026 г., П. е 1 изтърпял наказание от 11 месеца „лишаване от свобода“, приведено в изпълнение на основание чл. 68 НК по НОХД № 542/2021 г. по описа на Районен съд-Враца.

Към момента на постановяване на настоящото определение - 04.09.2026 г. актуалният остатък е 1 месец и 18 дни.

При тези данни с ъдът приема, че първата предпоставка на чл. 70, ал. 1 НК е изпълнена, тъй като осъденият е изтърпял фактически не по‑малко от половината от наложеното му наказание. Това обаче е само едната от кумулативно изискуемите предпоставки за условно предсрочно освобождаване.

За уважаване на молбата е необходимо наред с изискуемата фактически изтърпяна част от наказанието да са налице и достатъчно убедителни доказателства за поправянето на осъдения. Преценката за това се извършва въз основа на всички относими данни за поведението му по време на изпълнение на наказанието, отношението към извършеното, участието в корекционните дейности и изпълнението на плана на присъдата, оценката на риска и настъпилите промени в дефицитните зони, съобразно критериите по чл. 439а НПК.

В настоящия случай събраните данни не обосновават извод за постигнато поправяне в степен, която да прави по‑нататъшното изтърпяване на наказанието ненужно.

От доклада по чл. 155 ЗИНЗС се установява, че първоначалната оценка на риска от рецидив е била в средни стойности - 44 точки. При последващото оценяване рискът не е намалял, а е отчетен на 45 точки, като се запазва в границите на средните стойности. Като дефицитни зони продължават да са отчетени „злоупотреба с алкохол“ и „умения за мислене“. Посочено е, че осъденият омаловажава вредата от употребата на алкохол, формално изразява разкаяние, проявява склонност да взема прибързани решения и немотивиран риск, както и че криминалното му минало и настоящото правонарушение сочат неспазване на законовите и общоприетите норми.

Поведението му в местата за лишаване от свобода не е свързано с дисциплинарни нарушения и наказания, но същевременно липсват системни положителни прояви, поради което не е награждаван. Отношението към плана на присъдата е определено като формално, а заложените дейности не се изпълняват в пълен обем. Макар да е участвал в отделни беседи и да е изразявал желание за работа, не е включван в корекционни програми, не проявява инициативност за срещи и беседи с инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, а набелязаните корекционни цели не са изпълнени в пълен обем.

Тези обстоятелства следва да се оценят в тяхната съвкупност. Липсата на дисциплинарни нарушения е положителен показател, но сама по себе си не е достатъчна да установи трайна и съществена положителна промяна в нагласите и поведението на осъдения. Изискуемите по чл. 70 НК доказателства за поправяне предполагат повече от формално спазване на установения режим - необходимо е да се установи устойчиво преодоляване или съществено редуциране на факторите, свързани с престъпното поведение. Именно такава промяна по делото не е доказана.

Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че рискът от рецидив не показва низходяща динамика, а остава в средни стойности, като идентифицираните дефицити са запазени. Продължаващата необходимост от работа по заложените корекционни цели сочи, че поправителният процес не е приключил и следва да продължи в условията на изпълнение на наказанието.

Не променят този извод данните за тежкото здравословно състояние на 2 осъдения, на които се акцентира в молбата и в съдебно заседание от страна на осъдения и защитника му. От затворническото досие се установява, че П. е с диагноза „Последици от мозъчно‑съдова болест“ с придружаващи заболявания и разполага с пожизнено експертно решение на ТЕЛК за 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Във връзка с възникнали здравословни проблеми изпълнението на наказанието е било прекъсвано с постановления на Окръжна прокуратура-Враца от 22.10.2025 г. и 27.02.2026 г. на основание чл. 447, т. 3 НПК за хоспитализация съответно в неврологично и вътрешно отделение на Първа частна МБАЛ-Враца. Съдът не подценява тежестта на тези заболявания и необходимостта от адекватно медицинско наблюдение и лечение. Здравословното състояние обаче не е самостоятелна материалноправна предпоставка за условно предсрочно освобождаване по чл. 70 НК и не може да замести изискването осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Законът предвижда други процесуални механизми за съобразяване на здравословни обстоятелства при изпълнение на наказанието, какъвто в конкретния случай вече е бил прилаган чрез прекъсване на изпълнението по чл. 447, т. 3 НПК.

Съдът не споделя и възражението, че поради уврежданията на слуха и зрението не следва да се отчита липсата на инициативност за срещи и беседи. Тази констатация не се оценява изолирано, а наред с останалите данни по чл. 439а НПКформалното отношение към плана, непълното изпълнение на корекционните цели, запазените дефицитни зони и липсата на положителна динамика в риска. Освен това материалите по делото не сочат тези увреждания да са създавали обективна невъзможност за индивидуална корекционна работа, като е отчетено участие на осъдения в отделни беседи.

Останалите доводи на защитата - напредналата възраст, тежкото здравословно състояние, полаганият в живота на свобода тежък физически труд, готовността на близките да полагат грижи, обстоятелството, че престъплението не е тежко, примерното поведение и малкият остатък от наказанието - са обстоятелства, които съдът отчита, но те не установяват сами по себе си поправяне. Те не могат да компенсират липсата на положителна динамика в риска и неизпълнените корекционни цели, нито да заместят втората кумулативна предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК. Изискването за хуманно отношение към осъдения не налага различен извод, тъй като то следва да се съобразява в рамките на предвидените от закона механизми, без да се дерогират условията за условно предсрочно освобождаване.

Ето защо, независимо че към момента е изпълнен количественият критерий за фактически изтърпяна част от наказанието, не е налице втората кумулативна предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК - убедителни доказателства за поправяне. Към настоящия момент целите на наказанието по чл. 36 НК, и в частност поправянето и превъзпитанието на осъдения, не могат да се приемат за постигнати в необходимата степен.

Поради изложеното молбата за условно предсрочно освобождаване следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70 НК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. И. П., ЕГН **********, 3 за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието 4 месеца „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 579/2024 г. по описа на Районен съд-Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски апелативен съд в 7‑дневен срок от днес по реда на глава двадесет и втора НПК.

Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на Затвора‑Враца за сведение.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 4