Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 684 от 08.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47324/2025
Вид
Определение № 684
Подписан
08.01.2026
В сила
08.01.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684 гр. София, 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110147324 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД от Б. А. Р. срещу „Неткредит“ ООД за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 202208170528090108/17.08.2022 г. и за заплащане на сумата 384,35 евро/751,72 лева - платена при липса на основание по Договор за потребителски кредит № 202208170528090108/17.08.2022 г.

В искова молба са изложени твърдения, че страните са сключили договора за кредит, по който ищецът действал като физическо лице-потребител; получил е заемна сума от 2100,00 лв., при ГПР 48,85 %, фиксиран лихвен процент от 40,45%, която е дължима за срок от 24 м, с обща сума за връщане 3096 лв. и уговорка за обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Посочва, че в чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено задължение за потребителя в срок до края на следващия ден от сключването на договора за заем да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя дължи на кредитора неустойка от 3792.00 лв. В процесния случай не е представил обезпечение, доколкото условията за това били невъзможни и същата е начислена към общия дълг, който възлизал на 6888 лв. Ищецът поддържа, че клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение в изключително кратък срок след сключване на договора за заем е нищожна поради противоречието й с добрите нрави; по същество е скрита лихва, което води до недействителност на съглашението като сключено в нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, а именно не е обявен действителния ГПР, към чиято стойност следва да се включи това вземане. Намира, че като правна последица от това дължи само чистата стойност на кредита, а всичко надплатено подлежи на връщане.

Ответникът не оспорва, че в изпълнение на сключения с ищеца договор е получил сумата 2851,72 лв. Възразява по твърденията за нищожност на договора за кредит.

Съглашението отговаря на изискванията на ЗПК – уговорената неустойка отговаря на предвидените й функции да обезпечи изпълнението на задължението на 1 кредитополучателя и евентуално да обезщети вредите от евентуално неизпълнение.

Изискването на кредитора за предоставяне на обезпечение преследва законосъобразната цел да бъде създадена една привилегия, посредством която заемодателят да разполага с една по-висока степен на сигурност, че в случай на неизпълнение по договора ще може да събере вземанията си, включително чрез способите на принудително изпълнение. При изчисляване на ГПР е заложен единствено разход за възнаградителна лихва, а добавянето на каквито и да е други разходи към тази стойност би довело до надвишаване на законоустановения максимален праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и няма основание неустойката да се числи към ГПР. Намира осъдителния иск за неоснователен, доколкото дружеството не е начислявало неустойка по процесния договор за кредит, а с получената сумата от 2851,72 лева е погасена главницата -2100.00 лева и възнаградителна лихва - 751.72 лева.

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, е да установи пълно и главно, че договора за заем е сключен в противоречие със ЗПК, съобразно изложеното в искова молба. За да възникне правото на парично вземане по иск по чл.

55, ал. 1, пр. I от ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В случай, че бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за което се указва, че не сочи доказателства.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 202208170528090108/17.08.2022 г., по който ищецът е заплатил на ответника сумата 2851,72 лева; в ГПР не е включена сумата за неустойка по чл. 6, ал. 1 от договора, а ако се включи в ГПР, то същият ще надвиши 50 %;

Представените от ищеца документи са допустими и относими.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени 2 искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.

2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: [email protected].

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2026 година от 09,10 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от отговор на искова молба, с приложения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3