Решение № 324 от 30.09.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. гр.Н., 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Д. при участието на секретаря К.Ил.Л. като разгледа докладваното от Н.Д. Гражданско дело № 20232150101352 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по предявен иск с правно основание чл.

108 от ЗС за приемане за установено по отношение на „Т.А.“ ООД ЕИК:*****098 със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ж.к.

„М.п.“, ул. „***“ № 1, че Н. В. П., ЕГН:********** с адрес: гр. Н., ул. „С.“ *** е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ 680.00 кв.м., съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, на основание сключен договор за доброволна делба от 20.05.2005 г. с акт № 112, том V, рег. № 2888 по описа на нотариус ******** и № ***, том ИИ, вх. Рег.8879/20.05.2005 г. по описа на СВ-Н., както и ДА СЕ ОСЪДИ „Т.А.“ ООД ЕИК:******* със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ж.к. „М.п.“, ул. „***“ № 1 ДА ПРЕДАДЕ на Н. В. П., ЕГН:********** с адрес: гр. Н., ул. „С.“ *** владението върху гореописания имот, на основание чл. 108 от ЗС.

Ищцата твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес в гр. Н., к.к. Слънчев бряг, бл. Странджа, целият с площ от 680 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за курортно рекреационен обект, 1 номер по предходен план: 350212, при съседи: ***, *** и ***. С нотариален акт № 44, том 2, дело № ***/1994 г. на НРС ищцата в съсобственост е придобила три земеделски имота в строителните граници на к.к. Слънчев бряг. На 21.01.2002 г. била извършена доброволна делба, вписана под № 279, том 1, вх. рег. № 1470/21.08.2002 г. на СВ- Н., видно от която ищцата, заедно с Х.Н., К.К. и А.Х. получили общо в съсобственост дворно място, представляващо УПИ III- 438 в кв. 3502, с площ от 2720 кв.м.

Със заповед № 154 от 14.08.2021 г. на Община Н. от имота били образувани четири нови имота: УПИ- III, УПИ- X, УПИ- XI, УПИ- XII. Между съсобствениците на бившия УПИ III- 438 бил сключен договор за доброволна делба от 25.05.2005 г., вписан под № 104, том 2, вх. рег. № 2789/20.05.2005 г. на СВ- Н., като ищцата получила в самостоятелен дял УПИ II- 438 в кв. 3502 по плана на к.к. Слънчев бряг- запад, с площ от 680 кв.м. Съседният имот с идентификатор *** е собственост на ответното дружество, което завладяло имота на ищцата, като е изградило ограда откъм улицата. Изтъква се, че ответникът препятствал достъпа на ищцата до имота и неправомерно владее същия. Сочи се, че ищцата провеждала разговори с дружеството за достъп до имота и предаване на владението, които били безрезултатни. С нотариална покана, връчена на представителите на дружеството на 18.09.2023 г. ищцата поканила същото да предаде владението върху собствения й имот и премахне оградата, препятстваща достъпа й. На 27.09.2023 г. бил получен отговор от ответника, в който не се оспорвала собствеността на ищцата, но не се поемало и задължение за предаване на владението върху имота. Предвид изложеното се моли от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес в гр. Н., к.к. Слънчев бряг, бл. Странджа, целият с площ от 680 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за курортно рекреационен обект, номер по предходен план: 350212, при съседи: ***, *** и ***. Моли се да бъде осъдено ответното дружество да предаде владението на същия. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна, чрез процесуалния й представител, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. С отговора на исковата 2 молба е предявен насрещен иск. Прави се изложение на фактическата обстановка. Сочи се, че повече от десет години процесният имот е владян спокойно от ответника, който е изградил голям хотелски комплекс на територията на няколко съседни поземлени имота, като процесният имот попада в границите на този комплекс и представлява тревна площ за отдих със съоръжение за поливане. Твърди се, че през всички години ищцата е била напълно дезинтересована от имота и никога не е влизала в него, нито на територията на комплекс „Тарсис“. Изтъква се, че през периода от 2004 г. до 2021 г. с поредица от сделки ответникът придобива собствеността върху 5 поземлени имота, върху които изгражда комплекс „Тарсис“. Описва се подробно хронологията на придобиване на имотите и изграждане на комплекса. Излага се, че достъпът до процесния имот е единствено и само през входовете на комплекса, като до имота достъп имат само гостите /туристите/, ползващи туристически услуги и настанени в комплекса, собствениците на апартаменти, находящи се в сградите на комплекса, както и персонала на ответника. Обръща се внимание, че до получаване на нотариалната покана на 18.09.2023 г. ищцата никога не е влизала в контакт с някой от съдружниците и представляващи ответното дружество. Акцентира се, че считано от ноември 2012 г. и към настоящия момент ответникът непрекъснато, спокойно и явно владее процесния имот, като огражда, стопанисва, охранява и не допуска външни лица, включително и собственика да влезе в него, поради което е придобил имота по давност. Цитират се разпоредбата на чл. 68 от ЗС и съдебна практика. Твърди се, че ищцата не се е противопоставяла на владението до края на септември 2023 г., когато вече е изтекъл 10-годишният период и имотът е станал собственост на владелеца.

Сочи се, че ищцата не отрича завладяването на имота от ответното дружество, както и фактът на ограждането и препятстването на достъпа до него. Наред с горното ответникът възразява срещу твърдението на ищцата, че е провеждала разговори с дружеството за предаване на владението. С оглед гореизложеното се моли съда да отхвърли иска по чл. 108 от ЗС като неоснователен и недоказан. Моли се да признае за установено, че ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** на основание давностно владение, продължило в периода от месец ноември 2012 г. към настоящия момент. Моли се допускането на съдебнотехническа екпертиза. Претендират се разноските по делото.

3

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на насрещен иск, подаден от ищцата, чрез процесуалния й представител, с който излага, че същият е неоснователен и недоказан, и моли същият да бъде отхвърлен. Оспорва се изцяло твърдяната фактическа обстановка относно изграждане на поземления имот. Твърди се, че ответното дружество е оградил процесния имот *** от изток (от към улицата) не по-рано от есента на 2016 г. Сочи се, че строителството на поземлен имот с идентификатор 515000507.660 е прието с удостоверение за въвеждане в експлоатация № 280/31.08.2016 г. Моли се да бъде изискана от община Н. цялата преписка, включително и снимковия материал към нея по приемането на сградите в поземлен имот с идентификатор 515000507.660.

Ищцата се явява лично в о.с.з. и с пълномощник, който поддържа първоначалния иск и писмения отговор по насрещния иск. Моли се за уважаване на предявения първоначален иск по чл. 108 от ЗС и отхвърляне на насрещния петиторен иск по чл. 124 от ГПК. Претендират се разноски.

Ответното дружество се представлява от пълномощник, който поддържа писмения отговор и предявения насрещен иск по чл. 124 от ГПК. Моли се за отхвърляне на първоначаления ревандикационен иск и уважане на насрещния иск по чл. 124 от ГПК. Претендират се разноски. В о.с.з. първоначалната и насрещната искова молба, както и писмения отговор и писмения отговор на насрещния иск се поддържат от страните. Претендират се разноски.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

По делото няма спор между страните, а и от приетите писмени доказателства – НА № 44, том II, дело № ***/1994 г. по описа на РС-Н. за собственост върху недвижим имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, договор за доброволна делба на недвижим имот от 21.09.2022 г. и договор за доброволна делба на недвижим имот от 20.05.2005 г., преценени по отделно и в съвкупност, се установява, че Н. В. П. придобива на 20.05.2005 г. правото на собственост върху УПИ XII-438, кв. 3502 по рег. план на к.к. Слънчев брягзапад, Община Н., Област Бургас. Н. В. П. е собственик на този урегулиран поземлен имот на основание сключения от нея договор за доброволна делба от 20.05.2005 г., тъй като това е правопораждащият правото на собственост на ищцата юридически факт. Аргумент за това е и фактът, че в кадастралните регистри Н. В. П. е вписана като собственик именно на основание договора за 4 делба от 20.05.2005 г.

По делото, също така, не се спори, че УПИ XII-438, кв. 3502 по рег. план на к.к. Слънчев бряг-запад е идентичен понастоящем с процесния поземлен имот с идентификатор *** г., съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006 г. на ИД на АК, с номер по предходен план:

350212.

Спорният по делото юридически факт е дали дружеството „Т.А.“ ООД придобива процесния поземлен имот с идентификатор *** г. на основание придобивна давност, вследствие на упражнявано от дружеството чрез неговите органи и служители владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС чрез приобщаването му към комплекс „Тарсис“ за периода от месец ноември 2012 г. до настоящия момент.

Съдът намира, че тези твърдения на дружеството остават недоказани в процеса по следните съображения:

Съдът, след като преценя поотделно и в съвкупност приетите по делото 2 бр. сателитни снимки от софтуерната програма Гугъл Земя за географска информация с променлива резолюция, проектираща се върху виртуален глобус, собственост Гугъл; електронно съобщение от управителя на „Т.А.“ ООД – Г. Д., адресирано до пълномощника на Н. П. – адв. М.Т., гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Е. Е. С., приема, че „Т.А.“ ООД не упражнява фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене за период от поне 10 години.

Свидетелката С. посочва пред съда в о.с.з, че през всяко лято за периода от 2012 г. до август месец 2014 г., паркира свободно своя автомобил в процесния имот по повод посещения на нощен клуб „Какао бийч“ в к.к.

Слънчев бряг. Посочва, че до август 2014 г. до процесния имот има свободен достъп, същият е неограден и неподдържан – с големи храсти и дървета.

Заявява, че достъпът до мястото се преустановява за първи път през лятото на 2015 г. Съдът намира, че показанията й отговарят на истината, тъй като са логични и се подкрепят и от показанията на св. А.В., който също заявява, че към края на месец ноември 2013 г., когато посещава имота място, констатира, че целият парцел е в дървесна растителност. Съдът кредитира гласните доказателства, събрани от двамата свидетели и поради това, че се подкрепят от приетите по делото в 2 бр. Сателитни снимки, които показват състоянието 5 на имота към 19.09.2013 г. и 12.2013 г. Видно от тях процесният имот е обрасъл с храсти и дървета, респ. не е ограден. Съдът кредитира тези веществени доказателства, тъй като имат обективен характер, както и поради това, че при предявяването им в о.с.з. свидетелката С. без колебание ясно посочва, точното местонахождение на процесния имот, където е изобразена зелената растителност. Приетите веществени доказателства, ценени наред със свидетелските показания на св. С. и св. В., мотивират съдът да приеме за недостоверни гласните доказателства, събрани от разпита на св. О.Х. и св.

Станислав Николов Станчев, че имотът се огражда още през 2011-2012 г. и че върху него се изграждат през този период волейболно игрище и кът за отдих.

На следващо и не на последно място, управителят на „Т.А.“ Г. Д. изпраща на 27.09.2023 г. електронно писмо от [email protected] чрез мобилно устройство, до електронната поща на представител на Н. П., в което се посочва, че е обсъждал ситуацията с процесния имот с г-н А.Х. (брат на Н.

П.), както и че г-н Х. знае, че дружеството облагородява и поддържа имота, ограден и в отлично състояние и че г-н Х. ще го извести, ако у него или сестра му се появят идеи за имота в бъдеще. След това се посочва в имейла, че ако интересът на П. и Х. е да реализират продажба на имота, управителят заявява, че е заинтересован за разговори в тези посока. Съдът не споделя твърдението в писмения отговор на „Т.А.“ ООД, че изпратеният имейл не се отнася до процесния имот. По делото липсват каквито и е да е данни да е налице спор между двете страни във връзка с друг поземлен имот. От анализа на цялостното съдържание на изпратеното от органния представител на „Т.А.“ ООД електронно писмо може да се направи извод, че по същество не се оспорва правото на собственост на Н. П., респ. не се заявяват насрещни собственически претенции, което прави дружеството държател по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС – упражнявата фактическа власт към 27.09.2023 г. е без намерение за своене. Следва да се спомене, че хипотетично, дори и да се приеме, че управителят е имал собственически намерения, то с оглед това електронно съобщение, анумусът на владението не е бил надлежно обективиран до Н. П., което опорочава владението. На следващо място, с писмото от 27.09.2023 г. по същество се навеждат изявления за признание на собственическите права на Н. Пеевска върху процесния имот, което като неизгоден за дружеството юридически факт, има за последица прекъсване на владението (ако се приеме, че такова е налице) съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, 6 вр. с чл. 84 от ЗС.