Решение № 260014 от 15.01.2021, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 15.01.2021 год.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

В.

ИВАНОВА при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. дело № 439/2020 г. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 33 от 27.03.2020 г. по гр. дело № 459/2018 г. Районен съд – гр. Пирдоп е признал за установено на основание чл. 422 от ГПК, че М.А.Г. дължи на „А.С.В.” ЕАД следните суми, присъдени по ч.гр.д. № 811/2017 г. на Пирдопски РС: сумата 600 лв., представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта” № 465060, сключен на 29.04.2016 г. между „А.Ф.” ООД и ответника; сумата 43,20 лв. - договорна лихва за периода от 08.05.2016 г. до 06.07.2026 г.; сумата 77,50 лв. - такса разходи за събиране на просрочени вземания за периода от 06.06.2016 г. до 06.07.2016 г.; сумата 69,50 лв. - лихва за забава за периода от 06.09.2016 г. до 27.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията за лихва за забава до пълния й предявен размер от 78,09 лв. С решението съдът е отхвърлил предявените искове за сумата 120 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.06.2016 г. до 06.07.2016 г., както и за сумата 120 лв. - такса разходи за дейност на служител. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца направените разноски за исковото и заповедното производство в размер на 856,17 лв.

Решението е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство, чрез особения й представител адв. В. П., в частите, с които исковете са уважени. В жалбата се сочи, че в обжалваните му части решението е неправилно като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано. Излага оплакване, че в решението не е обсъдено изложеното от ответника възражение за липса на легитимация на дружеството ищец, основано на твърдение за ненастъпване на прехвърлително действие на договора за цесия, от който ищецът черпи правата си. Излага и възражение за ненастъпване на предсрочната изискуемост на кредита, на която се позовава ищецът, поради неуведомяването на ответницата за това. Сочи се, че след като предсрочната изискуемост на процесните вземания не е настъпила, те не могат да бъдат предмет на договора за цесия между ищеца и кредитора, тъй като предмет на такъв договор могат да бъдат само ликвидни и изискуеми вземания на цедента. Релевира се и възражение, че в обжалваното решение не са обсъдени изложените в отговора на исковата молба доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит „Бяла карта” поради противоречие и заобикаляне на закона, както и накърняване на добрите нрави.

Ответникът по жалба оспорва същата и настоява решението да бъде потвърдено в обжалваната му част. Оспорва направените от жалбоподателя възражения за липса на ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия и за ненастъпване на предсрочната изискуемост на кредита, като излага пространни съображения в подкрепа на това оспорване. По отношение на направеното възражение за ненастъпила предсрочна изискуемост поради неуведомяването на длъжника, въззивникът навежда довод, че доколкото кредитодателят е небанкова финансова институция, е неприложимо приетото в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК разрешение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 459/2018 г. на Пирдопски районен съд е образувано по предявени от „А.з.с.н.в.” АД срещу М.А.Г. искове за установяване съществуването на вземания на ищеца за следните суми: сумата 600 лв. – неизплатена главница по договор за кредит „Бяла карта” № 465060/29.04.2026 г., сключен с „А.Ф.” ООД; сумата 43,20 лв. – договорна лихва за периода от 08.05.2026 г. до 06.07.2026 г.; сумата 120 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.05.2016 г. до 06.07.2016 г.; сумата 120 лв. – такса разходи за дейност на служител; сумата 77,50 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания за периода от 06.06.2016 г. до 06.09.2026 г.; сумата 78,09 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.09.2026 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен на 29.04.2016 г. между „А.Ф.” ООД и ответницата договор за кредит „Бяла карта”, по силата на който, е предоставен револвиращ потребителски кредит във формата на разрешен кредитен лимит в размер на 600 лв., усвояван чрез международна кредитна карта Accses

Finanse/iCard/Visa, а ответницата се задължила да ползва и върне кредита съгласно условията на договора. Твърди се, че кредитополучателят е усвоил заемната сума в размер на 600 лв. на 07.05.2026 г.

Поради забава на плащането на текущото задължение по кредита, на кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на 43,20 лв. за периода от 08.05.2026 г. до 06.07.2016 г., определена съобразно уговорения в договора лихвен процент, както и неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 120 лв. за периода от 06.06.2026 г. до 06.07.2026 г., както и такса разходи за събиране в размер на 77,50 лв. за същия период. Ищецът твърди, че цялото задължение по договора е станало предсрочно изискуемо поради настъпване на посочените в договора условия, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на посочените условия, и кредитодателят не е длъжен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. Сочи, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 06.09.2026 г., поради което кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на 78,09 лв., считано от тази дата до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Кредитополучателят дължал и такса в размер на 120 лв. за разходи на служител за извънсъдебно събиране на задължението му. Твърди се, че с договор за цесия от 11.04.2017 г. кредитодателят „А.Ф.” ООД прехвърлил вземанията по процесния договор за кредит на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, като последният уведомил длъжника за прехвърлянето на вземането, за което бил надлежно упълномощен от цедента. За исковите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 811/2017 г. на РС-Пирдоп и заявлението било изцяло уважено. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Ответницата, чрез назначения й при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, оспорва исковете. Излага възражение, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, поради неуведомяването на длъжника за това. Предвид неизискуемостта на процесните вземания към момента на сключване на договора за цесия, последният не е произвел действие спрямо ответницата и ищецът не е материално легитимиран да претендира исковите суми. Прави и възражение за нищожност на сключения договор за кредит поради противоречие и заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, с оглед прекомерния размер на насрещната престация, във връзка с което излага подробни съображения.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, и като съобрази предмета на обжалване, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за кредит “Бяла карта”, сключен между „А.Ф.” ООД и М.А. на 29.04.2016 г., по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 600 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, усвояван чрез международна кредитна карта Accses Finanse/iCard/Visa.

В чл. 3 от сключения договор е уговорено, че кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми да максималния размер на кредитния лимит, като същият се задължава да заплаща на всяко второ число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец. В ал. 3 на същата разпоредба от договора е посочено, че горепосоченото „текущо задължение” е сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 01 и 19-то число на месеца, усвоена и непогасена главница между 20-то число и последно число на месеца, начислена и непогасена договорна лихва върху тези суми на основата на посочения в договора лихвен процент, неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. В чл. 4 са посочени условията на договора – срок на кредита 6 години, размерът на фиксиран годишен лихвен процент – 43,2%, и дневен лихвен процент от 0,12 %; начинът за определяне на общата дължима сума по кредита; размерът на ГПР – 45,9%, изчислен при посочени допускания; видът на кредита – револвиращ потребителски кредит. В чл. 12 и чл.16 от договора е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, същият се задължава да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му, в срок от 3 дни след падежа. В чл. 22, ал. 1 е предвидено, че в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е парично задължение по договора с повече от 10 дни, или не е заплатил минимум от 15% от кредитния лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по договора за предсрочно изискуемо, като обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от начините по чл. 28 от договора.

Установено е от заключението на СТЕ, че ответницата е усвоила изцяло чрез предоставената й кредитна карта максималния размер на отпуснатия кредит на 07.05.2016 г., както и че не е внасяла никакви суми за погасяване на кредита. Според заключението, дължимата договорна лихва върху усвоената и непогасена главница от 600 лв. за периода от 08.05.2016 г. до 06.07.2016 г. възлиза на сумата 43,20 лв.; дължимата лихва за забава за периода от 06.07.2016 г. до датата на подаването на заявлението възлиза на 69,50 лв.; таксата за разходи за събиране на просрочени вземания за периода от 06.06.2016 г. до 06.07.2016 г. е 77,50 лв.

С рамков договор за прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. „А.Ф.” ООД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ЕАД вземанията си, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от продавача с физически лица, като в § 4, т. 4.1 от договора е уговорено, че вземанията са валидно прехвърлени от момента на подписване на съответно Приложение № 1.

На 11.04.2017 г. ищецът и „А.Ф.” ООД са подписали Приложение №1 към рамков договор за цесия от 07.11.2014 г., с което са прехвърлени вземания на „А.Ф.” ООД срещу посочени длъжници, сред които е и вземането към ответницата по процесния договор за кредит М.А.Г.. Цедентът „А.Ф.” ООД е упълномощил ищеца да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за цесията с пълномощно от 24.08.2015 г.

От така установеното от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал 1 от ЗЗД.

Така предявените установителни искове са допустими предвид предходно развилото се заповедно производство с предмет исковите суми, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и предявяването им в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Установява се от представения и неоспорен досежно неговото авторство договор за кредит „Бяла карта”, сключен на 29.04.2026 г., че между „А.Ф.” ООД и ответницата е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответницата револвиращ кредит в максимален размер от 600 лв. На ответницата е предоставена кредитна карта за усвояване на кредита и същата е усвоила максималния размер на кредита на 07.05.2016 г. /чрез теглене на суми от 400 лв. и 200 лв. с предоставената й кредитна карта/. По делото не се твърди, а и не се и установява ответницата да е извършила погасявания на усвоената сума по кредита.