Решение № 6813 от 07.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр. София, 07.10.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 11 – и състав, в публичното заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

При участието на секретаря Емилия

Кривачкова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 3330 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, рег. № 32693/ 11.03.2019 г., подадена от С.П.С. от гр. София, кв. „********, с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител, против З. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********, за осъждането му да и заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки, страдания и стрес в резултат на ПТП, произтекло на 14.02.2018 г., дължими от застрахователя – ответник по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно л. а. м. „БМВ 328 И“ с ДК№ ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2018 г.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, на 14.02.2018 г., в около 7. 20 ч. в гр. София, л. а. м. „БМВ“, модел „328 И“ с ДК№ ********, управляван от Г.С.Т.,*** в посока от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Опълченска“, на нерегулирано кръстовище, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с движещия се от дясната му страна л. а. м. „Хюндай“, модел „Лантра“ с ДК№ ********, управляван от С.П.С..

В резултат на последното ищцата получила следните увреждания: изкълчване на лявата раменно – ключична става; частично разкъсване на надбодилковия мускул на лява лопатка; посттравматично възпаление на раменно – ключична става и кръвонасядане по лявото бедро. Била транспортирана до УМБАЛСМ „Пирогов“, където и била оказана спешна помощ и са били дадени препоръки за домашно лечение за 30 дни. В резултат на ПТП претърпяла болки и страдания, но също така затруднение в ежедневните задължения и бита и негативното отражение, което травмите са оказали върху живота и, считано от датата на ПТП /съдът намира, че в обстоятелствената част на исковата молба, стр. 2, е допусната техническа грешка относно изписването на годината – 2017, вместо 2018/. Ищцата преживяла психологически шок, трудно преодоляла стреса, страхувала се да управлява автомобил, сънят и бил нарушен, станала чувствителна; изпитвала болки в травмираните места и страдания въз основа на тях. Оздравителният процес протекъл бавно и възстановяването и било непълно.

Срещу виновния водач Г.С.Т. било образувано административнонаказателно производство. За управляваното от него МПС била валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със З. „Л.И.“ на 21.11.2017 г., валидна до 21.11.2018 г. При тези съображения ищцата намира, че разполага с правен интерес да предяви прекия си иск срещу застрахователя на МПС, управлявано от виновния водач, като настоява да бъде осъден да и заплати обезщетение за претърпените от нея болки, страдания в резултат на получените от нея травми ПТП и в резултат на лечението им, ежедневни затруднения, стрес, психологически шок и последващи трудно възстановяване и съпътстващи болки в размер на 30 000 лв., ведно със следващата се законна лихва върху тази парична сума, считано от 28.12.2018 г., когато ищцата предоставила на ответника личната си банкова сметка ***то от нея обезщетение. Претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът З. „Л.И.“, чрез процесуалния си представител, е депозирало писмен отговор, в който оспорва изцяло основателността на заявената претенция. Твърди се неоснователност на описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и на обстоятелствата, нарушения на водача, причините и условията за ПТП.

От представения от ищцата Констативен протокол не се съдържали данни относно вината на който и да е водачите – участници в ПТП. Получените от управлявания от С.П.С. автомобил повреди предимно в неговата предна дясна част не отговарят да са получени по описания от ищцата начин, когато би трябвало да са предимно от лявата му част, а и вредите говорили за движение с висока скорост. Липсвали безспорни доказателства относно механизма на ПТП, причината и броя на ударите помежду им и вината на водачите. Протоколът за ПТП нямал доказателствена тежест относно обстоятелствата и причините за ПТП, нямало данни за влязло в сила наказателно постановление. Ищцата носела отговорност за причинените и телесни увреждания, като нарушила чл. 20, чл. 21 и чл. 50 а от ЗДвП, поради което и на основание чл. 494 ал. 1 т. 1 от КЗ застрахователят не дължал обезщетение. Искът бил твърде завишен по размер, поради което ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, което налагало редуциране на обезщетението и на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Освен нарушения на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП, С.П.С. нарушила и чл. 137 а от ЗДвП, тъй като управлявала МПС без поставен обезопасителен колан. Оспорени са твърденията на ищцата, че продължавала да търпи болки и страдания и оздравителният процес не бил приключил. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следвало да съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и понятието за справедливост, дадено в т. 8 от ППВС № 4/ 1968 г., тъй като претендираният от ищцата размер значително го надвишавал. Исковата претенция била погасена чрез плащане, извършено на 10.04.2019 г. Настоява се за отхвърляне претенцията в цялост, евентуално редуциране на нейния размер поради високата степен на съпричиняване и обществените критерии за справедливост. Претендира адвокатско възнаграждение.

Исковата молба е редовна, депозирана пред родово и местнокомпетентен съд. Прекият иск на ищцата, в качеството и на увредено лице, спрямо което застрахованият Г.С.Т. е отговорен, за обезщетение против застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, черпи правното си основание от нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и е допустим, страните са легитимирани да участват в процеса.

С оглед доводите и съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения Констативен протокол № К-109/ 14.02.2018 г., изготвен от дежурен ПТП – О“ПП“ – СДВР, посетил местопроизшествието, става ясночас, че на същата в около 7.20 ч. е настъпило ПТП в гр. София на ул. „Антим I“ в района на кръстовището с ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ между два леки автомобила: л. а. м. „БМВ“, модел 328 И с ДК№ ********, управляван от Г.С.Т., и л. а. м. „Хюндай“, модел „Лантра“ с ДК№ ********, управляван от С.П.С.. В протокола е посочено, че водачът на л. а. „Хюндай Лантра“ е освободена от болницата с работна диагноза „контузия на врата и ляво рамо“. Като обстоятелства и причини за ПТП е описано, че водачът на л. а. „БМВ 328 И“ се е движил по ул.

„Св. Св. Кирил и Методий“ в посока от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Опълченска“ и в района на нерегулирано кръстовище с ул. „Антим I“ причинил ПТП с движещия се от дясната му страна л. а. „Хюндай Лантра“.

Ищцата е била отведена в

УМБАЛСМ „Пирогов“, където и била поставена диагноза „изкълчване на акроимиосклавикуларна става“. Представено е и изследване от проведен на 20.02.2018 г. ЯМР, в който е описано частично травматично разкъсване на м. супраспинатус; реактивен синовит и бурсит; посттравматичен реактивен артрит на акромиоклавикуларната става; субкортикална киста с давност на главата на хумеруса.

На водача на л. а. м. „БМВ 328

И“ с ДК№ ******** Г.С. Тодоро бил съставен АУАН № 492728/ 14.02.2018 г. и бил наказан с Наказателно постановление № 18-4332-002613/ 31.03.2018 г. за извършено от него нарушение по чл. 48 от ЗДвП.

За л. а. м. „БМВ 328 И“ има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Л.И.“ АД, валидна от 21.11.2017 г. до 21.11.2018 г.

На 23.02.2018 г. ищцата, чрез пълномощника си, сезирала ответното дружество за изплащане на обезщетение за причинените вреди. След образуване на настоящото производство ответникът превел по банков път на ищцата сумата от 11 300 лв., от които 300 лв., обезщетение за причинените и имуществени вреди и 11 000 лв., обезщетение за причинените и неимуществени вреди.

Ищцата е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Св. Г.С.Т., участник във въпросното ПТП като водач на л. а. м. „БМВ 328“ заявява, че на 16.02.2018 г. се движил по ул. „Антим I“ от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Опълченска“, когато на нерегулирано кръстовище автомобилът на ищцата дошъл от дясно и настъпил удар между предната дясна част на автомобила на свидетеля и странично – този на ищцата. Пътната настилка била асфалтова и мокра. Свидетелят възприел идващия автомобил едва когато видял неговата водачка. След ПТП изчакали КАТ, които му съставили акт за нарушение.

Св. Н.П.С., съпруг на ищцата, е заявил, че на въпросната дата С.П.С. водела сина им и приятелката му на училище. След катастрофата отишъл веднага на място, съпругата му получила травми на врата и рамото, била в шок, предписали и шина и ортопедична превръзка, които носела около месец. Приели я в „Пирогов“, а след изписването си продължила да се възстановява. Дълго време след катастрофата се бъдела нощем и плачела. Не можела да се обслужва сама, свидетелят я водел до тоалетната. И към настоящия момент имала проблеми – нощем се събуждала изтръпнала, трудно дишала, връщали се спомените от случилото се. Ръката и дълго време била обездвижена, понастоящем не вдигала тежко с нея. Имало разлика в поведението и преди и след катастрофата, сега се пазела повече.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните телесни увреждания с травматичен характер: изкълчване на лявата раменно – ключична става и частично разкъсване на надбодилковия мускул на лявата лопатка, причинили и трайно затруднение в движението на горен ляв крайник за срок, по – дълъг от 30 дни; навяхване на шията, кръвонасядане на лявото бедро, причинили и болка и страдание. Според вещото лице, механизмът на причиняване на увредите е вътреавтомобилна травма при водач, удар страничен отляво с политване на тялото наляво и контакт с детайли от интериора на купето. Проведено и е било консервативно лечение в амбулаторно – домашни условия. По спешност е била транспортирана от ЦСМП в СО - УМБАЛСМ „Пирогов“, където са и били направени прегледи, назначени рентгенографии, консултирана е била от специалисти – травматолог, хирург, неврохирург, рентгенолог, била е диагностицирана и е била поставена мека имобилизация – митела на горен ляв крайник, която е продължила около месец, с последваща рехабилитация и физиолечение, при общ възстановителен период от около 4 месеца. Причинените и болки и страдания са били най – интензивни непосредствено след травмата и около 8 – 10 дни след нея, както и в началото на раздвижването. Вещото лице е дало заключение, че към момента на изготвяне на заключението ищцата няма функционален дефицит в областта на лявата ключично лопаткова става, а при натоварване и промяна във времето съобщава за болка и дискомфорт в местата на увредите.

По искане на ищцата съдът е назначил съдебно – психологическа експертиза, от заключението по която се установява, че С.П.С. е претърпяла остра стресова реакция в резултат на ПТП, изразено в тревожност, депресивност, ограничено социално функциониране след ПТП, ограничено функциониране и липса на автономност. Вещото лице е констатирало непреработена психотравма с данни за негативни емоционални преживявания като депресивност, тревожност, плачливост и чувство за вина.

От заключението по назначената

САТЕ се установява мястото на ПТП, което е и графично отразено. Според вещото лице, най – вероятната скорост на л. а. „Хюндай Лантра“ непосредствено преди удара е била 32,96 км./ ч., а на л. а. „БМВ 328“ – 38, 17 км./ ч. При тази скорост опасната скорост за спиране на л. а. м. „Хюндай Лантра“ е 14,58 м., а на л. а. м. „БМВ 328“ – 17,89 м. Вещото лице е дало заключение, че ищцата, водач на л. а. м. „Хюндай Лантра“ не е имала техническата възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, тъй като дължината на опасната зона за спиране на управлявания от нея автомобил е била многократно по – голяма от отстоянието, на което се е намирала преди мястото на удара, когато е настъпила опасността. Водачът на л. а. м. „БМВ 328“ също не е имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, тъй като опасната зона за спиране на управлявания от него автомобил е била многократно по – голяма от разстоянието, което е изминал след като е навлязъл в кръстовището до мястото на удара.