Решение № 260007 от 17.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 260007, Дата 17.08.2022 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

Председател: Г. Чамбов

Членове: Емил Митев

Антония Роглева

Секретар: Нели Богданова в съдебно заседание на 11 май 2022 г. разгледа докладваното от Емил Митев търговско дело номер 753 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 261 от 24.06.2019 г., постановено по т. д. № 84/2017 г., С.ският окръжен съд е решил следното:

„ПРЕКРАТЯВА гражданското дружество между „Б-КСК“ ООД и „С.“ ЕООД, възникнало на основание договор за сътрудничество и съвместна дейност, сключен през ноември 2013 г. между същите страни, поради наличие на основателни причини за прекратяване на гражданското дружество преди изтичането на срока му.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, да заплати на „Б-КСК“ ООД сумата 1 200 000 евро представляваща внесената и подлежаща на връщане при прекратяване на гражданското дружество дялова вноска, на основание чл. 359, ал. 3 ЗЗД и 162 266.64 лева съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция.“

Решението се обжалва от ответника

„С.“ ЕООД, с подробни съображения за неговата неправилност.

Ищецът „Б-КСК“ ООД е на мнение, че жалбата е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, прие:

Между страните „Б-КСК“ ООД и „С.“ ЕООД няма спор, че през м. ноември 2013 г. сключили договор за дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД (л. 22 и сл.), като се съгласили „да обединят усилията си за осъществяване на сътрудничество и съвместна дейност в областта на изкупуване, угояване и продажба на живи животни – агнета и телета, предназначени за всички пазари и производство на концентрирани фуражи за собствени нужди и продажба на трети страни“.

Няма и спор, че поетото от ищеца задължение по този договор – да направи парични вноски в общ размер на сумата 1 200 000 евро, било изпълнено, като посочената сума била преведена по сметка на съдружника „С.“ ЕООД.

Според ищеца, всичко друго, което е било необходимо за постигане на посочената по-горе обща стопанска цел, било поето като задължение от другия съдружник – ответника „С.“ ЕООД.

Изложените от „Б-КСК“ ООД твърдения в обстоятелствената част на исковата молба са, че с внесените в дружеството пари в размер на сумата 1 200 000 евро управляващият дружествените работи съдружник „С.“ ЕООД не придобил „никакво имущество от името и в полза на учреденото гражданско дружество“ и „използвал получените средства изключително в своя полза“, като закупил за себе си подробно описаните в исковата молба „недвижими имоти в с.

Градище“ и различни вещи – „селскостопанска техника и транспортни средства на значителна стойност“.

Ищецът твърди още, че ответникът „нито е дал отчет относно изразходването на усвоените суми, нито е възстановил сумата от 1 200 000 евро“, както и – че „не е извършвал никакви действия и не е осъществявал никаква дейност за постигане на стопанската цел на дружеството, от създаването му до настоящия момент“.

„Поради факта – продължава ищецът в исковата си молба – че дружеството не е извършвало дейност, липсват и резултати от нея, съответно – не е формирана обща собственост върху придобито със средствата на дружеството или от дейността му имущество“, а също и че „дружеството не е извършвало никакви разходи, свързани с дейността му“.

В исковата молба е подчертано, че според уговорките по чл. 12 от договора „внесените от съдружника оборотни и инвестиционни средства подлежат на връщане след прекратяване на дружеството“ и че точно тази разпоредба на договора обуславя правото на съдружника „Б-КСК“ ООД да претендира от съдружника „С.“ ЕООД „връщане на внесената дялова вноска, на основание чл.

359, ал 3 от ЗЗД“.

Ищецът е оспорил и всички направени от ответника твърдения в отговора на исковата молба – че внесените пари са изразходвани само за постигане на целта на дружеството, че под негово ръководство, усилия и с разход на собствени средства дейността му е започнала да се развива, че самият той е изпълнявал задълженията си по договора и че общата стопанска цел на двамата съдружника не могла да бъде постигната единствено поради неосигуряването от ищеца на обещаните външни пазара за реализация на отглежданите животни, което довело до обезценяването им и до загуби за дружеството.

При това изложение на обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, заявените от ищеца искания по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, са следните: а) образуваното през м. ноември 2013 г. от „Б-КСК“ ООД и „С.“ ЕООД дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, да бъде прекратено, „на основание чл. 363, б. „д“ ЗЗД“; б) дружеството

„С.“ ЕООД да бъде осъдено, да заплати на „Б-КСК“ ООД сумата от 1 200 000 евро, представляваща:

„внесената и подлежаща на връщане при прекратяване на дружеството дялова вноска, на основание чл. 359, ал. 3 ЗЗД“; в) евентуално, при отхвърляне на тази осъдителна претенция по б. „б“, ответникът „С.“ ЕООД да бъде осъден, да заплати на ищеца същата сума от 1 200 000 евро, представляваща: сума, „подлежаща на връщане при прекратяването на дружеството, като внесена на неосъществено основание дялова вноска на „Б-КСК“ ООД, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 359, ал. 3 ЗЗД“; г) евентуално, при отхвърляне на тази евентуална осъдителна претенция по-горе по б. „в“, ответникът „С.“ ЕООД да бъде осъден, да заплати на ищеца същата сума от 1 200 000 евро, представляваща:

„подлежаща на връщане сума, получена на отпаднало основание – по неизпълнен и прекратен договор за поръчка, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 280 ЗЗД, във вр. с чл. 359, ал. 3 ЗЗД“ и д) отново евентуално, при отхвърляне на предходната евентуална осъдителна претенция по б.

„г“, ответникът „С.“ ЕООД да бъде осъден, да заплати на ищеца същата сума от 1 200 000 евро, представляваща:

„подлежащите на поправяне вреди, причинени от непозволено увреждане, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД“.

І. Относно иска по чл. 363, б. „д“ ЗЗД.

Според разпоредбата по чл. 363, б. „б“ ЗЗД, дружеството се прекратява „с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано“. Изтичането на това време (договорения срок) е юридически факт, чието действие е правопрекратително: след настъпването на този факт дружеството вече не съществува, защото е прекратено, точно поради настъпване на посоченото в договора законово основание по чл. 363, б. „б“ ЗЗД. Договорът за процесното дружество е бил сключен през м. ноември 2013 г., като е било уговорено (чл. 2) че „този договор се сключва за срок от 3 /три/ години и влиза в сила от ………2013 год.“.

Което означава, че най-късната календарна дата, на която договорът е можело „да влезе в сила“ е датата 31.12.2013 година, затова и календарната дата, на която би могъл да изтече три-годишният период от време, за което дружеството е било образувано, е датата 31.12.2016 г.

И означава още, че от следващата дата 01.01.2017 г. дружеството е било вече прекратено, на настъпилото законово основание по чл.

363, б. „б“ ЗЗД.

Исковата молба за прекратяване на дружеството по съдебен ред (чл. 363, б. „д“ ЗЗД) е от датата 02.08.2016 г., депозирана е по време, когато срокът за съществуване на това дружество все още не е бил изтекъл. След започването на процеса обаче, на датата 31.12.2016 г., дружеството е било прекратено, на настъпилото основание чл. 2 от договора, във връзка с пряката законова разпоредба по чл. 363, б. „б“ ЗЗД.

Очевидно е, че е налице настъпил факт по чл. 235, ал. 3 ГПК, с пряко значение за поставеното пред съд разглеждане на спорното право по чл. 363, б. д“ ЗЗД. Защото, при вече настъпило прекратяване на дружеството при условията на чл. 363, б. „б“ ЗЗД и при липсата на каквито и да било защитавани от закона материални и/или процесуални права на ищеца, които да зависят единствено от датата на предявяване на иска по чл. 363, б. „д“ ЗЗД, последицата е била, че след датата 31.12.2016 г., на която дружеството е било прекратено, ищецът вече е нямал правен интерес от воденето на иск за прекратяване на същото дружество. Правният резултат от прекратяване, което вече е настъпило на основанието по чл. 363, б.

„б“ ЗЗД, е идентичен с резултата от прекратяването, което би било постигнато при уважаване на предявения от ищеца иск по чл. 363, б. „д“ ЗЗД. Затова производството по този иск е станало недопустимо и процесът – в тази негова част – е подлежал на прекратяване (чл. 235, ал. 3, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК).

Налице са условията по чл. 270, ал. 1, изр. 3-то ГПК: в частта му, с която образуваното през м. ноември 2013 г. от „Б-КСК“ ООД и „С.“ ЕООД дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД е било прекратено „поради наличие на основателни причини за прекратяване преди изтичането на срока му“, обжалваното решение на С.окръжен съд ще следва да се обезсили, а производството по делото в тази негова част – съответно да се прекрати.

ІІ. Относно иска по чл. 359, ал. 3, предл. 2-ро ЗЗД.

Според сключения от двете страни Договор за сътрудничество и съвместна дейност (л. 22 и сл.), „обединените им усилия“ са били насочени към осъществяването на следната обща стопанска цел:

„изкупуване, угояване и продажба на живи животни – агнета и телета, предназначени за всички пазари и производство на концентрирани фуражи за собствени нужди и продажба на трети страни“ (чл. 1).

За осъществяване на съвместната дейност и постигане на общата стопанска цел всяка от страните е трябвало да участва „с финансови средства, материална база и/или труд“ (чл. 3, ал. 1), като договореното разпределяне на това участие е следното: а) според чл. 4, ал. 1 от договора, ответникът „С.“ ЕООД се е задължил, да извършва следните оперативно конкретни дейности, непосредствено и пряко свързани с подготовката и реализацията на общата стопанска цел на дружеството:

- изкупуване на живи животни;

- отглеждане и угояване на животните до момента на продажбата;

- осигуряване на депо за отглеждане на животни;

- производство и продажба на концентриран фураж;

- закупуване на влекач /автомобил за превоз на животни/ на стойност 130 000 евро;

- предоставяне на дълготрайни материални активи /ДМА/, необходими за отглеждане на животните /Приложение № 2 към договора/;

- осигуряване на работна ръка, проучване на вътрешен пазар, транспорт;

- да гарантира качеството на съответните партиди;

- да отговаря за целия процес до износ;

- да осигурява прозрачност на документацията – приходни и разходни фактури в процеса на извършваната търговска дейност. б) според чл. 4, ал. 2 от договора, съдружникът

„Б-КСК“ ООД е трябвало да извърши само две неща:

- да осигури (да внесе в дружеството) „оборотни средства“ в размер на сумата 1 000 000 евро и „средства с инвестиционен характер“ в размер на сумата 200 000 евро. Общо – 1 200 000 евро и