Решение № 199 от 07.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600442 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по въззивна жалба на частния обвинител Р. Ж. К. срещу присъда № 42/12.09.2023 г. по н.о.х.д. № 695/23 г. по описа на ОС-Стара Загора, с която подсъдимият М. Х. Г. е осъден, при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, на пет години и четири месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 199, ал.1, т. 3 и т. 4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1 НК, и след групиране с предходни наказания е определено общо най-тежко наказание 5г. и 4м. лишаване от свобода, което да се изпълни при „строг“ първоначален режим.

Присъдата съдържа произнасяне и за приложение нормата на чл. 25, ал. 2 НК, също и за вещественото доказателство.

Жалбата е своевременно депозирана. В нея е обосновано възражение за явна несправедливост на наказанието на подс. Г.. Твърди се, че бил подценен потенциалът на установените по делото отегчаващи обстоятелства. Поддържа се, че справедливото наказание лишаване от свобода е максималното, за налагането на което се настоява. В този смисъл е оформено искане за изменение на присъдата.

Пред първата инстанция частната обвинителка е претендирала срок на наказанието на Г. от 12 години (по-малък от фиксирания в жалбата максимален), следователно искането й за увеличаване на наказанието подлежи на разглеждане до този предел – арг. от чл. 318, 1 ал. 4, изр. 2 НПК.

При пренията прокурорът от АП-Пловдив оформи становище за основателност на жалбата. Подчерта изобилието от отегчаващи обстоятелства, които според него обосновавали срок на наказанието лишаване от свобода малко над средния. В този смисъл поиска изменение на присъдата.

Жалбоподателката не се яви в с.з. и не участва в пренията. Депозира писмено становище, с което потвърди и допълнително обоснова претенцията си за завишаване срока на лишаването от свобода.

Защитникът на подсъдимия адв. Н. Г. се противопостави на искането за утежняване на санкционирането, като лаконично отбеляза, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият се присъедини към искането за потвърждаване на присъдата, като обърна внимание на необходимостта да полага грижи за малкото си дете, на връщането на отнетите вещи и на своето критично отношение към стореното.

Апелативният съд, след като обсъди събраните доказателства, прецени доводите и съображенията на страните и провери служебно правилността на присъдата, прие жалбата за основателна:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Въз основа на събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени материали, както и на експертизите (подробно изброени в първоинстанционните мотиви) СтОС е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. Х. Г. е роден на 24.05.1983г. в град * и живее в същия град. Той е българин, български гражданин. Има начално образование. Не работи. Не е женен.

Осъждан е многократно, като и понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора - *.

Видно от справката му за съдимост и бюлетините към нея, до 2007г. е търпял множество наказания лишаване от свобода, предимно за извършени (в периода от 2003г. до 2007г.) кражби и грабежи.

В периода от 19.12.2007г. до 03.02.201 8г. е изтърпял общо най-тежко наказание 10 години лишаване от свобода, наложено след кумулиране на наказания лишаване от свобода за рецидивен грабеж и квалифицирано изнасилване.

По н.о.х.д. № 7/18г. по описа на ОС-Стара Загора за извършено в периода 29.07.28.08.2017г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и чл.

26, ал. 1 НК му е наложено наказание 4 години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 11.04.2018г.

По н.о.х.д. № 737/2018г. по описа на РС-Стара Загора за извършено на 28.08.2017г. престъпление по чл.150, ал. 1 вр. чл.18, ал. 1 НК му е наложено наказание 4 години и 8 2 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим, като е приспаднато времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 13.09.2017г.

Присъдата е влязла в сила на 19.04.2018г.

С определение по ч.н.д. № 1287/2018г. на РС-Стара Загора наказанията по горните две присъди са групирани и на осн.чл. 25 вр. чл. 23 от НК е определено едно общо найтежко наказание 4 години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим, което на основание чл.24 от НК е увеличено с 6 месеца. (вж. л. 55 от първоинст.дело).

Общото наказание 5г. и 2м. е изтърпяно в Затвора - * в периода 13.09.17г.-15.05.22г.

Следващото му осъждане е за извършено на 18.10.2022 г. престъпление по чл.196 ал.1 т. 1 вр.чл.194, ал. 1 вр.чл. 29, ал.1, б. “а“ НК, за което на 06.01.2023г. с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 3516/2022 г. му е определено наказание една година лишаване от свобода.

Последното му осъждане е по н.о.х.д. № 526/2023 г. по описа на РС-Стара Загора за извършено на същата дата 18.10.2022 г. друго престъпление по чл.196 ал.1 т. 1, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б“а“ от НК, за което с влязло в сила на 28.02.23г. определение по реда на Глава 29-та НПК му е определено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.

С определение по н.о.х.д. № 3516/22г. по описа на РС-Стара Загора двете последно посочени наказания са кумулирани, като е определено едно общо най-тежко наказание 1г. и 6 месеца лишаване от свобода. Това наказание подс. Г. изтърпява понастоящем.

След като на 15.05.2022 г. бил освободен от Затвора-* не потърсил работа, поради което не разполагал с финансови средства. През м.юли 2022 г. се запознал със св. Р. И. и двамата заживели на семейни начала в дома на св. И. в град *. Тя му предложила да отидат на работа в *. Подсъдимият се съгласил и на 25.08.2022г. съжителите напуснали страната.

На 10.09.2022г. се завърнали в * и се разделили.

В края на м. септември подс. Г. напуснал дома на св.И. и се преместил да живее при своята братовчедка св. Д. в град *. Тъй като продължавал да е без работа и пари, решил да продължи да върши имуществени престъпления.

На 03.10.2022 година, около 15:30 часа, пострадалата св. Р. Ж. К. се придвижвала към дома си през парк „*“, като вървяла на изток. На рамо носела дамска чанта. След като преминала по моста над река *, била застигната в гръб от подсъдимия. Той сграбчил тялото й с ръце, стиснал врата и устата й, наредил й да не се обръща и да не го гледа, а да му даде пари. Тя започнала да се дърпа, но подсъдимият я стискал с ръце. Двамата се сборичкали. Г. хванал чантата на жената и я задърпал, като й повтарял да му даде парите си. Докато се се опитвала да се освободи, К. усетила силна болка в десния си глезен. Въпреки това успяла да се отскубне, но подсъдимият отново я нападнал, като й хванал ръцете и я задърпал към себе си. Успял пак да я обърне с гръб към себе си, при което очилата й паднали на земята. За да спечели време, тя му казала, че трябва да провери дали носи пари и бръкнала в чантата си, изваждайки портмонето си. В портмонето държала лична си карта, 2 бр.дебитни карти, 3 както и парична сума от 200 лева. Подсъдимият издърпал портмонето от ръката на пострадалата, след което я блъснал. Тя паднала на земята, а той избягал. К. се опитала да се изправи, но установила, че не може да стъпи на десния си крак. Веднага подала сигнал от мобилния си телефон на тел.112, след което подала и писмен сигнал за случилото се в РУ на МВР.

После потърсила медицинска помощ. Било установено счупване на малкия пищял на дясната подбедрица. К. била подложена на оперативно лечение – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, последвано от медикаментозно лечение. Възстановила се за 3-4 месеца.

Била назначена съдебномедицинска експертиза, която е окачествила полученото от К. счупване на малкия пищял като трайно затрудняване движенията на долния десен крайник.

Приела е, че това увреждане отговаря да е получено при боричкането с подсъдимия вследствие усукване на десния глезен.

Назначената на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза определя стойността на портмонето на К. на 15,60 лева.

Следователно отнетите вещи портмоне и парична сума от 200 лева общо възлизат на 215, 50 лева.

На 05.10.2022 г., в около 04:50 часа, пострадалата св. В. Г. Г., живуща в * квартал ““, отивала на работа. На рамо носела дамска раница, съдържаща несесер и необходими за работата й вещи - 4 бр.маркери от марката “Еддинг 750“, ножица за рязане на хартия и молив от марката “diamond.no 1000”. За да стигне до автобусната спирка, т я трябвало да пресече бул. “*“ през подлеза. На стълбите видяла непознат й мъж. Това бил подс. М. Г., който вървял срещу нея. В момента, в който двамата се разминавали, той я хванал, запушил с ръка устата й и й наредил да му даде парите си. Г. започнала да се съпротивлява, като се дърпала и викала за помощ, но подсъдимият успял да надделее и да измъкне раницата й.

След това побягнал. Докато тичал, ровел из раницата. Извадил несесера и го отнесъл, а раницата захвърлил. Пострадалата видяла това, отишла и прибрала раницата си. После се оплакала в полицията.

Назначената на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза определя стойността на отнетите от Г. вещи : дамска раница от плат - 32,33 лева, несесер - 6,80 лева, 4 бр.маркери “Еддинг 750“ - 32,36 лв., ножица за рязане на хартия - 3,60 лв. и молив “ diamond.no 1000”- 3,71 лв. Общата им стойност възлиза на 78, 80 лева.

В резултат на проведени оперативно - издирвателни мероприятия подс. Г. бил установен като извършител на горните деяния.

Пострадалите, които успели да възприемат външния му вид при боричкането с него и при отдалечаването му след това, го разпознали като своя нападател (вж. приложените по ДП протоколи за разпознаване от 20.10.2022г.).

В хода на първоинстанционното производство подсъдимият възстановил причинените имуществени вреди и н а двете пострадали (вж. разписките на л. 68 и 69 от 4 първоинст.дело).

*

Изложените фактически констатации, които са залегнали и в обвинителния акт, са базирани на досъдебните доказателствени материали, събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК.

Не се констатира и игнориране на доказателства или преиначаване на тяхното съдържание, нито използване на информация, която не е събрана по съответния ред.

Подобни твърдения страните във въззивното производство и не правят.

При своите два досъдебни разпита Г. е отрекъл извършването на деянията, като първоначално е твърдял, че на инкриминираните дати не бил в *, а впоследствие – че не бил в гр. *. Неговите твърдения са били опровергани от справката за задграничните му пътувания и показанията на братовчедката, която го приютила – св. Д., преценени ведно с кредитируемите показания на двете пострадали и извършеното от тях разпознаване. Тази доказателствена съвкупност подкрепя стореното във връзка с избраната диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 НПК признание от страна на подсъдимия на инкриминираната фактология.

**

С оглед изложените изводи по фактите материалноправното окачествяване на извършените деяния е коректно.

Окръжният съд е бил прав да приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал.1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 НК. Изложените съображения относно отделните съставомерни признаци (основни и квалифициращи) се споделят напълно, така че не се нуждаят от преповтаряне, още повече че не се и оспорват.

Само ще бъде обобщено, че по-тежко наказуемият състав по т. 3 на ал. 1 на чл. 199 НК се обосновава от ясната и категорична причинна връзка между нападението от страна на дееца и причинената на пострадалата К. средна телесна повреда.