Решение № 85 от 21.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Варна, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20213100502950 по описа за 2021 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, срещу решение №262334/21.07.2021г., постановено по гр.д. № 12487/2020 г. на ВРС, с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищците СВ. Д. ЯНЧ., ЕГН **********, и ИВ. Б. Ф., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ************************************, не дължат на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата от 835,85 лв., представляваща стойност на служебно начислено количество вода по реда на чл. 39, ал. 5, т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за обект на потребление с абонатен № 1794762, за която сума е издадена фактура № 1152212751/ 12.02.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради 1 необоснованост и неправилна интерпретация на събраните доказателства.

Твърди се, че сключеният между страните договор от 08.03.2018г. няма за предмет присъединяване на имота към уличен водопровод, както е приел съдът, а присъединяване на самия уличен водопровод към водопреносната мрежа. Ищците са изградили уличния водопровод през 2018г., през 2019г. имотът им е присъединен към него чрез водопроводно отклонение и именно от този момент същият е бил водоснабден. Без значение е, че водомерът е монтиран едва на 13.11.2019г. Монтажът на водомера е последният етап от присъединяването на имота към водопроводната мрежа, започнал с изграждане на водопровода и водопороводното отклонение. Още на 07.05.2019г. ищците са посочили на кого да бъде открита партидата въз основа на представено споразумение, т.е. към този момент имотът е бил водоснабден. Партидата е разкрита едва на 12.12.2019г., тъй като тогава е заплатена съответната административна такса. За периода 07.05.2019г. 13.11.2019г. обаче ищците са ползвали вода, без да имат открита партида за периода на строителството, поради което са налице основанията на чл.39, ал.5, т. 4 от Наредба 4/2004г. за служебно определяне на процесното количество от 390 куб.м. вода, начислено на 12.02.2020г., когато е издадена процесната фактура. Оспорва се защитната теза на ищците, че за процесния период строежът е водоснабдяван през съседен имот, с твърдения, че след монтажа на водомера за 11 месеца са потребени 92 куб.м. вода, а за периода 21.11.2018г. – 07.02.2020г. за 14 месеца се твърди консумация през съседен имот за само 28 куб.м. Оспорва се доказателствената стойност на писмения договор от 21.11.2018г., с твърдения, че противоречи на другите писмени доказателства и е антидатиран и съставен за целите на процеса. В същия Ивелин Енчев е посочен като собственик на съседния имот, въпреки че го е придобил едва на 06.12.2018г. Свидетелските му показания се оспорват като голословни. Сочи се, че партида за съседния имот е открита едва на 17.01.2020г., а твърдяната консумация от ищците за 28 куб.м. вода е заплатена едва на 18.02.2020г. с оглед предявяване на настоящия иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Твърди, че във въззивната жалба за първи път се навеждат нови твърдения и оспорвания, които са преклудирани. От споразумението от 07.05.2019г. не следва извода, че от тази дата нататък 2 имотът е водоснабден. Оспорва ищците да са изградили уличен водопровод през 2018г., от който впоследствие да са черпили вода. Поддържа, че имотът е присъединен към водопреносната мрежа на 13.11.2019г. Това се установява от констативен протокол 1000377789/21.01.2020г., според който в имота не е имало регистрирани водопроводни отклонения без монтирани водомери до 13.11.2019г., както и от обясненията на вещото лице в о.с.з. на 29.06.2021г., че ползване на вода без водопроводно отклонение е невъзможно, а такова не е съществувало преди 13.11.2019г. Съображенията, че след монтажа на водомера консумацията се е увеличила, счита за преклудирани и ирелевантни, а по същество неоснователни, доколкото до този момент всички извършвани СМР представляват сух процес (изкопни работи, кофраж, арматура, леене на основи, плочи и колони, декофриране), а извършените след това довършителни работи изискват ползването на вода. Изложен е доказателствен анализ на писмените и гласни доказателства в подкрепа на поддържаната в първата инстанция защитна теза, че до монтирането на водомера, вода за строителството е осигурявана от съседен имот.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от СВ. Д. ЯНЧ. и ИВ. Б. Ф. срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД активно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от 835,85 лв., представляваща стойността на служебно начислено количество вода от 390 куб.м. по партида с клиентски № 1794762, за която сума е издадена фактура № 1152212751/12.02.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на поземлен имот, находящ се в гр. Варна, район Младост, м-ст „Пчелина“, като в имота им е започнало строителство на еднофамилна жилищна сграда с площ от 150 кв.м., съобразно издаденото разрешение за строеж и същата е изградена в груб вид. Необходимата вода за строителството е осигурена от собственика на съседния имот Ивелин Енчев Енчев, абонат на ответното дружество и титуляр на разкритата при него партида с абонатен № 1714641, по силата на сключен помежду им договор от 21.11.2018 г. за предоставяне на вода от частен абонат 3 на „ВиК – Варна“ ООД, чрез прокаран маркуч между двата имота. На 12.12.2019 г. ищците подали заявление пред ответника за откриване на постоянна партида в имота, по повод на което е извършена проверка и въз основа на данните от същата не е признато ползването на вода от съседния имот и са начислени служебно 390 куб. м. вода на стойност 835,85 лв. по новооткритата партида с клиентски № 1794762. Начисленото количество вода се оспорва като недължимо с твърдения, че в близост до имота няма изграден тръбопровод, през който същото да бъде потребено. Съседният имот е бил необитаем, поради което цялата изразходена по неговата партида вода в размер на 28 куб.м. е използвана от ищците при строителството и е била достатъчна с оглед неговия ранен етап.

В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен.

Поддържа, че процесното количество вода е начислено служебно на основание чл. 39, ал. 5, т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ и са налице всички предпоставки за приложението на сочената разпоредба. В тази връзка излага, че на 08.03.2018 г. ищцата С.Я. е подписала предварителен договор за присъединяване към водопроводната система, по силата на чл. 11 от който абонатът е бил длъжен преди започване на строителните дейности да открие партида при ВиК оператора, по която да се отчита, респ. заплаща, използваната вода до подписване на окончателен договор за присъединяване към ВиК системата. Водомер в имота на ищците е монтиран на 13.11.2019 г. и на 12.12.2019 г. същите са заплатили дължимата такса за откриване на партида в обекта, като е открита такава с абонатен № 1794762. При извършена на 21.01.2020 г. проверка в имота е констатирано, че по време на строителството на сградата (до 13.11.2019 г.) не е имало открита временна партида на обекта, което е достатъчно за приложението на служебното начисляване, като количеството вода от 390 куб.м. е изчислено по нормативно установения алгоритъм, съобразно застроения обем на сградата в строеж.

Счита, че реалното потребление на тези количества вода е ирелевантно.

Оспорва твърдението, че необходимата вода за строителството на сградата е осигурена от съседния имот въз основа на сочения договор от 21.11.2018 г., доколкото въпросният имот е придобит от Ивелин Енчев след тази дата, а именно на 06.12.2018 г., респ. преди това същият не е имал право да предоставя вода от чужд имот. Партидата е прехвърлена на името на Енчев едва на 17.01.2020 г., начислените по неговата партида 28 куб.м. вода са за 4 период преди сключването на договора му с ищците, а потреблението в имота им след монтажа на водомера надвишава значително това количество.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Предявен е иск за недължимост на служебно начислена консумация на месечно количество вода по реда на чл. 39, ал. 5, т. 4 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ. Според цитираната норма за сгради в строеж за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, по изключение се допуска месечното количество вода да се заплаща по 0,5 куб.м. за всеки куб.м. застроен обем на сграда. Касае се за нормативно установена фикция за изразходване на определяемо количество вода за строителство в имот, който е свързан към водоснабдителната мрежа чрез водопроводно отклонение, но без монтиран измервателен уред, отчитащ реалното потребление в него, съобразно общото правило на чл. 39, ал. 1 във вр. чл. 35 от Наредбата.

По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтича вземането му, а именно че са налице всички изисуеми предпоставки за начисляване служебна консумация и по-конкретно наличието на сграда в строеж в имота на ищците, нейния обем, присъединяването й към водопреносната мрежа чрез изградено водопроводно отклонение без 5 монтиран водомер за процесния период. В тежест на ищцовата страна е да докаже по-късен момент на присъединяването към водопреносната мрежа и начина, по който е осъществено.

От представените по делото доказателства се установява, че ищците са собственици на процесния имот и са сключили на 08.03.2018 г. с ответника предварителен договор за присъединяване към водопроводната и/или канализационна система. Безспорно е, че в последвалия период в имота е осъществено строителство на сграда, със застроен обем според СТЕ от 780 куб.м. На 13.11.2019 г. в шахта в имота на ищците е монтиран водомер, за което е съставен приемо-предавателен протокол № 734/13.11.2019 г.

Заявлението за разкриване на постоянна партида при ответното дружество ищците са депозирали на 07.05.2019г., но такса за това са заплатили едва на 12.12.2019г., видно от представена фактура, от която дата за имота е разкрита партида с абонатен № 1794762 и титуляр И.Ф., съгласно споразумение от 07.05.2019г., с което ищците са се съгласили кой от тях да бъде вписан като титуляр на партидата и са поели солидарна отговорност за дължимите към ВиК оператора суми. Видно от констативен протокол от 21.01.2020 г., в процесния имот е извършена проверка от служители на ответното дружество, в присъствието на ищеца, при която е констатирано, че в имота има сграда на два етажа с посочени размери (ширина 10 м., дължина 15 м. и височина 2,6 м.), няма разкрита временна партида на обекта, налице е монтиран водомер на водомерно положение с показание 1 куб.м. Съгласно протокола по сведение на собственика на имота той е ползвал вода от съседен имот с абонатен № 1714641 с показание на неговия водомер от 2130 куб.м., като при проверката между двата имота има прокаран маркуч. Други констатации в протокола не са отразени, поради което заключението на СТЕ, че според протокола до 13.11.2019г. в имота не е имало регистрирани водопроводни отклонения без монтирани водомери в тях, не следва да бъде кредитирано в тази част. Това изявление на вещото лице следва да се интерпретира в смисъл, че в протокола не е посочено изрично дали има изградено водопроводно отклонение. Въз основа на данните от констативния протокол от 13.11.2019г. е съставена докладна записка от 12.02.2020 г. от инж. В. Л. – ръководител звено „Водомерно стопанство“, според която са налице условията на чл. 39, ал. 5, т.