Решение № 13099 от 04.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13099 гр. **, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 2024**0138628 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*** и уточнена с молба с вх. № 260022/13.08.2024 г., срещу Н. В. М. и С. Е. А..

В исковата молба се твърди, че С. Е. А., в качеството на наследник по закон на Н. В. А., и Н. В. М. били потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото дружество в качеството си на собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, аб. № ***, в периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в гр. **, съгласно които бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече от публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата интернет страница.

Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, но не заплатили дължимата за нея цена. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, като услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се извършвала „***. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, ползван от ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, 1 инсталирани на отоплителните тела в него. Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените срещу ответниците искове за задължения за доставена, но незаплатена топлинна енергия. Претендират се направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на двете ответници, но отговор е подаден само от Н. В. М.. Със същия предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответната страна сочи, че тя не притежавала качеството на потребител на доставената в процесния имот топлинна енергия, като счита, че ищецът не представял доказателства за притежавано от нея право на собственост или на ползване върху имота. Оспорва се дължимостта на претендираните суми за лихва за забава и за дялово разпределение, съответно - поради липса на отправена покана за заплащане на процесните главници и поради обстоятелството, че дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата се извършвало от дружество, различно от „***. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявените искове.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Е. А., в качеството на наследник по закон на Н. В.

А., и н а Н. В. М., да заплатят на ищцовото дружество в условията на разделна отговорност при квоти съответно 3/9:6/9 задълженията, начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, аб. № ***, за цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. в размер на 8177,24 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, за мораторна лихва в размер на 1263,04 лева, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 11.06.2024 г. върху главницата за топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. в размер на 34,16 лева и за мораторна лихва в размер на 8,04 лева, начислена за периода от 16.07.2021 г. до 11.06.2024 г. върху главницата за услугата „дялово разпределение“.

С доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното на 18.03.2025 г. открито съдебно заседание, са отделни като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните релевантни за основателността на предявените искове факти и обстоятелства: количеството на реално доставената в процесния топлоснабден имот през исковия период топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираните за така доставената енергия вземания.

Тези обстоятелства се установяват и от приетите като писмени доказателства документи, представи в хода на производството от ищеца и третото лице-помагач.

За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на валидно възникнали договорни отношения между ищеца и ответницата за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; наличието на валидно възникнали договорни правоотношения между ищеца и третото лице-помагач с предмет извършването на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия, 2 доставяне в процесния имот през исковия период; настъпването на изискуемостта на процесните вземания за главници и лихви; наличието на обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на погасителната давност за процесните вземания; всички факти, на които основава своите искания или възражения.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия през исковия период, е необходимо „*** да докаже в условията на пълно и главно доказване, че същият е бил собственик или вещен ползвател на процесния имот в този период.

От представените по делото доказателство, а именно: Нотариален акт за собственост на апартамент, построен върху държавна земя № 126 от 22.06.1984 г., том XVI, дело № 3706 по описа на нотариус към Софийски районен съд, се установява, че на 22.06.1984 г. *****, *** и Н. В. М. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот – ***, находящ се в гр. **, бул. „***.

Представени са справка за родствени връзки по Наредба 14/2009 г. на МРРБ /вж. л. 15 – 17 и л. 44 от делото/, от които се установява, че на 08.12.1995 г. (т. е. много преди процесния отоплителен период, обхващащ времето от м. май 2021 г. до м. април 2023 г.) ***** е починала, като е оставила за свои наследници по закон дъщеря си Н. В.

3

М. /ответник по делото/, дъщеря си Н. В. А., починала на 28.05.2004 г., и сина си ***, починал на 21.04.2015 г. Единствен наследник по закон на Н. В. А. е ответникът по делото С. Е. А., а доколкото *** не е оставил низходящи, негови наследници по закон се явяват ответниците Н. В. М. и С. Е. А. на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 ЗН.

Следователно, поради настъпилото в тяхна полза наследствено правоприемство, двете ответници се явяват собственици на процесния имот при квоти 6/9 за Н. В. М. и 3/9 за С. Е. А..

По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че ответниците са се разпоредили с правото си на собственост върху имота преди исковия период. Напротив – налице са данни, че Н. В. ** и *** са декларирали процесния апартамент като тяхна собственост пред Столична община /вж. л. 18 и сл./.

Следователно, съобразно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, С. Е. А., в качеството на наследник по закон на Н. В. А., и Н. В. М. се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи условия, утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от „*** **“ ЕАД и одобрени от комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване и са обвързващи за него.

Следователно, доказано е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните. То произтича от съществуващ валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответниците, като потребители на топлинна енергия, дължат заплащане цената на отдадената за собствения недвижим имот такава.

С доклада по делото, по който страните не са имали възражения, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно количеството и качеството на потребената в процесния имот през исковия период топлинна енергия, размера на претендираните вземания и правилността на начина, по който същите са начислени от ищцовото дружество.

Въз основа на изложеното се налага изводът, че С. Е. А., в качеството на наследник по закон на Н. В. А., и Н. В. М. дължат цената за потребената през исковия период топлинна енергия, възлизаща на сумата от 8177,24 лева. Дължима от тях е и цената за извършена услуга „дялово разпределение“, възлизаща на сумата от 34,16 лева, тъй като дължимостта на вземането за цена на услугата „дялово разпределение“ се основава на чл. 36 ОУ /2016 г./, съгласно който клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а редът и начина за заплащане на услугата се определя от Продавача (ищцовото дружество), съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Видно от представените документи по делото /вж. л. 22 – 30 и л.