Решение № 42 от 23.12.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Кубрат, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, IV - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Павлина П. И.а като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20253320200195 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. П. И., ЕГН – **********, от гр. С., чрез адвокат В. П. от АК – С., против Наказателно постановление № 37-0001713/22.08.2025 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ град Разград, с което на жалбоподателя на осн. чл. 93, ал. 11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) е наложена глоба в размер на 500.00 лв., за нарушение на чл. 34, § 3, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Основните му възражения са свързани с допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП – некоректно описание на нарушението, некоректно посочване на законовата разпоредба, която е нарушена и непосочване на датата на извършване на нарушението. Освен това твърди, че АНО не е обсъдил дали са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН - „маловажен случай“. Моли наказателното постановление да бъде изцяло отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител адв. П., като поддържа жалбата изцяло.

За въззиваемата страна се явява П.К.Ц. - Началник на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Разград, който поддържа издаденото НП и счита жалбата за неоснователна.

За РП – Разград уведомени, не се явява представител и не вземат становище по жалбата и атакувания административен акт.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: На 24.07.2025 г. св. Г. М. – гл.инспектор към ОО „АА“ – Разград и колегата му 1

Х.М. извършвали контролна дейност в Община Завет на кръстовището с.

Прелез – с. Веселец, в посока с. Веселец, при която около 14,00 ч. спрели за проверка състав от ППС – та, състоящ се от влекач „МАН ТГХ“ с рег. № ** от кат. (N3) с прикачено към него полуремарке „Беналу Оптилинер 106“ с рег. № ** от кат (О4), оборудван с дигитален тахограф „Stoneridge Elektonics 900208R7.6“, извършващ превоз на товари за собствена сметка на територията на Р България по маршрут от с. Ситово до гр. Попово, превозващ слънчоглед със Заповед от 23,07,2025 г., който превоз попадал в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006. В хода на извършената проверка и след направена разпечатка от дигиталната карта на водача за предходните 28 дни, е установено, че за периода от 16,51 ч. на 21,07,2025 г. до 07,45 ч. на 22,07,2025 г., в резултат на отсъствие от превозното средство, поради което не е бил в състояние да използва тахографа, с който е било оборудвано, водачът И. И. не е вписал в картата си на водач № 0000000097548002 за дигитален тахограф периодите, посочени в чл.34, параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) - „друга работа", „период на разположение", прекъсвания, почивка, годишен отпуск или отпуск по болест, чрез използване на приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за дигиталния тахограф. Така установеното бездействие от страна на водача е квалифицирано от св. М. като нарушение на разпоредбата на чл.

34, § 3, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., за което му е бил съставен и АУАН, в който изрично е отбелязано, че нарушението е извършено на 22,07,2025 г. в 07,45 ч. Актът е бил връчен на нарушителя и е бил подписан от него, без същият да е отразил, че има възражения.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е било депозирано възражение.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93в, ал. 11 ЗАвтПр е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 34, § 3, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

Разпитаният в хода на производството пред настоящата инстанция актосъставител Г. М. очертава фактическа обстановка, идентична с описаната в АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление.

Описаната обстановка се потвърждава и от документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Видно е както от съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на НП, че те съдържат всички необходими реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в НП, и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава 2 на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са подведени фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице протИ.речие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в какъвто смисъл са възраженията на жалбоподателя.

Изрично в АУАН и НП са посочени точната дата и час на извършване на деянието – 22.07.2025 г., в 07,45 часа, когато водачът е поставил картата си на водач и респективно е следвало да въведе данните, както и конкретния период, за който водачът не е въвел ръчно необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва дигиталния тахографо, а именно от 16,51 часа на дата 21.07.2025 г. до 07,45 часа на дата 22.07.2025 г. и така описано нарушението съдържа посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, включени в неговия състав и въз основа на тези факти, нарушителят е могъл да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, кога е извършено същото и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, да бъде запознат с всички приети за осъществили се факти и да организира защитата си във връзка с така приетите за осъществили се фактически положения.

Липсата на конкретно посочване на какви данни не е въвел ръчно водачът не е довело до ограничаване възможността нарушителят да разбере и прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение и в какво точно се състои то. В случая е безспорно установено, че за посочения период водачът не е въвел ръчно каквито и да било данни, поради и което неконкретизирането на посочените данни в съставения акт и наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита на жалбоподателя, както по фактите, така и по правото. Наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване (В този смисъл са Решение № 41 от 04.03.2021 г. на Административен съд – Русе, по КАНД № 7 по описа на съда за 2021 г. и Решение от 3.12.2021 г. на Административен съд - Русе по КАНД № 312 по описа на съда за 2021 г.) Изрично и в АУАН, и в НП е посочена приетата за нарушена разпоредба и санкционната такава, както изисква чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН .

Съгласно разпоредбата на чл. 34, § 3, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на 3 данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.

Няма спор по делото и от всички гласни и писмени доказателства безспорно се установява и доказва, че превозното средство е било оборудвано с дигитален тахограф - „Stoneridge Elektonics 900208R7.6“, както и че за посочения в АУАН и НП период - от 16,51 часа на дата 21.07.2025 г. до 07,45 часа на дата 22.07.2025 г. няма въведена информация в дигиталната карта и не са били въведени ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато водачът е бил извън МПС и не е бил в състояние да използва дигиталния тахограф, както изисква разпоредбата на чл. 93в, ал. 11 ЗАП и като не е изпълнил задължението си да въведе данните, когато е бил извън превозното средство и не е имал възможност да използва монтирания в същото тахограф, жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, както от обективна така и от субективна страна.

В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице протИ.речие между обстоятелствената част на АУАН и НП, тъй като описанието на нарушението не съответства на цифровата му квалификация.

Съгласно чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз Регламентът е акт с общо приложение, като той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави -членки. Това означава, че Регламентите стават част от националното право на всяка държава членка автоматично, без да е необходимо приемането на специални национални закони за тяхното въвеждане (транспониране). В настоящия случай Регламент № 165/2014 и по – конкретно разпоредбата на чл. 34, параграф 3, ал. 1, буква "б" съдържа ясно и конкретно задължение за водачите на автомобили, оборудвани с тахограф, да вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv), когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано. В този смисъл твърденията на жалбоподателя, че регламентът не създавал точни и конкретни задължения към субекта на административната отговорност, а общи постулати – задължителни за всяка държава – членка, не се подкрепят нито от европейското, нито от българското законодателство. Действително въпреки че регламентите не изискват „преписване“ в местното право, държавите често трябва да приемат придружаващи мерки, като например определяне на компетентни органи за контрол или въвеждане на санкции за нарушения, както е направено с приемането на разпоредбите на чл. 93в ЗАвтПр. Именно тази норма и поконкретно ал. 11 предвижда съответната санкция за нарушението на задължението, въведено с чл. 34, параграф 3, ал. 1, буква "б" от Регламент № 165/2014.

В настоящия случай АНО, след като подробно е описал извършеното нарушение с всички елементи от изпълнителното деяние, правилно го е квалифицирал като такова по член 34, параграф 3, ал. 1, буква "б" от Регламент № 165/2014, след което е приложил и относимата санкционна норма на чл.