Определение № 105 от 11.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Т. Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20265001000051 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.

С определение №165/25.11.2025г., постановено по т.д. №21/2025г. по описа на окръжен съд Смолян, е прекратено производството по делото, като недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация.

Така постановеният съдебен акт е обжалван с частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Т. Д. И.. Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Изложени са подробни доводи и съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на иска, аргументирани с липсата на качеството акционер по отношение на ищеца.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Не е постъпил отговор по така подадената частна жалба от насрещната страна – „Персенк 2000“ АД, с ЕИК 120500341.

Като се запозна с данните по делото, Апелативният съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, а по 1 същество - основателна по следните съображения:

Производството по т.д. №21/2025г. по описа на окръжен съд Смолян е образувано по предявен иск от Т. Д. И. срещу „Персенк 2000“ АД по чл.74 от ТЗ – за отмяна на решенията на ОС на акционерите на ответното дружество, проведено на 22.04.2025г.

Недопустимостта на така предявения иск по чл.74 от ТЗ окръжният съд е обосновал с неустановяване на качеството на акционер по отношение на ищеца.

Изводите на първостепенния съд в тази насока са неправилни и не се споделят от въззивната инстанция.

Качеството на Т. Д. И. на акционер в „Персенк 2000“ АД се извежда не само от приложеното към исковата молба /а и към частната жалба/ временно удостоверение №73 за притежавани пет броя поименни акции с номинална стойност 50лв. То следва от представения от самия ищец препис/извлечение от Акционерната книга /л.54 по делото/, видно от което на дата 24.03.2025г. Т.

И. е записан като акционер в дружеството с пет броя акции, с номинал 10лв. В приложения към отговора на исковата молба незаверен препис от Справка за притежавани акции от акционерите в „Персенклес 2000“ АД /като от приложеното решение от 22.11.2001г. по ф.д. №632/1999г. на ОС Смолян се установява, че „Персенк 2000“ е променено фирмено наименование на „Персенклес 2000“ АД/ е отразено, че лицето Н.И.Д. притежава пет броя акции, с номинал 10лв. По същественото е, че съгласно представен от ответника заверен препис от Акционерната книга на „Персенк 2000“ срещу името на акционера Н.И.Д., притежаващ пет броя поименни акции, с номинал 10лв., в раздел „Прехвърляния“ е отразено „прехвърлени пет броя акции с джиро на Т. Д. И.“ /л.83/. Това отразяване отговаря на изискването на чл.185 ал.1 от ТЗ, съгласно което прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството. /Аналогични по отношение действието на джирото са и клаузите на чл.16 и чл.17 от Устава на дружеството./ При така посоченото отразяване аргументите на първостепенния съд в смисъл че „не са наведени твърдения, не са представени и доказателства във връзка с направеното прехвърляне на тези 5 бр. акции, които са били джиросани от Н.И.Д. в полза на ищеца“, са ирелевантни за установяване процесуалната 2 легитимация на ищеца на акционер в „Персенк 2000“.

Основно аргументите на окръжния съд, мотивирали го да приеме, че не е установено качеството на И. на акционер, се свеждат до анализ на съдържанието на представеното с исковата молба временно удостоверение №73 за притежавани пет броя поименни акции с номинална стойност 50лв.

Прието е, че то не притежава необходими реквизити, за да удостовери качеството на ищеца на акционер. В тази насока е посочено, че „представеното по делото временно удостоверение не е подписано от упълномощен член на съвета на директорите, по аргумент на чл.167, ал. 1 от ТЗ“. Съгласно цитираната разпоредба, срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. Клаузата на чл.13, ал. 1, изр. трето от устава на ответното дружество, предвижда временните удостоверения да се подписват от двама членове на съвета на директорите, като поне един от тях е изпълнителен член. Процесното временно удостоверение №73 носи подпис на Председател на СД и на изпълнителен директор /видимо идентични/. С оглед на изразената защитна позиция на ответното дружество, чрез органния му представител П. И.а /вп. №20250218093009/, обективирана в молба вх.

№3353/20.08.2025г., подписите, както на Председател на СД, така и на изпълнителен директор са положени от П. И.а. Видно от вписванията по партидата на ответното дружество в ТР П. И.а е член на СД и изпълнителен член – по силата на решение на СД, обективирано в протокол от 31.01.2025г., като с това решение /т.2/ са прекратени правомощията й като председател на СД. Но в този протокол липсва обективирано решение за избор на друг председател на СД и доколкото, както в ТЗ /чл.244/, така и в Устава на дружеството /чл.41 и сл./ липсва регламентация относно изпълнението на функциите на член на СД с прекратени правомощия до избор на нов такъв, то би следвало да се приеме, че независимо от решението на СД за прекратяване на правомощията на И.а като председател на СД, то тази функция продължава да е вменена в нейната компетентност. /А и съгласно чл.237 ал.1 от ТЗ, с идентичен чл.43 ал.1 от Устава на дружеството, членовете на съветите имат еднакви права и задължения независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях и предоставянето на право на управление и представителство на някои от тях./ Но дори и да се отрече легитимацията на 3

П. И.а като председател на СД /доколкото вписването на ищеца като акционер в книгата на акционерите -24.03.2025г. хронологично следва решенията на СД, обективирани в протокол от 31.01.2025г./, то този факт би бил ирелевантен за целите на настоящето производство по преценка допустимостта на иска с оглед установеното в достатъчна степен качество на ищеца на акционер – съгласно горепосочените отразявания в представения от ищеца препис/извлечение от Акционерната книга /л.54 по делото/, видно от което на дата 24.03.2025г. Т. И. е записан като акционер в дружеството с пет броя акции, с номинал 10лв./, както и в представения от ответника заверен препис от Акционерната книга на „Персенк 2000“, в който срещу името на акционера Н.И.Д., притежаващ пет броя поименни акции, с номинал 10лв., в раздел „Прехвърляния“ е отразено „прехвърлени пет броя акции с джиро на Т. Д. И.“ - л.83. В този ред на мисли не се възприемат и аргументите на окръжния съд за липсата на дата в представеното по делото временно удостоверение №73. За пълнота следва да се посочи, че законодателят не е предвидил като реквизит на временното удостоверение „дата“ с разпоредбата на чл.167 от ТЗ. Такъв реквизит не е предвиден и в клаузата на чл.13 ал.1 от Устава на дружеството.

Що се отнася до препращащата клауза на чл.13 ал.2 от Устава към чл.183 от ТЗ, който, в ал.1, т.8, предвижда и дата на емисията /датата, на която даден финансов инструмент -облигация, акция, документ или актив официално се издава/, то в случая за меродавна дата следва да се приеме датата на вписването на ищеца като акционер в книгата на акционерите -24.03.2025г.

Що се отнася до съображенията на окръжния съд за идентичност на мотивите и аргументите, изложени в депозирания чрез изпълнителния директор П. И.а писмен отговор и тези, обективирани в исковата молба, както и за свързаност на лицата – ищеца Т. И. и органния представител на ответното дружество, то те са неотносими към допустимостта на иска, обусловена от качеството на ищеца на акционер в ответното АД.

По изложените съображения частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение, следва да бъде отменено и делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

О Т М Е Н Я определение №165/25.11.2025г., постановено по т.д.

№21/2025г. по описа на окръжен съд Смолян, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация.

Връща делото на окръжен съдопроизводствените действия. съд

Смолян за продължаване на

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5