Решение № 3233 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3233 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100511550 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12657 от 18.07.2023 г., постановено по гр. дело № 6298/2023 г. по описа на СРС, 167-ми състав, частично е уважен предявеният от А. В. Б. срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие ухапване от безстопанствено куче на 13.02.2021 г. около 10,00 часа в гр. София, на трамвайна спирка „Централни хали“ на бул. „Княгиня Мария Луиза“ посока Лъвов мост г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 3800,00 лв., представляващи направените в производството пред СРС разноски, като искът е отхвърлен разликата над уважения размер от 2000,00 лв. до пълния предявен размер от 4000,00 лв.

Срещу така постановеното решение, в частта , с която предявеният иск е бил частично уважен, е постъпила въззивна жалба от Столична община, чрез процесуалния й представител – адв.А.Д., в която са изложени оплаквания за недопустимост на предявения иск, доколкото съдът бил сезиран от ищеца с твърдения за инцидент от 19.02.2021 г., а с обжалваното решение СРС се е произнесъл за такъв от 13.02.2021 г. Изтъква, че по този начин на практика съдът се бил произнесъл за различен от твърдения от ищеца деликт. При условията на евентуалност поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че ищецът не е установил твърдените увреждания, тъй като представената медицинска документация се отнасяла за друг пациент, а свидетелят не сочел точната дата, а само месеца, за който се твърди увреждането. Наред с това поддържа, че общината е изпълнила задълженията си, произтичащи от ЗЗЖ и ЗВМД, а самото съществуване на безстопанствени кучета не е противоправно и допускането му не е равносилно на неизпълнение на законови задължения. Сочи, че в настоящия случай не се установява противоправно бездействие , тъй 1 като законодателят е възложил конкретни мерки, които са били изпълнени, но не е предвидил постигането на конкретна цел. Изтъква, че по делото не е установено, че кучето е безстопанствено, както и че не бил установен механизма на инцидента. Изтъква още, че определеното обезщетение е завишено, като при определянето му СРС е подходил едностранно, безкритично и тенденциозно и не е съобразил указанията дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Моли съда да обезсили решението, евентуално да го отмени в обжалваната част и отхвърли изцяло предявения иск, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият – ищец е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата по подробно изложените съображения, поддържайки че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и обосновано.

Решението в частта, с която предявеният от А. В. Б. срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, е отхвърлен за разликата над сумата от 2000,00 лв. до пълния предявен размер от 4000,00 лв. е влязло в сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По отношение на оплакването, че съдът се е произнесъл по непредявен иск следва да се отбележи, че действително в исковата молба и уточнителната такава от 02.03.2023 г. ищецът е посочил като дата на инцидента 19.02.2021 г., но като приложения към исковата молба е посочил електронна комуникация с Екоравновесие от 19.02.2021 г., в която е посочил, че на 13.02.2021 . е пострадал от ухапване от куче , както и е представил Лист за преглед на пациент, от който се установява, че е постъпил в Пирогов на 13.02.2021 г. в 10:39 ч., а в снетата анамнеза пише „рана от куче“. Изложеното налага извод, че ищецът е допуснал техническа грешка в исковата молба, сочейки като дата на инцидента 19.02.2021 г., от когато датира комуникацията му с Екоравновесие, но както в Листа за преглед на пациент, така и в комуникацията с Екоравновесие ищецът Б. е посочил като дата на инцидента – 13.02.2021 г. Противно на поддържаното в жалбата представения Лист за преглед на пациент от 13.02.2021 г. издаден от д-р Г.Л. от Пирогов, като пациент е посочен именно А. В. Б. и същият представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила. В този смисъл оплакванията за недопустимост на решението в обжалваната част са неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК 2 препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е производна за възложителя на работата, като възниква доколкото е налице виновно и противоправно поведение на извършителя на работата и зависи изцяло от обема на отговорността на причинителя, която е лична и виновна по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо се персонифицира прекия причинител на увреждането – работник или служител на работодателя. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.

49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне притезателното право на увредения от нападение от безстопанствени кучета срещу Столична община за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от Столична община чрез своето действие или бездействие.

Настоящият състав на съда намира, че по делото ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че получените следствие на инцидента от 13.02.2021 г. около 10,00 часа в гр. София, на трамвайна спирка „Централни хали“ на бул. „Княгиня Мария Луиза“ посока Лъвов мост наранявания в областта на левия прасец са следствие от ухапване от безстопанствено куче.

В тази връзка следва да се отбележи, че от показанията на св. К.А., който е очевидец на инцидента, и които показания съдът намира за последователни, конкретни и обективно дадени, подкрепящи се и от представените по делото писмени доказателства / Лист за преглед на пациент от 13.02.2021 г. издаден от д-р Г.Л. от Пирогов / и кредитира с доверие.

Свидетелят дава сведения, че заедно с ищеца са вървели към по бул. Мария Луиза в посока Лъвов мост и до трамвайната спирка пред Централни хали е бил ухапан от куче, като видимо същото било бездомно, нямало стопанин, каишка или наморник. Дава показания, че следствие на инцидента ищецът бил наплашен от кучета и като се прибирал се притеснявал, както и че повече от седмица мястото на ухапване било подуто.

Полученото травматично увреждане се установява и от представения по делото Лист за преглед на пациент от 13.02.2021 г. издаден от д-р Г.Л. от Пирогов, както и от заключението на вещото лице по изслушаната и приета СМЕ. Настоящият състав на съда намира същото за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие. Вещото лице е посочило, че от медицинската документация се установява, че ищецът е бил ухапан от куче 3 на 13.02.2021 г., като следствие на това е получил 2 пунктиформени разкъсвания по задната страна на лявата подбедрица в средната й част като в период на около 7 дне дни ищецът е търпял болки и страдания, които са били с по-голям интензитет.

С оглед на гореизложеното и противно на оплакването във възивната жалба настоящият съдебен състав приема, че на 13.02.2021 г. около 10,00 часа в гр. София, на трамвайна спирка „Централни хали“ на бул. „Княгиня Мария Луиза“ посока Лъвов мост ищецът е била ухапан от безстопанствено куче, което се установява от показанията на св.

К.А., който е очевидец на инцидента. Същият е възприел безстопанствено куче, което е нахапало ищеца.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗЗЖ общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Следователно, надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган – кмета.

Настоящата съдебна инстанция приема, че макар и общината да е създала стройна система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно, съответно на популацията от бездомни кучета, като по столичните улици са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Следователно, доказано е виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение Столична община чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитално-гаранционната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите възражения, поради което положителния факт, че кучето има стопанин следва да се установи от ответника, каквото доказване обаче ответника не е провел.