Решение № 1941 от 06.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1941 гр. Пловдив, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330200688 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-009218 от

03.01.2023г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Пловдив, с което на А. Г. П., ЕГН ********** от *** са наложени следните административни наказания - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.185 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „Б” от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. Г. П. в жалбата си излага доводи за незаконосъобразно НП, поради което моли съда да отмени същото. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна – Районно управление „Полиция“ 04 - Пловдив, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на НП. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателната отговорност на А. П. е ангажирана за това, че на 1

30.11.2022г. около 08:15ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ с бул.

„Коматевско шосе“ жалбоподателят като водач на автобус „Исузу Новосити“ с рег.№ *** е извършил маневра десен завой като е отнел предимството на движещият се по велосипедна алея велосипедист А. Д. Б. с ЕГН: **********, който е бил на разрешаващ сигнал на секция пешеходци и го е ударил, с което е допуснал ПТП с пострадал, след което напуснал мястото на произшествието. Водачът не подал сигнал до компетентните органи на МВР за настъпилото произшествие, а това било сторено от свидетел. След така подадения сигнал на място пристигнали свидетелите Н. И. Ф. и А. Е. Г. – *** и заварили пострадалия Б., както и други свидетели, а колелото не било в движение и било с увредена капла. Впоследствие бил издирен и водачът на автобуса А. П., който се върнал на местопроизшествието, след което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за нарушение по чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б. „Б“ ЗДвП. В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят поддал писмени възражения срещу така съставения акт, които били оставени без уважение от административнонаказващия орган /АНО/, а въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП.

В качеството на свидетели по делото бяха разпитани актосъставителят Н. И. Ф. и А. Е.

Г. – ***. В показанията си свидетелите посочват, че на 30.11.2022г. са били изпратени на процесното място поради подаден сигнал за настъпило ПТП между автобус и велосипед, а като пристигнали на местопроизшествието заварили само бърза помощ и пострадалия А. Д.

Б., чието колело било с видими следи от удара, поради което и баща му го прибрал в колата си, понеже не било в движение. Шофьорът на автобусът не бил на мястото на инцидента, а пристигнал по-късно като заявил, че в огледалото си е видял, че е ударил момче, но тъй като той се изправил решил да продължи курса си, а всъщност пострадалият просто избутал велосипеда си на тротоара, за да не е на пътя.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като логични и последователни, дадени добросъвестно и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.

Разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите на ППС да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Съдът намира, че жалбоподателя, в настоящия случай, не е съобразил поведението си със задължителното правило за поведение, посочено по-горе, като е следвало да съобрази, че преминава през място, което е обособено като велосипедна алея с разрешаващ /зелен/ сигнал на секцията за пешеходци и съответно да прояви необходимото внимание и предпазливост като не предприема действия по преминаване през нея докато все още сигналът е разрешителен.

Безспорно в процесния случай жалбоподателя не е съобразил поведението си с наличието в близост на велосипедист на велосипедната алея по начин, че да избегне съприкосновение със същия при движението си. Несъмнен резултат от това е настъпилото ПТП, за което обаче не се сочат изключващи отговорността на причинилия го водач обстоятелства.

Констатациите в АУАН и НП за нарушение на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели: Н. И. Ф. и А. Е. Г. - полицейски служители /изпратени във връзка с настъпило ПТП и водач който е напуснал същото/, които съдът кредитира като единни, последователни и незаинтересовани. Тези показания се потвърждават от приобщените към административнонаказателната преписка писмени доказателства – план-схема на ПТП от 30.11.2022 г., констативен протокол с пострадали лица от 30.11.2022.г, фиш за спешна медицинска помощ № 1622310/30.11.2022г., листове за преглед на пациент, болничен лист № Е2022 1817715/30.11.2022г., амбулаторен лист № 2233450496А1/30.11.2022г. Макар констатациите да се оспорват от жалбоподателя, той не 2 ангажира доказателства, за да ги обори, а негова е тежестта да докаже противно на отразеното в АУАН. По тази причина категорично съдът приема, че е доказано извършването на това нарушение.

Извършеното нарушение кореспондира с общата санкционна норма на чл.185 ЗДвП, според която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.

Правилно е била ангажирана отговорността на А. П. и на основание за извършено нарушение на 123, ал. 1, т. 2 б. "б" от ЗДвП. Съгласно цитираната норма водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие с пострадали хора, е длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. В процесния случай жалбоподателя не е изпълнил това свое задължение, въпреки обстоятелството, че след удара лично той признава, че е видял падналия на пътя велосипедист, като само това е достатъчно с оглед възприемане в съзнанието му, че е налице пострадал. Не може състоянието на човек, паднал на сред булевард, ударен от автобус и чието колело е повредено, да бъде определено по друг начин, освен като пострадал – претърпял телесни увреждания, като за съставомерността на изпълнение на нормативното задължение по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е без всякакво значение характера им - лека, средна или тежка телесна повреда. В този смисъл е достатъчно интелектуалната страна на умисъла единствено да обхване представите за падане на земята и то в подобна ситуация, т. е. дори и без кръв, за да е налице съзнание за претърпени неимуществени вреди. При това положение за жалбоподателя е възникнало задължението да уведоми компетентната служба на МВР, тъй като е участник в ПТП (§ 6, т. 27 от ЗДвП) и от друга страна да остане на мястото на ПТП до пристигане на представител на МВР или следствието. Не е основателно възражението на жалбоподателя, че понеже велосипедистът се бил изправил той не е имал задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2 б. "б" от ЗДвП, защото както се установи от доказателствата по делото жалбоподателят дори не е слязал от автобуса, за да види какво е състоянието на пострадалия, защото той може да се е изправил, но впоселдствие да е получил увреждане – например увреждане на орган, вътрешен кръвоизлив или счупване, което впоследствие да е усетил поради наличието на адреналин, като в случая жалбоподателят дори не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, за каквото нарушение, обаче, не и е налагано наказание.

Без всякакво значение е и обстоятелството дали при наличие на пострадали хора има съгласие между участниците в ПТП или не, освен всичко друго в случая подобно съгласие не е имало – очевидна е законодателната идея преди всичко да се осигури своевременна медицинска помощ и в максимално кратък срок на пострадал. В този смисъл А. П. не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2 б. "б" от ЗДвП и законосъобразно му е било наложено наказание по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП се санкционира както се каза по реда на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която разпоредба от своя страна предвижда налагането на "глоба" в размер от 50 до 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 до 6 месеца за водачите на ППС, които нарушат задълженията си като участници в ПТП. В конкретния случай наказващият орган е определил наказание "глоба" в размер на 100 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, като в нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН не е изложил каквито и да е съображения защо счита, че санкцията за съответното административно нарушение следва да се определи в среден размер за глобата и в максималния размер за лишаването от права. При преценка на наказанията за нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б" от ЗДвП съдът счете, че размерът на 3 лишаването от права не съответства на степента на обществена опасност на деянието. Видно от събраните по делото доказателства поведението на дееца не се е отличавало с висока степен на обществена опасност, самият деец впоследствие е оказал съдействие на контролните органи за установяване на обстоятелствата около инцидента и не се е укрил.

Поведението му, изразяващо се в напускане на мястото на инцидента не може да бъде отчетено като отегчаващо обстоятелство, доколкото същото се явява част от състава на нарушението. Съдът съобразява също факта, че от извършеното нарушение не са настъпили сериозни травматични увреждания за пострадалото лице, както и че жалбоподателят изкарва прехраната си управлявайки автобус. От друга страна видно от приложената по делото справка за нарушител/водач жалбоподателят е санкциониран многократно за нарушения на ЗДвП, което завишава обществената му опасност като деец и го характеризира като водач с изразена склонност към нарушаване на правилата за движение, което пък изключва налагането на минимални наказания. В този смисъл наказанието по посоченото нарушение, в частта му относно лишаването от права, следва да бъде определено по реда на чл. 27 от ЗАНН при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в размер по-близък до минималния, предвиден в закона. Ето защо наказателното постановление по отношение на нарушението, описано в пункт 2 следва да бъде изменено, като наложеното на жалбоподателя наказание "лишаването от право да се управлява МПС" за срок от 6 месеца бъде съответно намалено на 2 месеца, а глобата да остане в размер на 100 лева.

С така наложените наказания съдът счита, че ще се постигнат в максимална степен целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на административнонаказващия орган. Въпреки това по делото няма изрично искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.