Решение № 38 от 13.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Стара Загора, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20245500900197 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от Р. Г. С. срещу Д.

Х. К. от гр.Р. с цена на иска 59 500 евро.

Изложено е в исковата молба, че на 24 януари 2002 г. Д. Х. К., ЕГН **********, издава в ползва на Р. Г. С., ЕГН **********, 2 /два/ броя записи на заповед, и двете с падеж 4 април 2021 г., респ. за сумите от 4 500.00 /четири хиляди и петстотин/ евро и 55 000.00 /петдесет и пет хиляди/ евро.

Посочено е, че исковете по двата менителнични документа са погасени по давност на 4 април 2024 г.

Ищецът заявява, че за предявяване на настоящите обективно и кумулативно съединени искове, черпи права от нормата на чл. 534, ал. 1 от Търговския закон, във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /законна лихва за забава/.

Сочи, че видно от Решение №42/07.04.2009 г.; постановено по т.д.

№453/2008 г. по описа на II Търговска колегия, Върховен касационен съд:

„Институтът на неоснователното обогатяване в гражданското право включва искове за връщане на получено без основание, на отпаднало основание или неосъществено основание, което предполага, че между страните е имало разменена имуществена престация. В гражданското право не се допуска при възмезден договор да се иска връщане на получената от едната страна имуществена престация, защото насрещната страна е пропуснала да осъществи своето имуществено право в срока на погасителната давност. В менителничното право е допуснато отклонение от принципа на гражданското право, а именно, че изтеклата погасителна давност е пречка да се осъществи принудително имуществената престация. Обратно, специалният иск по чл. 534 1

ТЗ за неоснователно обогатяване, принадлежи на приносителите на запис на заповед, или менителница, които менителнични искове са погасени по давност /прескрибирани менителнични ефекти/, или не са извършили необходимите действия за запазване на правата си по тях /преюдицирани менителнични ефекти/, и това право на иск възниква само и единствено от момента на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед, или чека - чл. 534 ал. II ТЗ. Искът ще бъде основателен само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така защото вземането по ценната книга е прескрибирано или преюдицирано и не може да се инкасира дължимата сума. Обогатяването за издателя на процесния запис на заповед ще се състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението.", ведно с факта, че патримониума на Р. Г. С., ЕГН **********, не може да бъде увеличен с процесните суми в общ размер на 59 500.00 евро, искът е основателен и доказан.

Твърди, че видно от горепосочената практика на ВКС, искът следва да бъде отхвърлен, само при условие, че ответникът представи документи за извършени плащания по процесните записи на заповед.

Моли, съдът да уважи предявените искове срещу Д. Х. К., ЕГН **********, като осъди ответника да заплати сума в общ размер на 59 500.00 /петдесет и девет хиляди и петстотин/ евро на Р. Г. С., ЕГН **********, ведно със законна лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на парични средства.

Моли, на адв. Н. Л. - САК, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 6 982.31 лв.

Ищецът моли, ако не се яви лично и/или не се представлява от пълномощник, делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Моли, ако Д. Х. К. не депозира отговор на исковата молба, не се яви лично или и/или свой пълномощник в първото съдебно заседание и не е направено искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, с което да бъде уважен предявения иск, както да бъде присъдено на адв. Н. Л. - САК, адвокатско възнаграждение.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва и двата представени документа.

Оспорва действителността на представените с исковата молба два броя документи, наименовани „Запис на заповед“, тъй като същите не съдържат в пълнота изискуемите по чл. 535 от търговския закон реквизити (липсват дата и място на издаване и на двата документа), и като такива са нищожни поради липса на предписаната от закона форма, съответно не могат да породят менителничен ефект.

Оспорва и истинността на представените с исковата молба доказателства два броя документи, наименовани „Запис на заповед“. Твърди, че не дължи 2 тези суми на ищеца по делото и никога не е разписвала тези документи.

Счита,че в конкретния случай са налице два неистински - неавтентични частни документа, в които поставените подписи не са на лицето - издател, и същите следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.

Ето защо, намира, че исковете са изцяло неоснователни (представените документи са нищожни поради липса на форма и не пораждат нужния менителничен ефект), алтернативно и недоказани (представените по делото документи са неистински), поради което ответницата моли да се отхвърлят изцяло и да се осъди ищеца да й заплати направените в настоящето дело разноски.

По делото е постъпила допълнителна искова молба /становище/, с която ищецът оспорва изцяло изложените твърдения, съждения и достигнати правни изводи, понеже счита, че същите са неправилни, воден от следните мотиви:

Заявява се, че предявените искове са основателни и допустими и респ. същите следва да бъдат разгледани по същество.

Отбелязва, че права черпи както от материалния и процесуалния закони, като е посочена и трайна съдебна практика по идентични производства.

На следващо място се твърди, че представените записи на заповед /ЗЗ/ са редовни менителнични документи, съдържащи всички реквизити, посочени в Търговския закон /ТЗ/.

Посочено е, че се твърди за „липса на дата" и „място на издаване", като се заявява от ищеца, че последното е невярно, понеже и в двата ЗЗ за дата на издаване е посочен „24 януари 2002 г.".

На следващо място е изложено, че съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 3 ТЗ, когато в ЗЗ не е упоменато място на издаване, се приема, че това е мястото на плащането и местожителството на издателя.

Счита твърденията за неистинност на двата ЗЗ за невярно.

Изрично сочи, че с ОИМ ответникът не е направил възражение за липсата на каузално правоотношение /доколкото в настоящото производство същото, съгласно трайната съдебна практика, може да бъде счетено за релевантно/, с което правото му, да стори същото по-късно, е преклудирано, съгласно чл.

133, предложение трето от ГПК.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 534, ал. 1 от ТЗ когато приносителят на менителница,запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или необходимите действия за запазване,той може да иска от издателя или платеца сумата,с която те са се обогатили в негова вреда.

В хода на производството в оригинал са представени 2 /два/ броя записи на заповед ,от които се установява,че на 24 януари 2002 г. Д. Х. К., ЕГН **********, издава в ползва на Р. Г. С., ЕГН **********, процесните записи 3 на заповед, и двете с падеж 4 април 2021 г., респ. за сумите от 4 500.00 /четири хиляди и петстотин/ евро и 55 000.00 /петдесет и пет хиляди/ евро.

Съгласно разпоредбата на чл.531 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.

Предвид препращащата норма на чл.537 ТЗ следва да се приеме,че ищецът по делото може да се защити с иска по чл. 534, ал. 1 от ТЗ.

Предвид оспорване на автентичността на представените по делото записи на заповед в хода на производството е назначена съдебно-почеркова експертиза.Видно от депозираното експертно заключение подписите и съответно почерка при саморъчно изписване на имената, положени на двата броя документи: ЗАПИС НА ЗАПОВЕД без дата и година с издател Д. Х. К. за сумата 55 000 евро и ЗАПИС НА ЗАПОВЕД без дата и година с издател Д. Х.

К. за сумата 4500 евро, не са на лицето Д. Х. К., посочена като издател на документите.

В с.з. ВЛ П. П. допълва експертното си заключение като заявява,че в случая категорично е налице копиране на подписа на Д..Не може да се идентифицира извършителят на копирането,тъй като лицето ,което копира не оставя своя писмено-двигателен навик.

При така установеното съдът намира следното:Искът по чл.534 ТЗ е регресен ,а доказателствената тежест е предимно върху приносителя,като задължените лица могат да възразяват при липса на формални изисквания.В случая се доказа от приетото като писмено доказателство по делото експертно заключение недействителност на процесните запис на заповеди,поради категоричния извод на ВЛ,че подписа не е на издателя.

При този извод следва да се приеме ,че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 534, ал. 1 от ТЗ,поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

В с.з. процесуалния представител на ищеца по делото прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответницата.

Съдът намира това възражение за неоснователно.В левова равностойност цената на иска е 116 371,89 лв. Предвид нормата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответницата в размер на 7000 лв. не е прекомерно ,не са налице условия за намаляването му и следва да се присъди в пълен размер.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р. Г. С. ЕГН ********** съдебен адрес ******* против Д. Х. К. ЕГН ********** от гр.Р. ул. **** за заплащане на сума в общ размер на 59 500.00 /петдесет и девет хиляди и петстотин/ евро – съответно сумите от 4 500.00 /четири хиляди и петстотин/ евро и 55 000.00 /петдесет и пет хиляди/ евро по 2 /два/ броя записи на заповед, и двете с падеж 4 април 2021 г.- ,които стойности се претендират като обедняване на приносителя,тъй като неговото имущество не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, ведно със законна лихва, считано от предявяване на исковата молба-10.04.24 г. до окончателно изплащане като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р. Г. С. ЕГН ********** съдебен адрес ******* да заплати на Д. Х. К. ЕГН ********** от гр.Р. ул. **** сумата 8400 лв./осем хиляди и четиристотин лева/-разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________ 5