Решение № 631 от 13.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330101205 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит и по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за връщане на дадено без основание по така сключения договор.

Делото е образувано по искова молба, подадена от К. Д. К., ЕГН **********, с адрес:

....., против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Димитър Хаджикоцев" №52-54, с която се иска прогласяване нищожността на Договор за кредит от 18.09.2022 г., сключен между страните.

Предявен е и втори главен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50 лв. недължимо платена сума, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на исковата молба – 22.01.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 18.09.2022 г. страните са сключили договор за кредит, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 200 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40, 97%, годишен процент на разходите – 49,70%. Сочи се, че съгласно договора заемателят дължи и такса за удължаване в размер на 138,24 лева, която той следва да престира заедно с месечната погасителна вноска. Счита се уговорката в договора, респ. и ОУ към него за заплащане на такса за удължаване за нищожна като неравноправна. Излага се, че таксата е във фиксиран размер - 138.24 лв., и липсва каквато и да е еквИ.лентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което считаме, че клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 3ЗП. Изтъква се, че таксата за удължаване е излязла в разрез с добросъвестността, като е предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. Посочено е, че по същество таксата е добавка към възнаградителната лихва на търговеца.

Ищецът е на мнение, че тъй като таксата не е включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което ГПР не е действително посочен и договорът за кредит е 1 недействителен.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба въпреки надлежното връчване на препис от исковата молба;

Съгласно протоколно определение №5498 от 25.04.2025г. съдът изрично е посочил, че отговор на исковата молба не е постъпил.

Исковата молба е била връчена лично на „Вивус.БГ“ООД на 05.02.2025 год. срокът за отговор е бил до 05.03.2025 год. включително, а такъв постъпва на 30.09.2025г. близо шест месеца по-късно - вх. № 100324/30.09.2025г. С протоколно определение № 8419/02.10.2025г. е указано, че за да бъде приет отговора на исковата молба следва ответникът да докаже особени и непредвидени обстоятелства, поради които не е могъл да подаде такъв и да поиска срок за възстановяване на извършването на това процесуално действие. Ответникът е бил уведомен за това на 09.10.2025г. като с протоколно определение рег. № 212/19.01.2026г. е констатирано, че ответникът не представя доказателства за особени и непредвидени обстоятелства, поради които не е успял да подаде отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК. Като последица съдът не е приел отговор вх. № 100324/30.09.2025г.

На основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК и след преценка на приобщените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност се установява, че между страните е сключен процесния договор за кредит от 18.09.2022. по силата на който на ищеца са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 200 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40, 97%, годишен процент на разходите – 49,70%. Не се опровергава твърдението на ищеца затова, че съгласно договора заемателят дължи и такса за удължаване в размер на 138,24 лева, която той следва да престира заедно с месечната погасителна вноска. Не е опровергано и че таксата е във фиксиран размер - 138.24 лв., както и че тази такса не е включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което ГПР не е действително посочен и договорът за кредит е недействителен. Ето и защо предявения иск се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Ответникът не оспорва, че по договора е получил сума в размер на 50 лева извън главницата, поради което и е безпредметно допускането на съдебно-счетоводна експертиза, респ. при липса на оспорване за сумата от 50 лева и като се има предвид че е доказателствен тежест на ответника да установи получените по кредита суми как са разпределяни за главница, лихви и други разноски, то следва извода, че с тази сума не е погасена чистата стойност на дълга предвид недействителността на договора за кредит. Ето и защо така предявения иск за сумата от 50 лева следва да се уважи.

При този изход на спора право на разноски има ищеца. В негова полза следва да се присъди сумата от 104,57 лв. разноски за държавна такса, в полза на ЕАД Е И. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, което възнаграждение се явява минималното такова за настоящето производство и няма основание за редуцирането му.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните К. Д. К. с ЕГН ********** с адрес: ...... и „Вивус БГ“ ЕООД с ЕИК 202393458, че сключеният между тях договор за кредит от 18.09.2022г. е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от ЗПК;

2

ОСЪЖДА „Вивус БГ“ ЕООД с ЕИК 202393458, да заплати на К. Д. К. с ЕГН **********, сумата от 50 лв. която е била заплатена по недействителен договор за кредит от 18.09.2022г. извън чистата стойност на дължимата главница КАКТО и да заплати сумата от 104,57 лева разноски за държавна такса по настоящето дело;

ОСЪЖДА „Вивус БГ“ ЕООД с ЕИК 202393458 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 ЗАдв в полза на ЕАД Е. И от ПАК, с адрес ...., сумата от 480 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3