Решение № 397 от 27.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Перник, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201122 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-1158-003529 от 02.11.2022г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция”(„ПП”) при ОД на МВР Перник, с което на Т. Е. С., ЕГН ********** на основание чл.

182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) й е наложено административно наказание глоба в размер на 1700.00 лв (хиляда и седемстотин лева) и административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от същия закон, установено на 08.07.2022г., в 15:24 часа на ПП І-6, в района на км 83+600, след бензиностанция ЕКО в гр. Перник, тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, е управляван лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******* със скорост от 146 км/ч, при което превишението е 66 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1” с № 11743D0, като нарушението е извършено в условията на повторност.

По изложени в жалбата доводи жалбоподателят Т. Е. С., чрез пълномощника си адв. Г. Б. от ПАК, моли процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Счита, че в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и в атакуваното НП нарушението не е подробно и точно описано. Твърди, че двата документа не съдържат в пълнота изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН.

1

Твърди, че цифровото квалифициране на нарушението в НП не е идентично с това, което е посочено в АУАН. Поддържа теза, че след като с АУАН не е предявено обвинение за признака повторност и не са посочени обстоятелствата, обуславящи неговото наличие е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е било ограничено правото на защита на жалбоподателя.

Жалбоподателят Т. Е. С. не участва лично в съдебно заседание.

Представлява се от своя пълномощник адв. Г. Б. от ПАК, който поддържа жалбата и излага съображения, с които подкрепя оспорването. Претендира за присъждане на направено разноски.

Административнонаказващия орган - началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на съда е изразено становище за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно, като е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява частично основателна.

От фактическа страна:

На 08.07.2022г. в 15:24 часа, на ПП І-6, в участъка на км 83+600, след бензиностанция ЕКО, намиращ се в рамките на гр. Перник преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743 D0 заснело движещият се в посока към гр. Радомир лек автомобил „Опел Вектра” с рег.

№ *******, който се управлявал със скорост от 151 км/ч при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р.А. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 12.07.2022г. с № 1158р-6265.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства се установило, че заснетия автомобил, при 2 управлението на който е извършено нарушението, е собственост на Т. Е. С., ЕГН **********. Същата попълнила и подписала на 04.10.2022г. декларация за предоставяне на информация по установеното нарушение, в която посочила, че на 08.07.2022г. в 15:24 часа лекия автомобил „Опел Вектра” с рег. № ******* е бил управляван от нея. Същия ден св. Р. Г. А. , в качеството на мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, в присъствието на нарушителя, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 121919 срещу Т. С. , в който посочил, че лицето е нарушило разпоредбата на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 08.07.2022г. в 15:24 часа, на ПП І-6, в района на км 83+600, след бензиностанция ЕКО, намиращ се в рамките на гр. Перник, управлявайки лек автомобил лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ******* в посока към гр.

Радомир, е превишила максимално разрешената скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26, движейки се със скорост 146 км/ч, предвид приспаднатия толеранс от минус 3% в полза на водача, установена с техническо средство ARH CAM S1 с № 11743D0.

Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя. В указания й 7-дневен срок С. не депозирала писмени възражения по чл. 44, ал.1 от ЗАНН срещу констатациите в АУАН.

В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, въз основа на съставения АУАН приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което на основание чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП наложил на Т. С. административно наказание глоба в размер на 1700.00 лв (хиляда и седемстотин лева) и административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, като посочил, че нарушението е извършено в условията на повторност с влязъл в сила фиш К, № 5710442/25.03.022г. на 20.04.2022г.

Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 09.06.2023г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид свидетелските показания на актосъставителя Р.

Г. А. и приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия АД № 121919 от 04.10.2022г., справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства, декларация от 04.10.2022г. за предоставяне на информация по установеното нарушение от Т. Е. С., протокол за използване на автоматизираното техническо средство с рег. № 1158р-6265/12.07.2022г. и снимка на неговото разположение, разпечатка от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка с

№ 11743D0/0484669,

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. на преносимата система за контрол на скоростта на мотори превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип 3

ARH CAM S1 , протокол от последваща проверка № 03-СГ-ИСИС от 11.02.2022г. на Български институт по метрология, Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и писмо с изх. № 11-00-227 от 14.07.2023г. на Областно пътно управление Перник с приложена извадка за организацията на движението в процесния участък.

От правна страна:

Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В конкретния случай, тъй като превишаването на скоростта е 66 км/ч в населено място, се предвижда освен глоба и лишаване от право да се управлява МПС, поради което и за реализиране на административнонаказателната отговорност на Т. С. е спазена общата процедура по ЗАНН – със съставяне на АУАН и последващо издаване на НП.

АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП - мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП. НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на МВР, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН.

При извършената дължима проверка съдът не установи в АУАН и в НП да са допуснати процесуални нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН или други такива, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя. Констатираното нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението.

Вписано е, че същото е извършено при управление на процесния автомобил, като е отразено мястото на реализирането му, намиращо се в гр. Перник, обстоятелството, че в този участък е имало въведено с пътен знак В 26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и установената скорост от 146 км/ч, предвид приспаднатия толеранс от минус 3% в полза на водача на измерената скорост от 151 км/ч с АТСС ARH CAM S1 с № 11743 D0.

Посочена е разликата между установената и разрешената скорост - 66 км/ч.

Предвид изложеното съдът намира, че нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу предявеното обвинение за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което не са налице формални предпоставки за отмяна на процесното НП, като възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.

На следващо място съдът не споделя изложените съображения, че в оспореното НП е допусната неточна или непълна квалификация на нарушението. Ясно е посочено в правораздавателния акт, че с деянието жалбоподателят „виновно е нарушил чл. 21, ал.2 от ЗДвП”, каквито 4 обстоятелства са изложени при фактическото описание на нарушението, а именно, че водачът е превишил ограничението на скоростта, което е въведено с пътен знак В26. Безспорно при формулиране на някои елементи на дължимото от водача задължително поведение (в случая максималната стойност на забранената скорост в населено място), в чл. 21, ал.2 от ЗДвП законодателят е използвал техниката на препращане. Това е логично, доколкото в чл.21, ал.1 от ЗДвП се съдържат общите нормативно предвидени ограничения при избор на скорост на движение, а ал.2 от същия текст регламентира случаите на изключение от тези общи правила. Ето защо съдържащата се в НП правна квалификация, касаеща превишаване на максимално разрешена скорост в населено място, указана с пътен знак е съответна на даденото описание на нарушението и съответства на посочената хипотеза на чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП на приложената санкционна норма.

Действително при изписването в НП на направената привръзка на чл. 21, ал. 2 с чл. 21, ал. 1 е допусната неточност, като привръзката „вр. чл. 21, ал.1” е преди чл. 21, ал.2, но това е резултат единствено на техническа грешка при оформяне на документа. Този порок не е съществен, тъй като правото на защита на санкционираното лице не е засегнато. Жалбоподателят е бил във възможност да разбере за какво конкретно нарушение следва да търпи санкцията, тъй като при описание на нарушението подробно, ясно и категорично са посочени всички елементи от обективната страна на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, доколкото в случая ограничението е определено с пътен знак в рамките на населено място, който изключва задължението за съобразяване на водачите на моторни превозни средства с предела на скоростта определен за населено място в чл. 21, ал.1 от ЗДвП. От друга страна, посочения недостатък не препятства съда да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон, предвид самия начин на изписване на сочената като нарушена правна норма, която е и в единство с фактическото описание на нарушението. Ето защо са неоснователни възраженията, че е налице съществено процесуално нарушение във връзка с начина по който е направено цифровото описание на нарушението.