Определение № 1327 от 23.06.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1327 гр. Бургас, 23.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Частно наказателно дело № 20232120202205 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод жалба от адв.И.Х. – повереник на пострадалия А. Н. Й. срещу Постановление от 23.05.2023 г. на БРП, с което частично е прекратено ДП № 660/2020г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Бургас.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Поддържа, че съдържанието на постановлението е идентично с предходното произнасяне на прокурора, което е било отменено от друг състав на БРС. Излагат се възражения за допуснати нарушения при оценка на събрания доказателствен материал от стана на БРП. Намира, че показанията на свидетелите Р.А, Ч.Б и М.Р не са обективни предвид наличието на роднински връзки между свидетелите и обвиняемия. На следващо място поддържа, че при формиране на извод за липса на доказателства за вината на обвиняемия, прокурорът не е взел предвид показанията на свидетеля С.А., който споделя, че близките на обвиняемия са предлагали пари на пострадалия. С тези доводи моли обжалваният прокурорски акт да бъде отменен.

Бургаският районен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 3 НПК, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице имащо правото да обжалва (пострадало лице), поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано на 28.10.2020 г. по реда на чл. 212, ал.1 НПК с постановление на прокурор от БРП, за това, че на 17.07.2020г., в град Бургас, причинил на А. Н. Й. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на голям и малък пищял на ляв долен крайник, довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от 4-5 месеца при обичаен ход на оздравяване - престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК. В резултат на действията по разследване към наказателна отговорност е бил привлечен М.М., а досъдебното производство е приключило с постановяване на атакувания понастоящем прокурорски акт, с което производството е частично прекратено спрямо този обвиняем. В него представителят на държавното обвинение е приел, че не е доказано по категоричен начин обвинението срещу обвиняемия М..

1

В настоящото производството съдът има контролни функции и следва да провери законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и анализира събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства и прецени дали изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал. Т.е. съдът следва да констатира в случая, дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство. В проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът също трябва да прецени дали на досъдебно производство са били извършени всички възможни следствени действия за установяване на обективната истина и дали разследващите са пропуснали да съберат относими доказателства.

В обжалваното постановление е посочено като основание за прекратяване чл. 243, ал.

1, т. 2 НПК, като в мотивната част на постановлението прокурорът е достигнал до извод за липса на безспорни доказателства за вината на обвиняемия М. за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 129, ал. 1 НК.

Настоящият състав счита, че на досъдебно производство не е допуснато процесуално нарушение във връзка с процеса на събиране на доказателства. Разследващите органи са извършили всички необходими следствени действия. Проведени са множество разпити на ангажираните със случая свидетели, в това число са били извършени и очни ставки, събрани са писмени доказателства, назначена е съдебно-медицинска експертиза. Съдът намира, че не е налице непълнота на доказателствения материал. Изпълнени са изискванията за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът намира, че не е налице възможност за събиране на нови доказателства, които не са били събрани в хода на провелото се разследване.

При извършения в рамките на правомощията си собствен анализ на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция достигна до извод, че представителят на БРП е извършил обстоен анализ на събраните доказателства и е постановил правилен и обоснован акт. В постановлението са изложени мотиви, които съдът изцяло споделя. Правилно прокурорът е приел, че в случая са налице противоречиви показания на две основани групи свидетели, от разпитите на които категорично може да се установи от фактическа страна единствено, че на 17.07.2020 г. е възникнал конфликт между две семейства, живущи в гр. Бургас, кв. „Победа“, при който се стигнало до масово сбиване между членовете на двете фамилии и в резултат на това сбиване, свидетелят А. Н. Й. получил телесно увреждане, характеризиращо се като средна телесна повреда, а обвиняемият М.М. имал прорезни наранявания по тялото. Налице е съществено противоречие в събрания доказателствен материал, което води до невъзможността да се формира един, единствено възможен извод за осъществен престъпен състав по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК от обвиняемия М..

На първо място следва да се обсъдят показанията на свидетелите А. Н. Й., Д. Н. Й. и Д.

А.ов Й.. И тримата категорично твърдят, че пострадалият А. Й. е бил нападнат от обвиняемия М. в гръб, докато вървял към къщата на сестра си - свидетелката З. Н.а Д. и бил ударен от М.М. в коляното с метална тръба, като пострадалият по никакъв начин не е провокирал агресията на обвиняемия. На следващо място свидетелите Д. Н. Й. и Д. А.ов Й. посочват, че след като А. Й. паднал на земята от удара, двамата свидетели се насочили към него, но се върнали към къщата на З. Д., тъй като към тях тръгнали заплашително обвиняемият М. и неговите близки, въоръжени с опасни предмети. Изцяло в противоречие на така изложеното от тримата свидетели Й.и са показанията на множество свидетели. Една част от тях са роднини на обвиняемия М. – свидетелите А. А. М., А.М. М., З. С. М.а, С.Са А, Р.П. М.а, които от своя страна поддържат категорично твърденията, че обвиняемият М. е бил нападнат от пострадалия А. Й. и близките му, пред къщата му, като при опит да му бъде нанесен удар с метален предмет, бил ударен кракът на А. Й.. Показанията на посочените свидетели се потвърждават от показанията на свидетелите Р.С. А, М.О.Б., М.Т.Р. – съседи на обвиняемия М., които също споделят, че са възприели как 4, 5 човека са нападнали М. пред дома му. В тази връзка съдът не споделя поддържаната в жалбата теза, че свидетелите А, Б. и Р. също са заинтересовани от делото, тъй като са в роднински връзки с обвиняемия и неправилно прокурорът е основал свои изводи на техните показания. В действителност по делото възниква затруднение относно определянето на съществуващи роднински отношения между някои от лицата, но дори да се приеме, че и тримата свидетели са в роднинска връзка с обвиняемия, техните показания не следва да се изключат автоматично от съвкупния доказателствен материал, а е необходимо да се извърши съпоставка с другите събрани доказателства. Несъмнено единствените доказателства, които са противоположни на показанията на тримата свидетели (А, Б. и Р.) са показанията на пострадалия Й. и близките 2 му, които отричат да е възникнало масово сбиване пред дома на М. с тяхно участие. От събраните по делото доказателства и в частност от разпитите на свидетели (С.,П.,Р.С.), които не са част от двете семейства, чиито показания ще бъдат обсъдени по-долу в изложението се установява, че се е случило точно обратното. Установява се, че пострадалият Й. и неговите роднини около 5, 6 човека са нападнали семейството на обвиняемия пред дома им и е възникнало масово сбиване.

Тук следва да се отбележи, че правилно прокурорът е достигнал до извод, че показанията и на двете групи свидетели не могат да бъдат кредитирани като напълно достоверни. Касае се за лица, които са в родствени връзки помежду си и безспорно са заинтересовани от изхода на делото, като несъмнено върху заявеното и поддържаното от свидетелите, се отразява и съществуващият между двете семейства конфликт. Прави впечатление, че показанията на всяка една от двете групи свидетели са последователни и навеждат на извод за осъществили се едни и същи факти. Същевременно обаче показанията на едната група са напълно противоречиви на дадените от другата група свидетели. Тези противоречия не са били отстранени чрез предвидените в НПК способи, включително чрез извършените очни ставки между отделните свидетели, като всеки един поддържа първоначално заявеното в подкрепа на твърденията на една от двете групи свидетели.

Единствено показанията на всички свидетели се препокриват относно факта, че между членове от двете семейства е възникнал конфликт. В тази насока са и показанията на единствените по делото незаинтересовани свидетели. На първо място това са свидетелите С.

Н.а С. и С. Л.П. които посочват, че са видели възникналото сбиване между двете фамилии в кв. „Победа“, като дори свидетелят С. заявява, че видял А. Й. заедно със свои близки (сина му, брат му и други) да вървят към семейството на обвиняемия М.. Тези показания опровергават твърденията на свидетелите Й.и, че А. Й. е вървял към дома на сестра си съвсем сам, когато е бил нападнат от обвиняемия М.М. без да бъде провокиран. Свидетелите С. и П. излагат, че са видели А. Й. да лежи на земята, но и двамата свидетели категорично заявяват, че не са видели, кой го е ударил. В подкрепа на показанията на С. и П. са показанията на още една свидетелка - Р.Н.С., за която липсват данни за обвързаност с някоя от двете враждуващи фамилии. Свидетелката също излага твърдения за възникнало сбиване между много хора на улицата пред дома на нейни съседи, като посочва „много хора се биеха“, поради което подала сигнал на спешен телефон 112. Показанията на С. също оборват твърденията на свидетелите Й.и, че А. Й. е бил нападнат от М. с метален предмет докато върви по улицата. По тази причина според настоящата инстанция, единствено на показанията на свидетелите Й.и и на техните близки, не следва да се базира изводът за извършено от обвиняемия М.М. престъпление. Показанията на посочените свидетели не могат да се ценят като напълно достоверни относно всички обстоятелства изложени в тях.

Наличието и на най-малкото съмнение относно тяхната достоверност, както е в настоящия случай, компрометира кредитирането им при установяване на фактическите положения по делото относно съставомерността на процесния престъпен състав.

На следващо място носители на достоверни данни по делото според съда, са показанията на полицейските служители, които са били изпратени да окажат съдействие на подадените към спешен телефон 112 сигнали – свидетелите В.Я.А и А.Ч.Ч А. и Ч. споделят, че когато са отишли в кв. „Победа“ са констатирали, че е имало масово сбиване, от което са пострадали лицата М.М. и А. Й.. Двамата полицейски служители заявяват, че нито един от пострадалите не е посочил по какъв начин е получил нараняванията си. Според съда съвсем логично би било, в случай на нападение от страна на обвиняемия М. срещу А. Й., при посещение на компетентните органи на МВР, Й. да посочи М. като извършител на престъпното посегателство срещу него. Установява се, че този факт Й. не е споделил и на посетилия го в болничното заведение полицейски служител – свидетелят И.Х.П. Обвинение срещу М., Й. е отправил на по-късен етап, когато са били изискани от него сведения във връзка с образуваната полицейска преписка за възникналия процесен инцидент в кв.

„Победа“.

С оглед изложеното правилно според съда, представителят на РП – Бургас е достигнал до извод за липса на категорични доказателства, които да установяват по безспорен начин вината на обвиняемия М.. Прокурорът е обсъдил всички събрани доказателства и е постановил акт при правилна преценка за правното им значение, който следва да бъде потвърден. В тази връзка съдът намира, че показанията на свидетеля С.А. не разколебават извода на прокурора, споделен от настоящия състав на БРС за липса на безспорни доказателства, които да подкрепят повдигнатото срещу М. обвинение. В действителност в показанията си свидетелят С.А. излага, че семейството на обвиняемия е предложило да 3 плати парична сума на пострадалия, но от показанията на свидетеля по-скоро става ясно, че с даването на тези пари се цели уреждане на възникналите между двете семейства конфликти, прераснали във физически сблъсъци. В показанията на свидетеля А.ов не се съдържат недвусмислени и непоколебими данни за извършено от М.М. престъпление спрямо А. Й.. Категорично може да се направи вероятно възможен извод за съпричастността на М. към извършеното спрямо Й. престъпление, но предвид етапа, на който е образуваното досъдебно производство, а именно събрани са всички възможни доказателства и предстоящата преценка на прокурора за повдигане на обвинение срещу М. пред съда, това не е достатъчно. На този етап няма спор, че предаването на съд на едно лице не може да се базира на извод за евентуално негово участие в извършване на престъплението, а е необходима категорична убедителност за виновността на лицето. Ето защо според съда, правилно след като е констатирал липса на безспорни доказателства за извършено от М. престъпление, прокурорът е прекратил частично производството спрямо М.. Обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.