Определение № 197 от 17.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Пловдив, 17.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20245000600228 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.345 вр. чл.450, ал.3 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Т. К. А. срещу определение № 208/24.04.2024г., постановено по ЧНД № 276/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за замяна на наложеното му с присъда № 31/06.07.2000г., постановена по НОХД № 197/2000г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик, наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода.

Съдебният акт се обжалва като неправилен и се иска уважаване на молбата за замяна.

Постъпило е становище от началника на Затвора гр. Пазарджик, според което атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд гр. Пазарджик е приел за установено следното:

1

С присъда № 31/06.07.2000г., постановена по НОХД № 197/2000г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, изменена в гражданско-осъдителната част с решение № 160/20.04.2001г., постановено по ВНОХД № 575/2000г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив, оставено в сила с решение № 621/17.12.2001г., постановено по нак.дело № 396/2001г. по описа на ВКС, осъденият А. е признат за виновен в това, че на 08.09.1997г., около 13,30 часа, в с.С., област П., в съучастие и като съизвършител с А.Н.Д., умишлено е умъртвил И.Д.С. и Н.А.С. в дома им в същото село, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за пострадалите и с особена жестокост, и с цел да бъде улеснено и прикрито друго престъпление, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4, т.6 и т.8 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК е осъден на доживотен затвор. Присъдата е влязла в сила на 17.12.2001г.

Наказанието е приведено в изпълнение с начало 11.09.1997г.

Към 24.04.2024г. е изтърпял фактически 26 години, 7 месеца и 13 дни.

През време на престоя си в местата за лишаване от свобода е пребивавал в Затвора гр.Бобов дол и Затвора гр.Пазарджик, където е върнат по негова молба.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице материалноправната предпоставка на чл.38а, ал.3 от НК осъденото лице да е изтърпяло повече от 20 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Според приложеното по делото становище на началника на Затвора гр.Пазарджик осъденият А., въпреки проведената корекционна работа, се намира в етап от изтърпяване на наказанието, на който заложените цели и задачи съобразно установените проблемни зони не са постигнати и е необходимо продължаване на корекционното въздействие, с оглед повишаване на мотивацията за законосъобразни намерения и нагласи за приемливо социално интегриране.

Съгласно проведеното психологическо изследване се препоръчва извършване на бъдеща корекционна дейност, която да е ориентирана към справяне със защитите, свързани с престъплението и формиране на чувство за вина. Удачно е задълбочената индивидуална корекционна дейност от страна на ИСДВР да продължи.

При горната фактическа установеност обоснован и законосъобразен е 2 изводът на първостепенния съд, че в случая не са налице предпоставките за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода в размер на тридесет години.

Въззивният съд споделя виждането на Окръжен съд гр. Пазарджик, че при изследване цялостното поведение на осъдения А. не може да се направи извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у него.

Разпоредбата на чл.38а, ал.3 от НК предвижда възможност наложеното наказание доживотен затвор да бъде заменено с лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години. Посоченият срок се явява абсолютна материална предпоставка, за да се допусне замяната. Във визираната норма липсват обективни критерии при какви обстоятелства следва да бъде направена замяната. Поради това решаващият съд трябва да направи комплексна оценка и да се аргументира дали изминалият период от време и извършената в затвора възпитателна дейност са снижили и то значително риска от повторяемост на противоправното поведение от страна на осъдения. Според теорията и съдебната практика тези критерии имат прогнозен характер и са свързани с това дали осъденият би извършил ново престъпление. Преценката за това следва да се направи въз основа на всички данни, съдържащи се в досието на лишения от свобода, и анализ на цялостното му поведение през времето, през което се е намирал в местата за лишаване от свобода, като се вземат предвид заключенията на психологическите и психиатричните изследвания, оценката на риска, които съпътстват изпълнението на наказанието, и всички други релевантни факти и обстоятелства. Допускането на исканата замяна предполага извода, че осъденият е показал трайна и положителна тенденция за своето поправяне и превъзпитание, демонстрирал е поведение за безпроблемно ресоциализиране в обществото.

В настоящия случай не се спори, че жалбоподателят е изтърпял повече от двадесет години, т.е. налице е формалната предпоставка на чл.38а, ал.3 от НК. Наблюдава се и положителна промяна в поведението му, снижен е рискът от рецидив. Въпреки това не може да се направи извод, че са настъпили трайни, продължителни, сигурни и дългосрочни промени в личностен план.

Окръжен съд гр.Пазарджик законосъобразно и обосновано е приел, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, не са постигнати в 3 изискуемия от закона обем, работата с осъдения следва да продължи до формиране на устойчиви нравствени критерии и на осъзната ценностна система, за трайни нагласи за проява на законосъобразно поведение в неконтролирана среда.

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 208/24.04.2024г. на Окръжен съд гр.Пазарджик, постановено по ЧНД № 276/2024г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4