Решение № 4010 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4010 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100507226 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищците Г. П. И. и В. Б. И., чрез адв. В., срещу решение № 7269/24.04.2025г., постановено по гр. дело № 69378/2024г. по описа на СРС, 82-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Г. П. И. и В. Б.

И. не дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 3 047.87 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 15.09.2014г. по гр.д. № 10457/2012г. по описа на СРС, 90-и състав, въз основа на който е образувано и.д. № 20248600402226 по описа на ЧСИ В.

М., с район на действие – СГС, поради погасяване по давност.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Излагат, че в о.с.з. на 01.04.2025г. оспорили молба вх. № 8629/24.02.2020г. по и.д. № 719/2016г. по описа на ЧСИ С.Х.. Ответникът не заявил, че ще се ползва от оспорения документ, предвид на което съдът следвало да изключи от доказателствата тази молба и да не я цени. Вместо това, като обсъждал предприетите в изпълнителното производство действия, СРС посочил и същата оспорена от ищците молба и постановил акта си върху негодно доказателствено средство. В случая последното изпълнително действие по и.д. били запорите на сметки в Изи Пей от 15.03.2019г., като до образуването на и.д. № 2226/2024г. по описа на ЧСИ В. М. изминали повече от 5 години, предвид на което вземането се погасило по давност.

1

Противоречиви били изводите на СРС относно прилагането на ТР по т.д. № 2/2013г. и № 2/2020г. ОСГТК на ВКС. Грешен бил изводът му, че и.д. № 719/2016г. по описа на ЧСИ С.Х. било прекратено поради перемпция – то било прекратено по молба на взискателя, с което съдебният изпълнител бил десезиран, в т.ч. от извършването на изпълнителни действия. В този смисъл дори и при съобразяване на молбата от 24.02.2020г., то съдебният изпълнител вече бил десезиран. Позовава се на т. 10 тълк.д.

№ 2/2013г. ОСГТК на ВКС. Искането не прекъсвало давността, ако било оттеглено или взискателят поискал прекратяване на изпълнителното производство, поради което съдебният изпълнител вече не бил овластен да извърши действието. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него - постановяване на друго, с което отрицателния му установителен иск бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна.

Намира обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Установено било извършването на множество изпълнителни действия – запори в периода 15.03.2019г., депозирани молби, в т.ч. въпросната от 24.02.2020г. относно последната – била част от и.д., приложено към доказателствата и било несъмнено, че ответникът ще се ползва от документа. Искане по чл. 193 ГПК ищецът не заявил, поради което и такова производство не било откривано. Отделно за неизпълнени задължения от страна на съда ответникът не можел да търпи неблагоприятни последици.

Изпълнителното производство при ЧСИ Халаджова било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 24.07.2024г., въз основа на същия изпълнителен лист, взискателят образувал и.д. № 20248600402226 при ЧСИ М., като посочил конкретни изпълнителни способи и оправомощил ЧСИ по см. чл. 18 ЗЧСИ. Сочи съдебна практика и твърди, че молбите му прекъсвали давността. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Видно от протокола от о.с.з. от 01.04.2025г. пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ищците адв. В. изложила, че с отговора на исковата молба ответникът „Топлофикация София“ ЕАД не представил молба с вх. № 2

8529/24.02.2020г., на която се позовал в писмения си отговор. Оспорила документа при твърдение, че молба с такъв входящ номер от посочената дата не била регистрирана във входящия регистър на ЧСИ С.Х.. В същото о.с.з. СРС докладвал и приел като писмени доказателства по делото заверените преписи от и.д. № 20168630400719 по описа на ЧСИ С.Х. и и.д. № 20248600402226 по описа на ЧСИ В. М.. В преписката на и.д. № 20168630400719 по описа на ЧСИ С.Х. – л. 202 от същата, респ. л. 257 от преписката на делото на СРС се съдържа молба на взискателя и ответник по настоящото дело „Топлофикация София“ ЕАД, с която същият поискал изготвяне на справка в РБСС за банкови сметки и сейфове на длъжниците и налагане на запори върху откритите такива, справка в НОИ за действащи трудови договори на длъжниците с оглед налагане на запори върху трудови възнаграждения, а ако банкови сметки и трудови договори не бъдат открити - опис и оценка на собствени на длъжниците движими вещи с цел изнасянето им на публична продан. Към нея е приложено пълномощно за учредена представителна по делото власт на подписалия я юрк. Ю.. Върху молбата е поставен щемпел на ЧСИ С.Х. с попълнен вх. № 8529/24.02.2020г. от входящия й регистър и номера на и.д., а именно 20168630400719, предвид на което оспорването на адв. В. е напълно неоснователно. Доколкото не се касае до оспорване на авторство, то и възраженията й, основани на неоткрито от първоинстанционния съд производство по чл. 193 ГПК са напълно неоснователни.

Съобразно мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Ето защо правилно СРС съобразил, че с молбата на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 24.02.2020г. давността била прекъсната.

Неоснователно е твърдението на въззивниците, вкл. и в устните състезания пред въззивния съд, че молбата не съдържала искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи. Макар и взискателят да поискал по т. 1 справки за банкови сметки и сейфове на длъжниците и при откриване на такива – налагане на запори, по т. 2 – справки за действащи трудови договори с оглед налагане на запор върху същите, в т. 3 е направено евентуално искане при неоткриване на банкови сметки, сейфове и трудови договори ЧСИ да насочи изпълнението към опис и оценка на собствените на длъжниците движими вещи с цел изнасяне на публична продан. Ето защо искането не е такова за справки, а с молбата са поискани конкретни изпълнителни действия, най-малкото – пристъпване към опис и оценка на движими вещи, респ. публичната им продан.

Както бе посочено по-горе за давността и нейното прекъсване водещо значение 3 има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.

Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена – чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. С всяка подадена молба, с искане за изпълнителни действия, налагане на запор и възбрана, както и опис и оценка, взискателят прекъсва давността.

Поради това и неоснователно е и позоваването на въззивника на мотивите по т. 10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС. Изтъкнатото в мотивите на тълкувателния акт обезсилване на предприетите изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото, не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

Депозирането на молба от взискателя за прекратяване на изпълнителното производство и връщане на изпълнителния лист има за последица десезиране на съдебния изпълнител занапред.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая петгодишният период обхваща и периодът на обявено извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр.

44 от 13.05.2020г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020г.

Обжалваното решение, с което исковете по чл. 439 ГПК са отхвърлени, е правилно и законосъобразно, предвид на което следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски за пред въззивната инстанция има въззиваемата страна – ответникът „Топлофикация София“ ЕАД. Същият е представляван от юрисконсулт и претендира разноски, които съдът определя в минимален размер от 100 евро, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени, като всеки ищец дължи да му заплати сумата 50 евро.

4

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7269/24.04.2025г., постановено по гр. дело № 69378/2024г. по описа на СРС, 82-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. П. И., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 50 евро, представляваща разноски, сторени пред СГС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. Б. И., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 50 евро, представляваща разноски, сторени пред СГС.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5