Определение № 18472 от 23.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18472 гр. София, 23.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110102328 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба по чл. 248 ГПК на ответника „К. Й.“ ООД с искане за изменение на Решение № 10893/06.06.2024 г. по настоящото дело, в частта за разноските, чрез намаляване на размера на присъдените в полза на ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение с оглед на ниския материален интерес по делото и липсата на фактическа и правна сложност на същото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е изразила становище за неоснователност на направеното искане.

Софийски районен съд, Гражданско отделение, след като обсъди доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК е основателна по следните съображения:

С Решение № 10893/06.06.2024 г. по гр. д. № 2328/2023 г. на СРС, 29 състав, са уважени предявените от А. Г. А., ЕГН **********, срещу „К. Й.“ ООД, ЕИК , обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от сключен помежду им Договор за предоставяне на потребителски к.т № /26.08.2022 г., и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 131,92 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски за платена държавна такса в размер на 100,00 лева, платен депозит за ССчЕ в размер на 350,00 лева и платен адвокатски хонорар 1 в размер на 500,00 лева /след редукция на същия по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК/.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за ревизиране на становище му в частта за разноските, като мотивите за това са следните:

Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, протИ.речи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния представител действия.

Като взе предвид конкретиката на разглеждания казус, обусловена от вида и обема на осъществената правна защита в настоящото производство – обективно съединени искове за нищожност на клауза в договор за потребителски к.т и паричен иск при материален интерес от 131,92 лева, наличието на трайна практика по спорния предмет на делото, липсата на фактическа и правна сложност на спора, и конкретно извършените от процесуалния представител действия по делото, съдът намира, че присъденият с решението размер от 500,00 лева – разноски за адвокатски хонорар, е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа /така и Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., в производството по което е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда./ Отчитайки горепосочените обстоятелства, както и съобразявайки практиката на СЕС, настоящият съдебен състав намира, че присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатски хонорар следва да се редуцират до сумата от 300,00 лева.

Предвид посочените мотиви, първоинстанционното решение следва да се измени в частта за разноските по следния начин:

По отношение на присъдените в полза на ищеца разноски в производството, същите следва да бъдат намалени на сумата от 750,00 лева.

С оглед изложеното, Софийски районен съд, I ГО, 29 състав

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 10893/06.06.2024 г. по гр. д. № 2328/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.“ № , да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. , ет., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 750,00 лева, представляваща сторените по делото разноски за платена държавна такса, платен депозит за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и платен адвокатски хонорар.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3