Определение № 407 от 29.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. Велико Търново, 29.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Д.А

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500289 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. С. М., чрез процесуалния му представител адв. Г. Й., против определение № 435 / 22.04.2026 г. по гр. дело № 747 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта, с която е допълнено, по реда на чл. 248 ГПК, определение № 145 / 11.02.2026 г. по гр. д. № 747 / 2025 г. по описа на ОС - Русе, относно разноските, като е осъден А. С. М. да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сумата в размер на 1840.65 евро с ДДС - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението в тази обжалвана част, с доводи за необоснован и несправедлив размер на присъденото адвокатско възнаграждение. Твърди се, че по делото, което не се отличавало с фактическа и правна сложност, единствено бил подаден отговор на исковата молба от застрахователното дружество - ответник, сходен с отговорите по предходни дела, не било проведено открито съдебно заседание и не били събирани доказателства. Искането на частния жалбоподател до въззивния съд е за отмяна на определението в обжалваната част досежно присъдените разноски за процесуално представителство на насрещната страна, респ. за определяне на адвокатското възнаграждение под минималния 1 размер, предвиден в Наредба 1/09.07.2004 г..

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, чрез процесуалния му представител, с който оспорва частната жалба, като неоснователна. Излага подробни съображения за доказаност на уговореното и платено по делото адвокатско възнаграждение и за липса на прекомерност на същото. Цитира съдебна практика по приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК във връзка с размера на адвокатското възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Производството по гр. дело № 747 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе е образувано по подадена от А. С. М. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане “АД искова молба, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени вследствие ПТП, настъпило на 28.06.2022 г., причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил, марка “Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ****, чиято отговорност е била обект на застраховка „Гражданска отговорност“, действала към датата на ПТП – то, сключена със застраховател – ответникът, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на отправяне на застрахователната претенция пред застрахователя – 12.08.2022 г. до окончателното му изплащане.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД ОЗК - Застраховане “АД, чрез процесуалния му представител, с който е изразено становище за недопустимост на исковете, на основание чл. 126 ГПК и чл. 299 ГПК, а при условията на евентуалност – и за тяхната неоснователност. Направени са доказателствени искания. Претендирани са 2 разноски. Към отговора са приложени пълномощно на Адвокатско дружество „Христова, Тодоров и И.“, преупълномощаване на отделните адвокати, договор за правна защита и съдействие от 01.12.2025 г. с уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 747/2025 г. по описа на РОС в размер на 6600 лева без ДДС, платимо по банков път съгласно фактура (л. 51 – 53), както и доказателства за заплащането му в размер на 7920 лева с вкл. ДДС – данъчна фактура 1265/02.12.2025 г. и платежно нареждане от 02.12.2025 г. (л.55 и л.66). Представен е и списък по чл. 80 ГПК - л. 54 от първоинстанционното дело.

С влязло в законна сила понастоящем определение № 145/11.02.2026 г. по гр. д. № 747/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, производството по делото е прекратено, като недопустимо, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

Подадена е молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за допълване на горепосоченото определение в частта за разноските, с искане за присъждане на разноски за процесуално представителство по делото в размер на 7920 лева с ДДС.

В отговор, молбата е оспорена от насрещната страна А. С. М., чрез процесуалния му представител, с довод, че претендираното адвокатско възнаграждение е несправедливо и не отговаря на фактическата и правна сложност на спора.

С обжалваното в настоящото производство определение ОС – Русе е уважил частично искането на застрахователното дружество по чл. 248 ГПК.

Приел е, че на основание чл.78, ал. 4 ГПК, на ответника се дължат разноски за процесуално представителство, поискани още с отговора на исковата молба, с приложени към него доказателства за заплащането им. Позовавайки се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 г. и извършвайки преценка на осъществената от упълномощения адвокат работа, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че претендираното възнаграждение за адвокат в размер на 7920 лева с вкл. ДДС се явява прекомерно и го е намалил на 1 840.65 евро с вкл. ДДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Отговорността за разноски се определя съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

3

В хипотеза на прекратяване на делото, поради недопустимост на същото, в полза на ответника се дължат разноски за адвокат, на основание чл.

78, ал. 4 ГПК, при наличието на следните предпоставки – своевременно заявено искане за присъждане на такива и представяне на доказателства, че са реално направени. Последователно приемано в съдебната практика на ВКС е, че в хипотезата на чл. 78, ал.4 ГПК разходите следва да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството /определение № 289 от 12.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 255/2011 г., IV г. о., определение № 500 от 05.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 282/2012 г., IV г. о., определение № 4391 от 19.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3953/2022 г., II г. о. и др./. В случая, видно от изложеното от фактическа страна, тези предпоставки са изпълнени и в полза на ответника е възникнало право на разноски за процесуално представителство.

Съгласно утвърдената съдебната практика на ВКС /определение № 1188 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 540/2025 г.,III г.о., определение № 6015 от 20.12.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2577/2024 г., II г. о., определение № 2397 от 16.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 970/2024 г., IV г. о., определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., определение № 929/29.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 48/2024 г., IV г. о. и др./ подлежащото на възмездяване, при условията на 78, ал. 4 ГПК, адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, само поради факта, че производството не се е развило напълно, т.е. не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство. Невъзможността на пълномощника на ответника да извърши други процесуални действия по делото е обективна и е вследствие на поведението на ищцовата страна – иницииране на производство, което е недопустимо. Оттук следва ирелевантността на всички изложени от частния жалбоподател съображения за намаляване на възнаграждението, поради непровеждането на открити съдебни заседания и несъбиране на доказателства.

Ето защо, съдът пристъпи към извършване на преценка дали уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, съпоставени с цената на иска и 4 обема на адвокатска защита.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е оценил всеки един от горепосочените критерии на плоскостта на конкретните обстоятелства по делото (искова претенция по чл. 432 КЗ за неимуществени вреди, установени елементи на деликта с обвързваща гражданския съд сила съгласно чл. 300 ГПК, цена на иска – 60 000 лева, релевираните възражения с отговора на исковата молба и направените доказателствени искания) и е определил справедлив и обоснован размер за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на застрахователното дружество, като претендираното такова от 7920 лева с ДДС е намалил на 1840.65 евро с ДДС, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въпреки че Наредба № 1/2004 г. е неприложима с оглед разрешенията, дадени в решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С - 438/22 г., доколкото с въззивната жалба е направено, при условията на евентуалност, искане за намаляване на възнаграждението под минималния размер съгласно тази Наредба, то за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че първоинстанционният съд е намалил адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на застрахователя именно под предвидения минимален размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г..

Предвид гореизложеното, определението на окръжния обжалваната част, следва да бъде потвърдено, като правилно. съд, в

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 435 / 22.04.2026 г. по гр. дело № 747 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта, с която е допълнено по реда на чл. 248 ГПК, определение № 145 / 11.02.2026 г. по гр. д. № 747 / 2025 г. по описа на ОС - Русе, относно разноските, като е осъден А. С. М. да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сумата в размер на 1840.65 евро с ДДС разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

5

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл.

280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6