Решение № 4924 от 14.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4924 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330110119 по описа за 2024 година

Предмет на делото са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 вр. с чл. 49 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от В. К. К., ЕГН **********, с адрес:

*******************************, тел. ***********, действащ в лично качество и като ***** и законен представител на детето А. В. К., ЕГН **********, с която се иска ответникът „Акаунтинг Консулт“ ЕООД, ЕИК 205534451, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, община Садово, с. Катуница, ул. „Девети Септември“ № 52 да бъде осъден да заплати на ищеца А. К. сума в размер на 20 000 лв. и на ищеца В. К. сума в размер на 4 000 лв. и двете представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на случел се на ********* в гр. **************** , инцидент в резултат от бездействието на служители на ответника, при който са настъпили увреждания за детето А.

К., изразяващи се в настъпили болки и страдания – избиване на преден зъб, без който е затруднено дъвченето и говореното, кръвонасядания в областта на лицето, повърхностна травма на други части от главата, разкъсване на горната юздичка на устата, а за ******* А.

К., изразяващи се в емоционална болка, обида, огорчение, възмущение, гняв, ведно със законната лихва за забава върху главницата от увреждането – *********** г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че детето А. В. К. е родено на ********* г., като В. К. му е ****. Сочи се, че детето е записано в първа група на Детски център "М. Р.", преименуван в "М. к." в гр. **************** с ******** П. П.. Излага се, че юридическото лице, което ръководи детският център, е ответникът, представлявано от ********* П. Д. П.. Твърди се, че на ********* по време на следобедно занимание в детски център "М. Р." в гр. П., между 15 и 17 часа детето е претърпяло инцидент, при който за него са настъпили увреждания, изразяващи се в избиване на преден зъб, без който е затруднено дъвченето и говоренето, кръвонасядания в областта на лицето, повърхностна травма на други части от главата, разкъсване на горната юздичка на устата. Сочи се, че тези вреди са причинили силна болка и страдание за детето, постравматичен стрес и силно притеснение и възмущение у родителите, както и че същото плаче без причина, сънува кошмари. Излага се, че ************, които са 1 осъществявали надзор над детето по време на инцидента, са нямали необходимата квалификация за това, както и че същите са работили без трудови договори. Ищците считат, че детето е било оставено без надзор и грижа, както и че отговорните лица са подходили безотговорно към грижата за детето. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът твърди, че исковата молба е неоснователна. Ответникът намира, че инцидентът, описан от ищците, представлява случайно събитие. Сочи се, че към момента на инцидента в двора на детския център е имало 11 деца, за които пряко са се грижили 3 служителки – ****** и две ********** – Д. Ж., Т. Б. и Р. П., които са били на двора с децата, а в сградата е била още една ******* – М. М. Твърди се, че непосредствено преди инцидента една от ********* ********** седи на ниско детско столче, а детето А. седи в скута й. Сочи се, че детето проявява желание да стане и да отиде при другите деца, които са на няколко метра, като служителката му помага да стъпи на земята, след което то тръгва в посока към другите деца. Излагат се твърдени, че прави три крачки и докато ходи, детето А. се спъва и пада от собствен ръст напред. Ответникът е на мнение, че поради малката си възраст детето не реагира и не се предпазва, протягайки напред или подпирайки се на ръцете си, поради което се удря в настилката на земята в областта на устата си. Твърди се, че при удара се отчупва парченце от преден млечен зъб, детето прехапва леко устната си и му потича кръв. Сочи се, че детето е изправено и служителките са промили раничката му с кислородна вода, като кръвотечението е спряло в рамките на няколко минути. Излага се, че на място е дошла и четвъртата ********, която е издържала специализиран курс за оказване на първа долекарска помощ на деца до 8 г., като е констатирала, че детето е напълно спокойно и без кръвотечение. Твърди се, че незабавно са уведомени и двамата родители на А., които пристигат малко по-късно. Сочи се, че целият двор на детския център, както и конкретното място, на което пада детето, е покрито със специална удароабсорбираща, мека, гумирана настилка, по която няма неравности или дупки. Излага се, че детето се спъва и пада на разстояние от около 50 см от една от служителките, която в този момент го е наблюдавала и е положила всички възможни грижи и мерки за безопасност съобразно ситуацията.

Ответникът твърди, че ********* на детския център е предложила на родителите на детето, че ще поеме всички разходи за прегледите и необходимите интервенции. Оспорват се предявените искове по размер, понеже същите са прекомерно завишени и не отговарят на действително реализираните вреди. Възразява се, че ако евентуално исковете бъдат уважени то последствията от инцидента може да бъдат напълно възстановени (изградени) стоматологично. Сочи се, че на детето не е назначено медикаментозно лечение или каквото и да е друго лечение, тъй като състоянието му не е изисквало такова.

Отправено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Счита се, че събитието е настъпило по изключителната вина на детето, което е паднало от собствен ръст, като не е бутнато, ударено или пострадало при игра, с други деца, уреди, съоръжения или играчки. Твърди се, че единствено действията на детето и това, че то не е поставило ръцете си пред тялото или главата, при залитането, са довели до травмата. Допълнително се твърди съпричиняване поради изключително влошен стоматологичен статус на детето. Твърди се, че детето е с наличие на многобройни кариесни образувания, включително по отчупеното предно млечно зъбче, което състояние е улеснило и допринесло за отчупване на парченце от зъба, тъй като съшият е бил с отслабена структура и силно компрометирана здравина.

Оспорват се и акцесорните искове за лихва за забава по аргумент за неоснователност на главния иск, както и началната дата, от която се претендира лихва за забава. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По делото е установено, че на ***********. детето А. К. /роден на *********г./ се е намирало в детски център "М. Р.", преименуван в "М. к." в гр. ****************, стопанисван от ответника и е преживяло инцидент в резултат на който е получило кръвонасядане в областта на лицето, счупване до нивото на венеца на първи горен ляв зъб /зъб 6.1/ при наличен антагонист, повърхностна травма на други части от главата, разкъсване на горната юздичка на устата – така съдебномедицинско удостоверение №/22.04.2024г. на 2

********** Д. И. Д. в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД – П.

Механизмът на възникването на уврежданията е доказан и е резултат от падането на детето – показанията на св. Р. П. и св. Д. Ж.. Св. П., която в деня на инцидента е пряк очевидец и е работела в детския център на *********г., когато са излезли с децата на двора и решили да играят на площадката. Детето А. било седнало във св. П., в този момент две от други деца излезли от погледа й, при което оставила дете А., помогнала му да се изправи на настилката и тръгнала към другите деца. В следващия момент, когато се обърнала видяла, че детето е паднало на земята и има кръв около устата, локализирала кръвотечението, отворила устата на детето и видяла, че зъбчето е паднала, а детето си е прехапало устата, промила раната с колеги и се обърнала за помощ към колежката й М. М., която има курс за първа долекарска помощ за деца до 8-годишна възраст. Междувременно детето било спокойно, свидетелката го гушнала и след това го предала на родителите, не видяла стрес у детето, нито уплах.

Показанията на св. Ж. смислово и логически се свързват с показанията на св. П. частично по отношение на факта на падането на детето А., св. Ж. си спомня, че детето било изведено заедно с други деца на двора на детския център на процесната дата, детето било в скута на св. П., поискало да стане да играе с останалите деца, станало, направило няколко крачки и паднало. Настилката била мека, гумена, св. П. била на около 50-60см. не могла да предотврати случилото се. Взели детето, оказали му първа медицинска помощ, почистили раната, видели, че ръбчето на зъбчето е паднала, успокоили детето. Констатира се противоречие в показанията на двете свидетелки относно факта затова че св. П. е изгубила от полезрение други деца и относно факта затова че е тръгнала към тях след като е помогнала на дете А. да се изправи на крака. Кредитират се показанията на св. П., тъй като същите са от една страна, по-детайлни и задълбочени, а от друга страна, това е свидетелят, който е оставил детето и който му е помогнала да се изправи. В допълнение в деня на инцидента е имало 10-11 деца в детския център на двора, за които са се грижели 3 *********, една от които се е намира в сградата на детския център. Установено е от съдбеностоматологичната експертиза вх. № 15794/11.02.2025г. с вещо лице д-р Ц. Н., че детето К. е със счупен горен ляв, централен резец, млечен /6.1 зъб/ до ниво венец и има други наранявания по главата и в областта на лицето и разкъсване на френулума. Тези травматични увреждания са причинени по механизъм на удар, падане или притискане върху или с тъп предмет и е възможно да са причинени по време и място както описват родителите.

При така установения механизъм на възникването на увреждането се правят следните правни изводи. Първо св. П. е изгубила от полезрението си други две деца, което се интерпретира в контекста на това, че трима **********/ в конкретния случай двама, тъй като третият е в сградата на детския център/ е следвало да гледат 10-11 малки деца, за които е ноторно известно, че са във възраст в която нямат инстинкти и рефлекси, с които да се предпазят и които деца е нормално да са двигателно активни, подвижни и не винаги с устойчиво равновесие. Следователно и ответникът не е организирал работния процес по отглеждане и възпитаване на децата така че да осигури достатъчен брой учители, за да не се допуска един учител да следи едновременно 3-4 деца, тъй като в случая св. П. губи фокусът на вниманието си от детето А., защото не вижда други две деца, а не ги вижда, защото реално й са поверени 3-4 деца, които следва едновременно да наблюдава и пази и които предвид на възрастта им и мястото, където са – двор на детски център, където пространството е по-голямо, в сравнение със закрито помещение, предполага затруднена възможност затова. Този факт обаче нито освобождава ответникът да предприеме необходимите мерки, нито пък го освобождава от задължение да оцени евентуални рискове като процесния защото ответникът извършва по занятие дейността си и би следвало това да е с необходимия професионализъм. Второ, твърденията на ответника, че процесния инцидент представляват случайно събитие се отхвърлят като неоснователни. В никакъв случай фактът, че детето е малко, двигателно активно, неустойчиво, че може да падне навсякъде, а не само в детския център, не изключват отговорността на ответника, именно тази отговорност почива на юридическата конструкция затова че ответникът има задължения да организира работния процес по отглеждане и възпитаване на деца по такъв начин че да осигури постоянен и непрекъснат контрол и възможност за реакция за опазване живота и здравето на децата. Ответникът има задължение да създаде вътрешни правила, ред и организация в случаите в които децата са на двора – такива данни нито се твърди да има, 3 нито пък се представят доказателства затова че са приети. Неясно е как при 10-11 деца на двора, реално как св. П. и св. Ж. могат да обезпечат и гарантират ефективно отглеждането им. Ответникът поддържа, че всички възможни грижи от св. П. и св. Ж. са осъществени, но не взема отношение по въпроса затова какъв ред и организация са създадени при извеждането на децата в двора на детския център и как е осигурено кадровото обезпечаване при отглеждането на децата. В този контекст неоснователни са поддържаните възражения затова че извън възможностите на който и да е възрастен е да се предотврати падане на дете на тази възраст след като св. П. е оставила детето А., защото е имала други две деца за които също да се грижи и които не е виждала. Аналогията за държавна детска градина в която един учител се грижи за група от 30 деца не може да се приеме, тъй като инцидентът не се е случил в държавна детска градина, от една страна, и от друга липсата на правила и ред при ответника не може да се неглижира с положението в друга образователна институция.