Решение № 2165 от 15.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2165 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330100499 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно чл. 26, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Р. Х. Р. твърди, че е сключила с ответника договор за паричен заем от *** г., по силата на който е била предоставена сумата 500 лв. Поддържа, че съгласно чл. 6 от договора задължението по него следвало да бъде обезпечено от заемополучателката с гаранти /поръчители/, отговарящи на условията на чл. 10, ал. 2 от Общите условия и с още едно от посочените обезпечения, а именно: ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга в полза на заемателя. При неизпълнение на това задължение в уговорения тридневен срок от сключването на договора чл. 8 от същия предвиждал, че заемополучателката следвало да заплати неустойка от 362,21 лв., която била включена в погасителния план. Излагат се доводи за нищожност на клаузата за неустойка, тъй като противоречи на добрите нрави и на добросъвестността, като води до нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като осигуряването й води до допълнителна печалба. В допълнение към този довод се излага, че така уговорената неустойка съставлява над 50 % от размера на заетата сума.

Предвид това се прави искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 8 от договора, предвиждаща заплащане на неустойката.

Ответникът „Креди йес“ ООД в писмения си отговор не отрича факта на сключване на договора. В писмения си отговор излага подробни доводи относно това, че същият е валиден и отговаря на изискванията на ЗПК, а клаузата за неустойка не 1 противоречи на закона и на добрите нрави. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

Процесният договор за потребителски кредит с №*** бил сключен между страните на ***г. По силата на същия ищцата получила заем в размер на 500 лева, която сума следвало да бъде върната на шестнадесет месечни погасителни вноски, съгласно приложен погасителен план /лист 5-7/. Определен бил фиксиран лихвен процент от 39,96 пункта /3,330% месечно/ и годишен процент на разходите - 48,149 пункта / лист 26 -27/ .

В чл.6 от договора било уговорено, че кредитополучателят ще предостави обезпечение чрез поръчител /поръчители/ отговарящ на условията по чл.10, ал.2, т.1 от общите условия към договора, а именно: две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лв. съгласно справочните данни от НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки през последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“; както и по активни така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ / лист 23/. Това обезпечение задължително се придружавало и от ще едно, което можело да бъде: ипотека върху недвижим имот; залог върху движима вещ; банкова гаранция; или ценна книга /който способ бил избран в конкретния договор/. Според чл.8 от договора това обезпечение следвало да се предостави от заемополучателя в срок от три дни от сключването. В случай на неспазване на срока или предоставяне на обезпечение, което не отговаря на изискванията посочени по-горе кредитополучателят дължал неустойка в размер на 362,21 лв., която се плащала разсрочено, съобразно погасителния план / лист 5/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит сумата по който е била усвоена. Факта на сключване на договора и получаване на заемната сума не е спорен между страните.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорно задължение, което е свързано със задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.6 от договора. Тази клауза обвързва кредитополучателя с отговорност не за неизпълнение на основното задължение – да върне заетата сума и заплати лихва, а с неизпълнението на акцесорно задължение – да бъде предстовено обезпечение. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде 2 свързано със значителни затруднения. Това е така, защото - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация, а срокът за предоставяне е кратък. Такъв срок е препятствие за изпълнението на поетото задължение, тъй като изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити изискват време. Освен това подобна информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.4 ал.2 от договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/ . Освен това съдът намира, че при размер на неустойка от 362,21 лв., който е над 50 % от предоставената главница, без този разход да е отразен в ГПР по кредита е била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, която ограничава ГРП, като определя, че той не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва.

Това е допълнителен аргумент в полза на извода, че неустойката в случая е определена в отклонение от присъщите и функции. Това прави клаузата уреждаща неустойката неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като тя е уговорена във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това е противоречие със закона водещо до нищожност на клаузата.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск относно нищожност на неустойката е основателен и следва да се уважи.

По разноските:

Оттветникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 50лв. държавна такса.

Процесуалният представител на ответника адв. Н. е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Това обстоятелство е надлежно отбелязано в договора за правна защита и съдействие / лист 8/ . Законът не изисква представяне на доказателства относно наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, поради което и доводите на ответника в тази насока са неоснователни.

Ответникът е правил със становището си от 02.05.2024г. възражение относно 3 размера на претендиранато възнаграждение по чл.38 ЗАдв., което съдът намира за основателно. Защитата е осъществена по един иск с цена 362,21 лв. По делото е проведено едно открито съдебно заседание като за него адвокатът е предоставил писмено становище. Делото не се отличава с значителна фактическа сложност, нито правната му сложност е значителна. С молбата на адвоката се претедира да бъде определено възнаграждение от общо 400 лв. Това съставлява 90% от общия материален интерес по делото. Такова съотношение е прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност поради което съдът намира, че възнаграждението за безплатна помощ следва да се определи в размер на 200 лв. Подобен размер съдът намира за справедлив с оглед изложените по-горе обстоятелства и съобразен с необходимото време и усилия, положени във връзка със защитата.

Ето защо следва да се присъди в полза на адв. Н. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в посочения по-горе размер.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.143 ЗЗП, като противоречаща на закона, по иска предявен от Р. Х. Р. ЕГН ********** с адрес *** против „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545 със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.Лозарска №12, клаузата на чл.8 от договор за потребителски кредит №***/***г. с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 362,21 лв.

ОСЪЖДА „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545 да заплати на Р. Х. Р. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 50 лв. /петдесет лева / деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545 да заплати на адвокат С. К. Н. с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 200лв. /двеста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4