Присъда № 80 от 11.05.2023, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 80/11.05.2023 год. постановена по НОХД № 989/20 22 год. по описа на ЯРС:

ЯРП е предявила обвинение срещу подсъдимия Г. Б. Г. от гр.Я. за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК за това, че на 18.03.2022 г. около 15.00 часа, в гр.Я., на пешеходен мост, в близост до бивше предприятие „Родопа“ е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 530 лв., от владението на собственика им М. С. М. от гр.Я., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия, като изразява становище, че от събраните в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства безспорно е установено, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което му е предявено обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, представителят на държавното обвинение пледира да му бъде наложено наказание лишаване от свобода около минималния размер, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено от изпълнение.

Подсъдимият Г. Б. Г. участва лично в съдебно заседание и с назначеният му от съда служебен защитник – адвокат от АК-Я.. Не се признава за виновен и дава обяснения във връзка с предявеното му обвинение. Защитникът му пледира подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение предвид липсата на безспорни доказателства за извършеното престъпление. Алтернативно пледира ако бъде признат за виновен, на подсъдимият да бъде наложено наказание лишаване от свобода към минималния размер, което да бъде отложено от изпълнение за изпитателен срок от три години.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.03.2022 г. около 15.00 часа подсъдимият Г. Б. Г. и свидетелите В.Б. и С.К. по прякор „Дилайлата“ се разхождали в гр.Я., като вървели по пешеходния мост, в близост до бивше предприятие „Родопа“, водещ към магазин „Лидъл“. На моста срещнали свид. М. М. /тогава на *** *** години и го заговорили, като го заобградили. Подсъдимият Г. бръкнал в джоба на горната дреха на свид. М. и извадил една торбичка, в която имало 530 лв. и лична карта. Тези действия на подсъдимия били забелязани от три момичета – свидетелите Б.Р., К.М. и С.К., които помолили една случайно преминаваща жена да се обади на полицията. Момичетата изчакали полицията на мястото.

След пристигането на полицейските служители, последните разговаряли с момичетата, които разказали какво са видели.

На същата дата – 18.03.2022 г. подсъдимият Г. върнал с протокол за доброволно предаване личната карта на свид. М. М..

1

С протокол за доброволно предаване от 18.03.2022 г. свид. В.Б. върнала сумата от 25 лв., като записала в протокола, че „това са част от парите, които Г. взе от джоба на човека“.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Г. Б. Г. се установява, че е реабилитиран по предишните осъждания – НОХД № *** *** г. на ЯРС и НОХД № *** *** г. на ЯРС. Подсъдимият Г. е бил осъждан и по НОХД № *** *** г. на ЯРС и по НОХД № *** *** г. на РС-Несебър, по които осъждания на основание чл.88а от НК е реабилитиран, т.е. подсъдимият е неосъждан.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Г. Б. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 18.03.2022 г. около 15.00 часа, в гр.Я., на пешеходен мост, в близост до бивше предприятие „Родопа“ е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 530 лв., от владението на собственика им М. С. М. от гр.Я., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Авторството на деянието, предмета на кражбата и начина на извършване на деянието са безспорно доказани от показанията на пострадалия М. М., отчасти от показанията на свид. В.Б. и на свидетелите Т., Г. и П. Г., които се кредитират изцяло от съда като логични, последователни и безпротиворечиви, както и от приложените по делото писмени доказателства.

На първо място, съдът кредитира изцяло показанията на пострадалия М., който в хода на проведеното съдебно заседание заявява, че парите ги е взел по-високия мъж, като посочва подсъдимия, а и съда констатира, че това е подсъдимия, тъй като подсъдимият е по-висок от свид. С.К.. Налице са известни противоречия в показанията на свид. В.Б. относно авторството на деянието, предвид това, че първоначално заявява, че не е видяла подсъдимият да взема пари от дядото, а впоследствие е останала с впечатление, че парите ги е взел именно подсъдимият, докато свид. С.К. е прегръщал пострадалия.

Съдът не кредитира показанията на свид. Б.Р. и С.К., като показанията на последната са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК, предвид това, че и двете свидетелки заявяват, че парите от пострадалия са били откраднати от свид. Бургуджиева, а и показанията им противоречат на показанията както на самия пострадал, така и на показанията на полицейските служители, работели по случая и установяване извършителя на деянието - Т., Г. и П. Г.. От разпитите на тези свидетели се установява безспорно, че подсъдимият Г. е автор на кражбата.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Г., дадени в хода на съдебното следствие, който заявява, че не се признава за виновен, т.е. че не е съпричастен с извършената кражба, като намира това за защитна позиция и стремеж за избягване на наказателна отговорност. В хода на проведеното досъдебно производство, подсъдимият Г. се признава за виновен и обяснява 2 механизма на извършване на престъплението. Доказателство за авторството на деянието се съдържа и в изготвения протокол за доброволно предаване от 18.03.2022 г., с който подсъдимият Г. предава личната карта на пострадалия М. и сочи че същата е на възрастния човек, от който са взели по-рано парите.

От обективна страна подсъдимият Г. е извършил деяние, което осъществява признаците от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от джоба на дрехата на свид. М. и отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на свид. М. върху тях и установяване на свое такова. Т.е., безспорно, в случая е налице прекратяване владението на свид. М. върху вещите, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимия и при липсата на съгласие за това от страна на собственика им.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл при осъществяване на деянието, тъй като е съзнавал, че лишава досегашния собственик на вещите от фактическата му власт върху тях, предвиждал е преминаването им в неговата власт и пряко е целял установяването й.

Относно вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия Г. Б. Г. престъпление, Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. При определяне на наказанието за извършеното престъпление от подсъдимия, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, предвид високата динамика на този вид престъпления, обстоятелството, че са касае за отнемане на чужди движими вещи от възрастен човек, а от друга страна взе предвид обстоятелството, че подсъдимият е възстановил малка част от отнетите вещи, както и ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от чистото му съдебно минало. С оглед на изложеното, съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл.54 от НК, като му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Съдът счита, че за постигане на целите на наказателната репресия не е необходимо подсъдимият Г. да изтърпи ефективно така наложеното му наказание и тъй като липсват законови пречки за това, отложи изпълнението на наказанието, на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. С така наложеното наказание на подсъдимия, съдът счита, че биха се постигнали целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.

Граждански иск по делото не бе предявен.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 80 гр. Ямбол, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова

Съдебни

Д.Ц. заседатели: С.Х. при участието на секретаря Ж.Ч. и прокурора М. К. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Наказателно дело от общ характер № 20222330200989 по описа за 2022 година ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Б. Г. - роден на ***, българин, български гражданин, средно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 18.03.2022 г., около 15.00 часа, в гр. Я., на пешеходен мост, в близост до бивше предприятие „Родопа“ е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 530 лв, от владението на собственика им М. С. М. от гр. Я. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА година, което на основание чл.66 , ал.1 от НК се отлага от изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ години.

Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред ЯОС.

1

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2