Решение № 78 от 10.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Карлово, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. ВА.а-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. ВА.а-Петрова Гражданско дело № 20255320101120 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79 и сл. от ЗЗД.

Ищцовото дружество - „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че с Разпореждане № 1111 от 09.05.2025 г. по ч.гр.д. № 397/2025г. по описа на КрлРС били уведомени, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника М. Д. А., при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в законоустановения срок предявява настоящия установителен иск.

Твърди, че между страните „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател и М. Д. А., в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № 1132831 на 10.09.2018г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните 1 удостоверителни услуги (предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис), Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 1132831 от 10.09.2018 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

Длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит „Кредисимо“, като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. В исковата молба ищецът подробно е описал стъпките за сключване на договор от разстояние, спазвайки законовите изисквания за това. Така, на 10.09.2018г. длъжникът М. Д. А. е сключил Договор за кредит № 1132831 с Кредисимо, по силата на който е получил сумата от 1500 лева, срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 123.44 лева в срок до 29.02.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50%. Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД. В съдебната практика е прието, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане на заем), респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че 2 длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Ответникът е сключил на 10.09.2018 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с М. Д. А. за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо. На 10.09.2018г. Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на М. Д. А. по Договора за кредит. Така Ай Тръст е изпълнило задълженията си към М. Д. А. по Договора за предоставяне поръчителство. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на М. Д. А. по Договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство, Ай Тръст е изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст.

На 23.02.2021г. Ай Тръст е погасило дължимите от М. Д. А. на Кредисимо суми. С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал.

1 от ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

На 23.02.2021г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1637.92 лева, ведно със сумата от 954.47 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 02.03.2021г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

По договора за цесия страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 3

23.02.2021г., неразделна част от договора. С Приложение № 1 към описания договор, „Кредисимо“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „Кредисимо“ ЕАД към ответника по описания Договор за паричен заем № 1132831/10.09.2018г. е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД за сумата от 4187.06 лв.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор (цедент) да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. С оглед факти и обстоятелствата по делото, следва съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д.

№ 397/2025 г., а именно сумата в общ размер от 5 494.19 лева, формирана както следва - главница в размер на 1500 лв.; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1637.92 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 475.04 лв. за периода от 10.09.2018 г до 29.02.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 976.57 лв. за период от 10.09.2018 г. до 29.01.2025 г.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията; законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 954.47 лв. за период от 29.02.2020 г. до 20.05.2025г.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в общ размер от 5494.19 лева, от която сума - главница в размер на 1500 лева; 1637.92 лева възнаграждение по договор за предоставяна на поръчителство; 475.04 лева, дължима се договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит; 976.57 лева, дължима се законна лихва за забава по Договора за кредит от 10.09.2018г. до 29.01.2025 г.; 904.66 лева, дължима се законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство от 10.09.2018г. до 29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата по договор за кредит. Претендира за направените по делото разноски в заповедното производство в размер на 109.88 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., както и разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 50 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

Ответникът - М. Д. А., представляван по реда на чл. 47 от ГПК от назначения му особен представител в лицето на адв. Р. Г. намира иска за допустим, като в отговора на исковата молба сочи, че по основателността на иска ще изрази становище след събиране на достатъчно доказателства. В ход по същество моли съда, да постанови решение с оглед събраните по делото 4 доказателства.