Определение № 170 от 29.03.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. Враца, 29.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20231400500126 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 6465/17.11.2022 г. на Ц. И. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника му адв.М. С., против Определение № 1275/09.11.2022 г. по гр.д.№ 727/2022 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че действително в КРС са образувани две дела за едно и също вземане по фактура № 262079098/20.05.2019 г., а именно – гр.д.№ 727/2022 г., образувано на 27.06.2022 г., и гр.д.№ 801/2022 г., образувано на 07.07.2022 г. Според изложеното в жалбата, като е прекратил производството по гр.д.№ 727/2022 г. районният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.126 ГПК, която предвижда единствено прекратяване на по-късно заведеното дело, без да прави разграничение относно вида на предявения иск.

Жалбоподателят счита, че с прекратяване на делото съдът му е причинил имуществени вреди в размер на 100,00 лв. за заплатена държавна такса, тъй като при уважаване на иска на основание чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца разноски следва да му бъдат възстановени от ответника. Навежда доводи, че и двете дела – гр.д.№ 727/2022 г. и гр.д. № 801/2022 г. са били при един и същи съдия-докладчик, който е имал възможност своевременно да установи, че се касае до едно и също вземане и на основание чл.126 ГПК да прекрати по-късно заведеното дело.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение, а ако същото бъде потвърдено – да бъде осъден ответника "Електрохолд България" АД да заплати на ищеца Ц. И. Ц. направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 100,00 лв. Претендира се присъждане на направените разноски във въззивното производство, както и за осъждане на "Електрохолд продажби" АД да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

1

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 6960/07.12.2022 г. от "Електрохолд продажби" АД, в който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Навеждат се доводи, че правилно е прекратено гр.д.№ 727/2022 г., тъй като по гр.д.№ 801/2022 г. вече е постановено съдебно решение по предявен от "Електрохолд продажби" АД осъдителен иск, който ще се ползва освен със сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила, за разлика от установителния иск по първото дело. В тази връзка се посочва, че КРС правилно е избрал посилната форма на защита на субективното материално право на осъдителния иск и е прекратил производството по предявения установителен иск.

Допълнително се излагат съображения, че ако гр.д.№ 727/2022 г. не бъде прекратено, а бъде решено по същество, ще е налице хипотеза на пререшаване на правния спор, тъй като е налице пълно съвпадение на предмета на делата, касаещ фактура № 262079098/20.05.2019 г., което би била в разрез с чл.299, ал.1 и ал.2 ГПК.

Ответникът по жалба счита, че единствената цел на инциираното производство по гр.д.№ 727/2022 г. е да бъдат присъдени разноски в полза на процесуалния защитник на ищеца, който упражнява недобросъвестно правата по чл.38, ал.1 и ал.2 ЗАдв., както в настоящия случай, така и по много други дела. Навеждат се доводи, че за да възникне правото за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, то трябва да има своето основание и да е налице някоя от хипотезите на чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв., но в случая процесуалният представител на ищеца дори не е посочил коя от тези хипотези е налице, поради което в негова полза не е възникнало посоченото право. В тази насока се извършва позоваване на практика на ВКС и на практика на окръжни съдилища в страната.

На следващо място в отговора се развиват съображения, че съдът не е обвързан от предвиденото в НМРАВ по отношение на размера на адвокатските възнаграждение, в какъвто смисъл е Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, както и практиката на съдилищата в страната. Ответникът по жалба счита, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение в размера, определен с Наредбата.

Прави се искане да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Първоначално въз основа на жалбата е образувано в.ч.гр.д.№528/2022 г. по описа на Окръжен съд-Враца, но с Определение № 4/04.01.2023 г. производството по това дело е прекратено и същото е върнато на КРС за произнасяне с определение по реда на чл.248, ал.3 ГПК по обективираното в частна жалба вх.№ 6465/17.11.2022 г. искане с правно основание чл.248, ал.1 ГПК на ищеца Ц. И. Ц. за допълване на Определение № 1275/09.11.2022 г. по гр.д.№ 727/2022 г. по описа на същия съд в частта за разноските.

След връщане на делото, от КРС е постановено Определение № 30/10.01.2023 г. по гр.д.№ 727/2022 г., с което е допълнено Определение № 1275/09.11.2022 г. в частта за разноските като е осъден Ц. И. Ц. да заплати на "Електрохолд продажби" АД сумата 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Против този съдебен акт е подадена частна жалба вх.№ 634/16.01.2023 г. от Ц. И. Ц., чрез пълномощника му адв.М. С., която има напълно идентично съдържание и искане с първоначално подадената частна 2 жалба.

Постъпил е отговор вх.№ 1422/07.02.2023 г. от "Електрохолд продажби" ЕАД, в който се изразява становище, че обжалваното определение по чл.248 ГПК е правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че основанието на заявеното от ответника искане за присъждане на разноски се съдържа в нормата на чл.78, ал.4 ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Присъждането на разноски е предпоставено не само от наличието на основание за това, но и от наличието на своевременно заявено искане на страната, каквото в случая е направено още с отговора на исковата молба. Посочва се, че основанието за прекратяване на съдебното производство е ирелевантно за реализиране правото на ответника да получи разноски, като в тази насока се извършва позоваване на практика на ВКС.

Частните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваеми съдебни актове по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и чл.248, ал.3, изр.2 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Първоинстанционното производство по гр.д.№ 727/2022 г. по описа на КРС е образувано по искова молба на Ц. И. Ц., с която против "Електрохолд продажби" АД е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата

90,13 лв., представляваща главница по фактура

№

262079098/20.05.2019 г. за доставена ел.енергия в имот, находящ се в ***, и на сумата 27,86 лв. – лихва за периода от 12.06.2022 г. /падежа на задължението по фактурата/ до 27.06.2022 г. /датата на предявяване на иска/, както и че не дължи лихва за забава след 27.06.2022 г., поради изтекла погасителна давност. Поискано е присъждане на разноските, както и определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

С Определение № 1275/09.11.2022 г. районният съд е прекратил производството по гр.д.№ 727/2022 г. Изложени са мотиви, че в същия съд, между същите страни и за същото вземане има образувано друго дело, а именно – гр.д.№ 801/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, по искова молба на "Електрохолд продажби" АД против Ц. И. Ц., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата 7 662,27 лв. – главница, представляваща неплатена сума по 46 бр. фактури и 3 бр.дебитни известия за консумирана ел.енергия и мрежови услуги, и за сумата 4 073,25 лв. – мораторна лихва за периода от изпадане в забава по всяка от фактурите до 04.07.2022 г. Посочено е, че е дната от тези 46 бр. фактури е фактура № 262079098/20.05.2019г., с която за периода от 20.05.2019г. до 12.06.2019г. е начислена сумата от 90,13 лева – главница за доставена ел. енергия в имот, находящ се в ***, както и сумата от 28 лева - лихва за периода от 13.06.2019 - 04.07.2022г. , които вземания са предмет и на производството по гр.д.№ 727/2022 г. по описа на КРС . Сочи се също, че гр.дело № 801/2022г. по описа на КРС е образувано по-късно – на 19.07.2022г., т.е. след образуването на гр.дело № 727/2022г. по описа на КРС 3 на 27.06.2022г. , но въпреки това районният съд е приел, че по-рано образуваното дело следва да бъде прекратено на основание чл.126 от ГПК, тъй като предмет на спора по гр.д. №801/2022г. по описа на РС-Козлодуй, освен вземането по посочената фактура са и вземанията по още 45 бр. фактури, както и поради факта, че по това дело е постановено Решение № 296 от 05.11.2022 г., което все още не е влязло в сила. Изложени са и мотиви, че предявеният иск по гр.д. № 801 от 2022г. по описа на РС-Козлодуй е осъдителен и при уважаването му съдебното решение ще се ползва, освен със сила на пресъдено нещо, и с изпълнителна сила, докато предявеният иск по гр.д. № 727/2022г. е установителен и решението по същия ще се ползва единствено със сила на пресъдено нещо, т.е. решението по по-късно заведеното дело има по-широк обхват на защита на спорното субективно материално право.

С постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 30/10.01.2023 г. районният съд е допълнил Определение № 1275/09.11.2022 г. по гр.д.№ 727/2022 г. по описа на КРС като е осъдил ищеца Ц. И. Ц. да заплати на ответника "Електрохолд продажби" АД сумата 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Изложени са мотиви, че с оглед прекратяването на съдебното производство, право на разноски има ответника, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК.

Въззивният съд е изискал и по настоящето дело е приложена извадка от деловодната програма на КРС, касаеща движението на гр.д.№ 801/2022 г. по описа на същия съд, както и заверен препис от постановеното по същото дело Решение № 296/05.11.2022 г., от който е видно, че същото е влязло в законна сила на 01.12.2022 г.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

І. По жалбата против определението за прекратяване на съдебното производство.

Разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК предвижда, че к огато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.

Между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че към момента на постановяване на обжалваното Определение № 1275/09.11.2022 г., в Районен съд-Козлодуй е имало две висящи дела - гр.д.

№ 727/2022 г. по описа на КРС и гр.д.№ 801/2022 г., водени между едни и същи страни - Ц. И. Ц. и "Електрохолд продажби" АД. Правните квалификации на предявените искове в двете съдебни производства са различни, съответно чл.124, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД, но твърденията за съществуването на заявеното за съдебна защита спорно субективно материално право на ищците по всяко от делата, се основават на ед ин и същи правопораждащ факт, като основание на исковете по смисъла на чл.126, ал.1 ГПК, а именно – договорни отношения между страните, произтичащи от договор за доставка на ел.енергия и вземане, произтичащо от фактура № 262079098/20.05.2019 г.

При това положение настоящият съдебен състав намира, че към момента на постановяване на обжалваното Определение № 1275/09.11.2022 г. действително е било налице основание за прекратяване по силата на чл.126, 4 ал.1 ГПК, но не по отношение на гр.д.№ 727/2022 г., което е по-рано заведеното от двете дела. Посочената процесуална норма е от императивен порядък и не дава възможност на съда да извършва преценка кое от двете висящи дела да прекрати с оглед вида и обема на търсената защита, а предвижда задължително прекратяване на по-късно заведеното дело. Ето защо като е прекратил по-рано заведеното дело, районният съд е допуснал процесуално нарушение.