Решение № 69 от 20.05.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Ямбол, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Я. П. С. като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно наказателно дело № 20252330200238 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по жалба на Г. А. Р. от гр.Я. против Наказателно постановление № 25-0813-000211/11.03.2025 г. на Началник група при сектор ПП при ОДМВР Ямбол с което на осн. чл. 180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 ЗДвП. В жалбата се излагат доводи за процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверен в хода на съдебното следствие доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На *** год. П. Г. – служител на РУ – Ямбол съставил АУАН на жалбоподателя Р. затова, че на *** год. в 11:10 часа паркира управлявания от него л.а. „КИА Спортидж“с транзитен номер *** в гр. Я., ж.к. Г. Б. в близост до бл.7, вх.Ж, след кръстовището между бл.7 и бл.13на място където превозното средство създава опасност и е пречка за движението.

Нарушението е квалифицирано, като такова по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното Наказателно постановление , което е връчено на жалбоподателя на 18.03.2025 год.

1

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и И., както и от приложените по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество се преценя като основателна.

Съдът намира, че обжалваното постановление е издадено, при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон и в този смисъл наведените с жалбата и в хода на съдебните прения възражения от жалбоподателя са основателни.

В обстоятелствената част на АУАН и в тази на наказателното постановление като виновно поведение на жалбоподателя е посочено, че е паркирал управлявание от него автомобил на място, където превозното средство създава опасност и е пречка за движението, к а т о е цитирана дословно част от разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно: на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. Така формулирано нарушението е бланкетно и не съдържа нито обстоятелствата на същото, нито доказателствата, които го подкрепят.

Останали са абсолютно немотивирани изводите, както на актосъставителя, така и на наказващия орган, че жалбоподателят, паркирайки превозното средство на посоченото място е създал пречки и опасност за останалите участници в движението и в какво са се изразявали те. И пречките, и опасността са елементи от обективната страна на визираното нарушение и като такива следва ясно да е посочено в какво точно са се изразявали, за да е ясно по какъв начин са влияели негативно на останалите участници в движението. Косвено тези обстоятелства касаят и субективната страна на нарушението доколкото става въпрос за действия като спиране или паркиране на място, където това не е изрично забранено, но конкретните елементи от пътната обстановка правят тези действия на водача опасни или пречещи на другите участници в движението. И затова именно ясното и точно посочване на тези обстоятелства дава възможност за преценка могъл ли е водачът да ги предвиди и осмисли и въпреки наличието им, да спре или паркира автомобила.

Освен това, бланкетно са посочени две от трите хипотези съдържащи се в нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , като от липсата на конкретно посочени обстоятелства при извършване на нарушението не става ясно коя от тях е била реализирана чрез действията на жалбоподателя.

Липсата на обстоятелствена част на АУАН и НП относно по какъв начин автомобилът на жалбоподателя е създавал пречки и/или опасност за останалите участници в движението е процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, въвеждащи императивно изискванията АУАН и НП да съдържат описание на нарушението, на обстоятелствата, които го установяват и на доказателствата, които го подкрепят. Това нарушение е винаги съществено и не може да бъде санирано в хода на съдебното обжалване на постановлението, тъй като 2 нарушава правото на защита на наказаното лице. Недопустимо е обстоятелства касаещи признаци от обективната страна на нарушението да бъдат въвеждани едва в при съдебното обжалване чрез свидетелски показания. Затова и като последица това процесуално нарушение води до отмяна на НП на формално основание.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление

№25-0813000211/11.03.2025 г. на Началник група при сектор ПП при ОДМВР Ямбол с което на Г. А. Р. от гр.Я., ЕГН: **********, на осн. чл. 180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.

98, ал.1, т.1 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АСЯмбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 3