Решение № 20 от 19.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Русе, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20254520201349 по описа за 2025 година

Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „***“ ЕАД със седалище и адрес на управление с.Дебелт, общ.Средец, обл.Бургас, представлявано от Д. З., против Наказателно постановление № BG2025/4000- 240/НП на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Русе, с което за административно нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от Закона за митниците, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 107.21 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението и неправилно приложение на закона.

Наказващият орган счита жалбата за неоснователна.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Към м.октомври 2023 г. дружеството жалбоподател развивало търговска дейност с основен предмет търговия на метали.В тази връзка, на 27.09.2023 г. с митническа декларация „***“ декларирало в качеството на вносител при режим на допускане за свободно обръщение ламарина на рулони.Това било сторено с митническа декларация с MRN 23BG004006097081R5.Митническата стойност била определена според стойността на приложените две фактури за закупуване на стоката.В декларацията била включена и стойността на услугата за превоз.Митните сборове са заплатени, вкл. данък добавена стойност. На 07.12.2023 г. жалбоподателят получил и допълнителна фактура с № 07122023017 за извършени услуги за допълнително навло във връзка с международния превоз на 1 посочените стоки.След начисляване на данък добавена стойност по цитираната фактура, същият бил внесен в бюджета, като бил издаден протокол по чл.117 от ЗДДС.Същият протокол бил отразен и счетоводно в дневниците за покупки и продажби.

Със Заповед за възлагане, последващо изменена неколкократно, на св.М. М.митн.инспектор, била възложена проверка по документи в офис на жалбоподателя във връзка със заплащането на данъчните задължения по фактурите, с които е деклариран внос на 27.09.2023 г.След запознаване с фактурата от 07.12.2023 г. за начисляване на допълнително навло, проверяващите прели, че същата е относима към митническата декларация MRN 23BG004006097081R5, че тези разходи не са декларирани пред митническите органи и така дружеството е избегнало заплащане на ДДС в размер общо на 107.21 лв.По тези констатации бил съставен АУАН № BG19052025/1000/М- 1639 от 19.05.2025 г., сочещ нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от Закона за митниците. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, при същата правна квалификация, с наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 107.21 лева.

В производството пред въззивната инстанция постановлението се обжалва с довод за незаконосъобразност, твърди се, че нарушението не е доказано, липсва избягване на заплащане на данъчно задължение по ЗДДС, твърди се също така, че наказващият орган не е отчел маловажността на случая.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- фактури, кореспонденция, справки, митнически документи, акт за нарушение, констативни протоколи, документи за спедиция.Приетото за установено се доказва и от гласните доказателства- показанията на св.М.- актосъставител, които кореспондират с писмения доказателствен материал и следва да се кредитират изцяло.

Установената фактическа обстановка се доказва и от приетото и неоспорено заключение на назначената съдебна счетоводна експертиза, съгласно което данък добавена стойност по издадената на 07.12.2023 г. фактура за допълнително навло, е начислен посредством Протокол по чл.117 от ЗДДС № 100000/07.12.2023 г., който е отразен в ДДС дневниците на дружеството за покупки и продажби за м.декември 2023 г.

При така установеното се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима и основателна.

Издаденото наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно, като твърденията за неправилно приложение на закона са основателни.

Няма спор, че съгласно разпоредбата на чл.71 §1 б.“д“ от Регламент ЕС №952/2013 г. към митническата стойност при деклариране следва да се включат и разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки и разходите за товаро- разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Към момента на подаване на митническата декларация, с която е извършен внос на ламарина през м.септември 2023 г. дружеството жалбоподател декларирало направените към този момент разходи за транспортна и товаро- разтоварителна

2 дейност.Видно от доказателствата по делото, допълнителните разходи за навло възникнали около два месеца след подаване на декларацията.Именно поради това към датата на декларирането пред митническите органи те не били включени.Независимо от това, посредством протокол по чл.117 от ЗДДС от 07.12.2023 г., дължимият данък добавена стойност бил начислен и заплатен.Това обстоятелство, безспорно установено в хода на административнонаказателното производство, налага извод, че не се доказва цел от страна на жалбоподателя да избегне частично заплащане на публично държавно вземане.Към момента, в който е издадена фактурата за навло, жалбоподателят е предприел действия за заплащане на налога.Посоченото налага извод, че не е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.234 ал.1 т.1 от ЗДДС и обжалваното постановление като необосновано и незаконосъобразно подлежи на отмяна изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на дружеството жалбоподател 2933,75 лева адвокатски хонорар, поддържано от пълномощника му в съдебно заседание, е основателно.

Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата не е основателно, отнесено към фактическата и правна сложност на спора, обема и спецификата на доказателствените материали.

В тежест на наказващия орган следва да бъдат възложени направените в производството разноски- 467 лева за експертиза.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2025/4000- 240/НП на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Русе, с което за административно нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от Закона за митниците, на „****“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Д., общ.С., обл.Б., п.к.***, представлявано от Д. З., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 107.21 лева.

ОСЪЖДА ТД Митница Русе да заплати на „****“ ЕАД със седалище с.Д. обл.Б. представлявано от Д. З.- украински гражданин сумата от 2933,75лв. за направени по делото разноски

ОСЪЖДА ТД Митница Русе да заплати на Районен съд Русе сумата от 467 лв. разноски в съдебно заседание.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от датата на известяването му, пред Административен съд- Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3