Решение № 149 от 23.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно административно наказателно дело № 20221100604618 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С решение от 26. 09.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 8003/21 г. на СРС, НО, 13 състав, обвиняемият Х. И. Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

Това решение е оспорено от упълномощения защитник на обвиняемия Б. с въззивна жалба, в която подробно са развити аргументи за неправилност на първоинстанционния акт и към въззивния съд е отправено искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което Х. Б. да бъде признат за невиновен в извършването на престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК. Поддържа се, че се касае до частни документи, които, за да са предмет на престъпление, трябва да са с неистински или с преправено съдържание, но не могат да бъдат такива, които са с невярно съдържание. Акцентира се на липсата на престъпен резултат и на субективна страна на деянието.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага събиране на доказателства.

В проведеното публично съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна, а оспореният акт – за правилен и законосъобразен, излага задълбочени съображения за становището си, че той трябва да бъде потвърден.

Защитникът пледира за уважаване на жалбата по изложените в нея 1 съображения, които допълва.

Обвиняемият Х. Б. поддържа жалбата и моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди аргументите на страните, събраните по делото доказателства и съдържанието на първоинстанционния акт, намери следното:

Х. И. Б. е предаден на съд по обвинение от СРП за извършено от него престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, което се твърди да е извършено на 08.11.2017 г. За наказателното преследване на това престъпление, за което е предвидено да се налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок до две години, съобразно чл. 81, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НК е допустим максимален срок от седем години и половина. В случая този срок е изтекъл на 08.05.2025 г. На 25.11.2025 г. по делото е постъпила молба от обвиняемия Х. Б., в която той заявява, че желае да се ползва от изтеклата абсолютна погасителна давност и моли делото да бъде прекратено.

Ето защо са налице основанията на чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и прекратяване на наказателното производство по делото.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 26. 09.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 8003/21 г. на СРС, НО, 13 състав.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от получаване на съобщенията за неговото изготвяне до защитника, обвиняемия и СГП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Христина Михайлова

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по ВАНД №4618/2022 г. по описа на СГС на член-съдия Христина Михайлова-10ти въззивен състав

Подписвам с особено мнение решението по горепосоченото дело, при следните доводи:

2

Съдебният състав в проведеното открито съдебно заседание на 05.06.2023 г. и след проведено тайно съвещание е обявил на страните, че ще се произнесе с решение в законен срок. Решението, постановено по делото е фактически изписано след повече от 2 години и 7 месеца, срок който надхвърля разумния, но и през който е настъпила /изтекла/ абсолютната погасителна давност.

Като член на съдебния състав към момента на приключване на съдебното заседание и обявяване на страните, че съдът ще се произнесе с решение, съм имала становище по същество на делото, което към настоящия момент, поради несвоевременно изготвяне на съдебния акт, /такова каквото е било взето по същество и в цялост от съдебния състав/ е променено поради възникналия нов факт на изтекла абсолютна погасителна давност, настъпил поради забавяне изготвянето на решението от съдията-докладчик.

Независимо, че към настоящият момент това е единственото възможно решение, с оглед постъпилата по делото молба от обвиняемият, с която се позовава на изтеклата по делото погасителна давност, то не би било такова и не съвпада с изразеното от мен становище по същество, ако беше изготвен съдебния акт в допустим разумен срок, съобразно взетото решение от целия съдебен състав към 05.06.2023 г.

При тези мотиви подписвам Решението с особено мнение.

Член-съдия:

3