Решение № 4505 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4505 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100507796 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 18653/13.11.2023 г., постановено по гр. д. № 59983/2022 г. на Софийски районен съд, 76-и състав е постановено следното:

Л. Р. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 265,94 лв. – главница за доставена в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 240704, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 54,55 лв. обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., сумата от 14,33 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата от 3,03 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 13.10.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер и за периода от м.09.2019 г. до м.11.2019 г., като неоснователни.

Л. Г. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 132,97 лв. – главница за доставена в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 240704, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1

27,27 лв. – обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., сумата от 7,17 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата от 1,51 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 13.10.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер и за периода от м.09.2019 г. до м.11.2019 г.

Р. Г. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 132,97 лв. – главница за доставена в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 240704, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 27,27 лв. – обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., сумата от 7,17 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата от 1.51 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 13.10.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер и за периода от м.09.2019 г. до м.11.2019 г.

С решението е разпределена и отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумите както следва: в тежест на Л. Р. К. – 349,23 лева; в тежест на Л. Г. Д. – 174,56 лева и в тежест на Р. Г. Д. – 174,56 лева. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв пък ищецът е осъден да заплати в полза на адв. В.

Т. сумата от 0,66 лева за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, както и по 0,13 лева разноски в полза на Л. Г.

Д. и Р. Г. Д..

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

В хода на първоинстанционното производство е постановено и определение № 18830/02.05.2024 г. на СРС, 76-и състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 349662/05.12.2023 г., подадена от Л. Д., Р. Д. и Л.

Д. чрез адв. В. Т. за изменение в частта за разноските по чл. 248 ГПК на решение № 18653/13.11.2023 г., постановено по гр.д. № 59983/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са осъдени Л. Д. и Р. Д. е постъпила въззивна жалба от последните, подадена чрез адв. В. Т., с оплаквания, че съдебният акт е неправилен и необоснован в обжалваната част. Според въззивниците неправилно решаващият съдебен състав е приел, че същите са потребители на топлинна енергия за процесния недвижим имот и период, тъй като макар като наследници на Донка Д. да са придобили идеални части от правото на собственост, по делото е установено, че партида за топлоснабдения имот е заявена за откриване само от Л. К., като последната е поискала откриване на партида на свое име за целия имот. Ето защо намират, че потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот е само третият ответник по делото – Л. К., а по отношение на тях претенцията е неоснователна. Считат, че доколкото не дължат главното вземане за топлинна енергия, то не дължат и претендираните суми за дялово разпределение и обезщетения за забава върху двете главници. Предвид изложеното е отправена 2 молба до настоящата инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на такова, с което исковите претенции срещу Л. Д. и Р. Д. да бъдат отхвърлени.

В законоустановения срок въззиваемата страна „Топлофикация София“ е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Страната претендира и разноски за настоящото производство.

По делото е постъпила и частна жалба от Л. Д., Р. Д. и Л. Д. срещу горецитираното определение, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателите с правно основание чл. 248 ГПК. Според последните районният съд неправилно е определил дължимата държавна такса по делото, тъй като намират, че в случая са предявени два иска – един главен за главница за топлинна енергия и за дялово разпределение и един акцесорен иск – за обезщетение за забава, поради което считат, че дължимата държавна такса в случая е в размер на 100 лева, а не както съдът е приел – 300 лева. Ето защо е отправена молба до въззивния съд за отмяна на обжалваното определение и изменяне на първоинстанционното решение в частта за разноските, като размерът им бъде намален.

В законоустановения срок от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД е постъпил отговор на частната жалба, с който е взето становище за неоснователност на същата, поради което се моли да бъде оставена без уважение.

От третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е постъпило становище по жалбите.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, с която е осъдена ответницата Л. Р. К., както и частта, с която исковите претенции са отхвърлени, не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото въззивно производство. При извършена проверка по реда на чл.

269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част е и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на стойността на доставена топлинна енергия 3 за битови нужди за имот в сграда – етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение и обезщетение за забава за плащане на същите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

В конкретния случай от представения по делото препис от Заповед № РД-41-1321/25.10.1988 г. се установява, че гараж № *********, ж.к. „Вълчо Иванов“ е даден в обезщетение на Р. А.Б. – наследодател на Л. К. и Д.Д. съгласно удостоверение за наследници, приложено на л. 10 от първоинстанционното дело. По делото е представено и удостоверение от Столична община, район „Илинден“, видно от което ж.к. „Вълчо Иванов“ е с нов административен адрес – ж.к. „Света Троица“.

От удостоверение за наследници на Д.Р. Д. се установява, че последната е починала на 19.03.2022 г., като е оставила за свои наследници ответниците по делото – Л. Д. и Р. Д.. При липсата на данни същите да са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части върху недвижимия имот, както и при липсата на оспорване на това обстоятелство, съдът приема, че двамата ответници са придобили право на собственост върху идеални части от процесния недвижим имот.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти се явяват предполагаемите според закона клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но няма пречка клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна 4 енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В мотивите на цитираното тълкувателно решение е разгледана хипотезата, в която когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК по силата на наемно правоотношение. В този случай, съгласно дадените в тълкувателния акт разяснения, ако ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди освен за своята идеална част от имота и за другата идеална част, притежавана от другия бивш съпруг, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище.