Решение № 543 от 15.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Бургас, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120202207 по описа за 2025 година

Образувано е по жалба на С. К. С. ЕГН **********, ***** чрез адв. Ж.С. от БАК,с посочен съд. адрес ***** против ЕФ Серия К №7485054, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са формулирани възражения относно изтичане на абсолютната преследвателска давност предвидена в чл.80,ал.1,т.5 НК, доколкото след издаване на ЕФ на 26.05.2022 г.не са предприемани други действия, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В съдебно заседание жалбоподателят С. С., редовно призована чрез упълномощения процесуален представител адв.Ж.С., се представлява от адв.Ж.С., който моли за отмяна на процесния ЕФ.

Въззиваемата страна – ОДМВР-Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. По делото са налични писмени доказателства /л.9 гръб / относно датата на връчване на електронния фиш- 03.06.2025 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

1

ЕФ Серия К №7485054 бил издаден във вр. с установено на 26. 05.2022 г. в 14:38 часа управление на лек автомобил „Рено Флуанс“ , с рег. № **** в гр. Бургас,ПП I–6 km 494+910 до магазин „Егло България“ в посока от кв.Пети км към кв.Ветрен. В горепосочения пътен участък в границите на населеното място максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак "В26" до 50 км/ч, но независимо от това нарушителят управлявал автомобила със скорост от 81 км/ч при отчетен толеранс – 3 % от измерената скорост, т.е. с превишение от 31 км/ч.

Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 26.05.2022 г. се контролирало с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M временно разположена на участък път, ПП I–6 km 494+910 до магазин „Егло България“ от кв.Пети км. Mобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата изправност на 13.04.2022 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

Въз основа на установеното с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M” бил издаден електронен фиш серия К №7485054, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 400, 00лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира приложената към електронния фиш снимка.

Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана, убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.

С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство – снимка на л.8, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си убеждение,материализирано в следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронният фиш,е издаден от компетентен орган – ОДМВР-Бургас и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване 2 на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика или лицето, на което е предоставено превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изчерпателно лимитирания законодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол. В ЕФ е инкорпориран фиксирания в чл.189,ал.4 ЗДвП съдържателен минимум при описание на фактическото съдържание на нарушението, като общата формулировка „е извършено нарушение за скорост“, е детайлизирана прецизно с последователното изброяване на величините на разрешената скорост - 50 км/ч, въведена и с пътен знак В-26-50 км/ч, установена стойност на скоростта - 81 км/ч и конкретната величина на превишението на скоростта - 31 км/ч., при отчетен толеранс минус 3 км/ч.

Неоснователно е възражението за изтичане на давността,предвидена в чл.80,ал.1,т.5 НК.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014 г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който, титулярят на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

На първо място и за пълнота извън логическия минимум оплаквания в жалбата,следва да се посочи,че погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН намира тясно приложение само в производствата по общия ред - със съставяне на АУАН и издаване на НП, а за производствата по издаване на електронен фиш няма самостоятелна правна уредба, касаеща давността. Електронният фиш е своеобразна и самостоятелна категория властнически акт, с комплексна процесуална роля и предназначение, която съчетава едновременно установителни и санкционни функции и притежава равноценен правен ефект с НП само досежно правния му резултат – чл. 189, ал. 11 от ЗДвП . В този смисъл по отношение на него са неприложими нормите, касаещи сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, защото в своята логическа процесуална същност той не е еквивалентен процесуален документ, нито на АУАН нито на НП. Поради комплексния характер на електронния фиш погасителната давност не може да бъде селектирано прилагана само по отношение на неговата установителна функция – хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН , като неясно остава как тя би била приложена по отношение на неговата санкционна функция – хипотезата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, чийто срок е също давностен. / в т.см. е актуалната съдебна практика в Решение № 5229 от 11.07.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 716/2024 г. Решение № 5844 от 29.05.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 791/2025 г. и др./ В контекста на тези правни разрешения, съдът намира за правноирелевантна датата на издаване на ЕФ 19.05.2023 г. поради несъвместимите с процесуалния статут на ЕФ общи разпоредби на чл.34,ал. 1 и ал.3 ЗАНН, макар че в случая следва да се има предвид,че ЕФ е съставен в 1 –годишен срок от извършване на нарушението на 26.05.2022 г.

В контекста на търсената от закона бързина и превенция, това производство е специфично, поради което за същото не се прилага срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН . В т.см. и Решение № 1213 от 3

30.11.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1730/2023 г. „Законодателят не е предвидил пълно приравняване между ЕФ и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими.“

Независимо от гореизложеното, следва да се има предвид, че макар при издаването на електронни фишове да не се прилагат сроковете по чл. 34 ЗАНН, намират приложение разпоредбите на НК относно погасяването на наказателното преследване по давност.

Приложим е срокът по чл. 81, ал. 3 , във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК - три години от извършване на нарушението, респ. четири години и половина, ако са предприемани действия, прекъсващи течението на давностния срок, съгласно ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС.

В случая административнонаказателното преследване е възбудено със съставянето на ЕФ, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл. 81, ал. 2 НК , т. к. има необходимата предметна и персонална насоченост - предприето срещу конкретно лице и за конкретно деяние. Процесният ЕФ е съставен на 19.05.2023 г., т. е. в срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК спрямо датата на нарушението – 26.05.2022 г. (чл. 80, ал. 3 НК ). С това действие давността е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност, която е отново прекъсната с връчване на ЕФ на жалбоподателя на 03.06.2025 г. В т.см. относно прекъсващите обикновената давност по чл.80,ал.1,т.5 НК дейности на надлежния орган по преследване виж и устойчивата практика на касационната инстанция Решение № 3812 от 24.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 190/2025 г. : „По делото са налице доказателства, че давността е била прекъсната на 05.10.2021 г. когато е изготвен фиша, като след този момент започва да тече нова тригодишна давност, която изтича на 05.10.2024 г. След този момент са налице данни за прекъсване на давността с връчване на ЕФ на дата 26.09.2024 г., поради което съдът намира, че обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК не е изтекла“

Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК , независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл. 80 от НК. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е четири години и шест месеца, съгласно приложимата редакция на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК , и към настоящия момент не е изтекла (изтича на 26.11.2026 година). Затова е невъзможно да се приложи ефектът на погасителната преследвателска давност по чл.80,ал.1,т.3 НК, както настоява жалбоподателят.

На следващо място, спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.