Решение № 253 от 11.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Варна, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20243100501834 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от М. В. И., ЕГН ********** против Решение № 2433/27.06.2024г., постановено по гр.д. № 4804/2024г. по описа на РС Варна, с което е отхвърлен предявеният от М. В. И. срещу Министерството на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието, иск с правно основание чл.441, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.49 за заплащане на сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в пропуснати ползи, вследствие невъзможност да се разпореди с недвижим имот, върху който е била наложена възбрана и сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на името му пред обществото и на работното му място, потиснатост, обезсърченост, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на държавен съдебен изпълнител К. С. П. при СИС към ВРС, след изплащането на дълга по изпълнително дело № 20193110401064/2019 г. Жалбоподателят счита атакувания акт за неправилен, за което излага съображения. Сочи, че съдът не е следвал да приема като доказателство справка за размери на дълга по изп.д. № 1064/2019. Твърди, че разпореждане от 13.06.2022г. за 1 присъединяване на взискателя по изп.д. № 1089/2022г. към изп.д. № 1064/2019г. не е представено от ДСИ и не е прието като доказателство по делото. Искането е за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по жалбата Министерство на правосъдието заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Третото лице-помагач ДСИ К. С. П. не взема становище.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.441, ал.1 от ГПК вр. чл.49 ЗЗД, предявен от М. И. против Министерство на правосъдието, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в пропуснати ползи следствие на невъзможността му да се разпореди с недвижим имот, върху който е била наложена възбрана и 3 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на името му пред обществото и на работното му място, потиснатост, обезсърченост, следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на държавен съдебен изпълнител при СИС към ВРС, след изплащането на дълга по ИД №20193110401064/2019г.

2

Ответникът оспорва иска, като счита същият за неоснователен и моли за неговото отхвърляне.

По делото е конституиран ДСИ-К. П. като трето лице - помагач на ответника и срещу него е предявен обратен иск с правно основание чл.54 ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от М. В. И. имуществени и неимуществени вреди следствие на незаконосъобразни действия и бездействия, предприети в качеството му на държавен съдебен изпълнител след изплащането на дълга по ИД № 20193110401064/2019 г.

С постановеното по спора Решение № 2433/27.06.2024г. по гр.д. № 4804/2024г. по описа на РС Варна, първостепенният съд е приел исковата претенция за неоснователна.

След преценка на събрания доказателствен материал н астоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на ВРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

На първо място, искането, обективирано във въззивната жалба, за отмяна на протоколно определение от 24.04.2024г., с което съдът е приел като доказателство по делото справка от 18.10.2023г., издадена от ДСИ Кр.П., за размерите на дълга по ИД № 1064/2019г. е недопустимо. Съответното определение на съда не подлежи на обжалване и настоящата инстанция не разполага с правомощия по пътя на въззивната проверка да отменя същото.

Досежно приетите по делото доказателства, в настоящото производство съдът следва да прецени тяхната допустимост и относимост към спора при решаване на делото по същество. В първото открито съдебно заседание от 19.01.2024г. пред районния съд са докладвани постъпилите копие от ИД № 1064/2019г. и справка от 18.10.2023г. за размера на дълга по същото ИД. След като е дадена възможност на ищеца да се запознае с представената справка, в следващо открито съдебно заседание – от 24.04.2024г., същата е приобщена към доказателствения материал по делото. Следователно, доколкото тази справка се явява допустимо и относимо към спора доказателство, тя следва да се цени от съда.

3

На следващо място, видно от приетото копие на ИД № 1064/2019г., с Разпореждане от 13.06.2023г. ДСИ Кр.П. е присъединил взискателя по ИД № 1089/2022г. към ИД № 1064/2019г. Не се споделя възражението на жалбоподателя, че това присъединяване не е доказано. Разпореждането, както и удостоверението, че в СИС има образувано ИД № 1089, са приложени в копието на ИД № 1064/2019г., което е приобщено от районния съд към доказателствената съвкупност по делото.

Доколкото не се установява противоправно поведение на ДСИ, не е налице основание за ангажиране на неговата отговорност по чл.441, ал.1 от ГПК във вр. с чл.49 от ЗЗД.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да бъде изцяло потвърдено.

Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна в размер от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2433/27.06.2024г., постановено по гр.д. № 4804/2024г. по описа на РС Варна.

Решението е постановено с участието на К. С. П., с ЕГН **********, като трето лице помагач на страната на ответника Министерството на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието.

ОСЪЖДА М. В. И., с ЕГН 5408317987, да заплати на

Министерството на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието, сторените във въззивното производство разноски в размер от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5