Решение № 313 от 30.06.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 981/2021
- Вид
- Решение № 313
- Подписан
- 30.06.2021
- Състав
- Чавдар Иванов Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 313 гр. Плевен , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20214430200981 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 20-0938-004984 от 27.11.2020 година, издадено от Нк Сектор Пътна Полиция Плевен към ОДМВР-Плевен, на К. Д. К. с ЕГН: ********** на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл.638, ал.3 от КЗ, е наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, който е редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се представлява. Счита жалбата за неоснователна и недоказана, като моли да се потвърди наложеното наказание, и същата да бъде оставена без уважение. В случай, че жалбата бъде уважена и в хода на съдебното производство жалбоподателят претендира разноски за адвокатски хонорар, моли размерът на присъдените разноски да бъде съобразен с предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е 1 подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че *** с посока на движение към улица „Пирот“, жалбоподателят като водач на лек автомобил – ***, който не бил негова собственост, управлявал горепосоченото МПС без сключен валиден действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към датата и часа на проверката. След справка с РСОД номер 280, било видно от полица BG/22/120002043759, че не е направена вноска между вноските на падежната дата 23.10.2020г. Бил сам в автомобила. Наложено му било наказание по чл.638, ал.3 от КЗ.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - Б. Д. К. и М. ПЛ. Н., от които се установява, времето и мястото на извършеното и личността на извършителя. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН и НП.
Възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни.
На първо място възражението, че не са налице предвидените предпоставки за реализиране на административно-наказателна отговорност, тъй като не бил знаел, че към момента на използването на самия автомобил, същия бил с изтекла застраховка, се явява неоснователно. Обстоятелството, че автомобилът е собственост на друго лице не извинява жалбоподателя за това да знае дали всички документи на автомобила са изрядни. В самият чл. 638, ал.3 от КЗ ясно е записано, че отговорност носи и лице, което не е собственик, но управлява моторно превозно средство във връзка, с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
На второ място възражението, че въобще не е управляван самият автомобил също е неоснователно. От показанията на свидетелите, разпитани в съдебното заседание, се установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила посочен в НП.
Затова съдът приема, че К. Д. К. с ЕГН: ********** виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.638, ал.3 от КЗ, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Размерът на наказанието е фиксиран, поради което същото НП следва да се потвърди изцяло.
2
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-004984 от 27.11.2020 година, издадено от Н-к Сектор „Пътна Полиция“ - Плевен към ОДМВР-Плевен, с което на К. Д. К. с ЕГН: **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл.638, ал.3 от КЗ, е наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3