Решение № 12 от 26.03.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Първомай, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20245340200202 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М. А. М. против Наказателно постановление № 8985 от 19.11.2024 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, както и за явна несправедливост на наложената санкция. Твърди се, че административнонаказващият орган неправилно ангажирал отговорността на водача за това нарушение. Посочено е, че собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, имали. задължение да снабдят ППС със съответните документи за осъществяване на превоза.

В случая жалбоподателят не попадал в нито една от двете категории, поради което неизпълнението на нормативно установеното задължение за снабдяване с разрешително от страна на превозвача не можело да бъде вменено във вина на водача.

Отделно от това се излагат съображения, че наказателното постановление било издадено при неправилно прилагане на материалния закон, тъй като деянието на жалбоподателя, изразяващо се в управление на тежко МПС по път от републиканската пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата такса по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., било съставомерно по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и наказуемо по чл.

1

177, ал. 3, т. 1 ЗДвП. По тези съображения моли наказателното постановление да бъде отменено. При условията на евентуалност прави искане размерът на определеното административно наказание „глоба“ да бъде намален до предвидения в закона минимум.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 21.10.2024 г. в 15:06 часа на път І-8, км 259+600, в посока гр. Хасково – гр.

Пловдив жалбоподателят М. А. М. управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Ивеко“, модел АД 410 Т, с рег. № ***.

Същият бил спрян за проверка от служители в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, между които бил свидетелят Д. Г. З., на длъжност „старши инспектор“. В процеса на извършената проверка било установено, че водачът извършва превоз на асфалт съгласно кантарна бележка № 11445/21.10.2024 г.

Свидетелят З. извършил измерване на управляваното от жалбоподателя пътно превозно средство с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел РW-10 № К0200008 и ролетка № 1308/18/5 м, при което констатирал, че при измерено разстояние между осите 1,36 м сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30,650 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като превишаването било с 11,650 т. Установено било още, че жалбоподателят не притежавал разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата.

С оглед констатациите от извършената проверка свидетелят Д. Г. З. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 0010360/21.10.2024 г. срещу жалбоподателя М. А. М. за нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредбата). Актът е съставен в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението С.Г.П. Екземпляр от същия бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, без да отбележи възражения в него. В срока по чл.

44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения от жалбоподателя.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 8985 от 19.11.2024 г. от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за описаното в АУАН административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на 2 жалбоподателя М. А. М. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – основно от разпита на актосъставителя Д. Г. З., както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – кантарна бележка № 11445/21.10.2024 г., товарителница № 019220 от 21.10.2024 г., извадка от ГИС в участъка на път І-8, км 259+600, попадащ в землището на с. Татарево, общ.

Първомай, заявление за периодична проверка на мобилна везна № 00002930195/10.06.2024 г. и приложение № 1 към него, декларация за съответствие на същата везна, ЕО Сертификат за одобряване на типа везна № ТСМ 128/04-4103, Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие, Сертификат за одобрение на джобна ролетка DIN 50049-2.1, Протокол за проведено обучение от 21.10.2019 г., Протокол за измерване на превозно средство № 0000107/2024 г., свидетелство за регистрация на МПС, Трудов договор № 84 от 18.02.2020 г., оправомощителни заповеди. Показанията на свидетеля З. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви, логични и съответни на приобщените писмени доказателства. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на актосъставителя, поради което твърденията му следва да бъдат приети за обективни и правдиви. В тази връзка от показанията на свидетеля З. по несъмнен начин се установява, че при извършената на 21.10.2024 г. проверка на управляваното от жалбоподателя МПС максимално допустимото натоварване на двойната задвижваща ос – трета и четвърта, било превишено с над 11 тона. Свидетелят е изяснил, че жалбоподателят не притежавал разрешително за превишаване на максимално допустимите норми по Наредба № 11 от 03.07.2001 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложените по делото заповеди № РД-11-1138/15.10.2024 г. и № РД-111139/15.10.2024 г. се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.

34 ЗАНН. АУАН е издаден на 21.10.2024 г. (датата на извършване на нарушението), а НП – на 19.11.2024 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

В императивната норма на чл. 42, ал. 1 ЗАНН са поставени минималните изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административнонаказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане. В случая АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, като съдържа подробно описание на обстоятелствата от значение за съставомерността на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено и правилото на чл. 40 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Последното съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, а нарушението е описано надлежно от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуА.зиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Посочена е и нарушената материалноправна норма. Поради това съдът намира, че при съставянето 3 на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В двата процесуални документа пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна квА.фикация.

В обобщение, съдът приема, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реаализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

При гореописаната фактическа обстановка съдът намира, че действително жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП. Нарушената разпоредба съдържа забрАнализа движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. Поради това въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че на процесната дата и място жалбоподателят М. А. М. е управлявал товарен автомобил с четири оси, с две управляеми оси, марка „Ивеко“, модел АД 410 Т, с peг. № ***, който съставлява тежко ППС съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7 от Наредбата. В тази връзка категорично е установено, че процесното МПС е било в движение по път за обществено ползване, доколкото проверката е осъществена край пътя при спирането на жалбоподателя от служители в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“. Също така последният не е имал разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. Такова разрешително е предвидено съобразно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. при движение на извънгабаритни ППС, осъществявано в рамките на специалното ползване на пътищата.

В случая по категоричен начин се установява, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил е тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който сочи за тежки ППС или състав от ППС тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.

В този смисъл по време на проверката от контролния орган е извършено измерване с проверено и одобрено техническо средство, което е установило разстояние между осите от 1,36 м и сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС от 30,650 т. При така установеното разстояние между осите от 1,36 метра приложима в случая е разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., предвиждаща сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 м, да е до 19 т.