Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 109 от 14.04.2023, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 1041/2022
Вид
Решение № 109
Подписан
14.04.2023
В сила
09.05.2023
Състав
Йохан Мирославов Дженов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. гр. Червен бряг, 14.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20224440101041 по описа за 2022 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на Б. С. П................, с ЕГН ********** от с.

................, обл. Плевен, ул. „................“ № 38 против Г. Н. В., с ЕГН ********** от с.

................, обл. Плевен, ул. „................“ № 38, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици. С исковата молба са представени като писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак, 3 бр. удостоверение за раждане на дете; статистическа карта, квитанция за платена държавна такса. В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 29.03.2022 г. в с. ................, общ.

Червен бряг, като преди това са живели повече от десет години, от което съвместно съжителство имат родени три деца, които към момента са малолетни – М................ Б.ова С.а, с ЕГН **********, родена на 25.11.2013 г., С................ Б.ов С., с ЕГН **********, роден на 18.11.2015 г. и В................ Б.ов С., с ЕГН **********, роден на 28.08.2020 г. Твърди се още, че от септември 2022-а година съпругата заминала в Р. Германия и от тогава страните живеят в условията на фактическа раздяла. Г. В. не се обаждала и не поддържала каквато и да е връзка със семейството си, като брака им съществува само формално и е без съдържание. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, като му бъде предоставено упражняването на родителските права върху общите им деца. Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок за отговор не е постъпил отговор от ответницата.

ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. се явява лично. Поддържа молбата. Позовава се на 1 писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИЦАТА редовно призована се явява лично. З................вява, че също желае прекратяване на брака. Желае определяне на режим за лични отношения с децата съобразно константната съдебна практика и определяне размер на издръжката към минималния определен от законодателя.

В проведеното по делото съдебно заседание страните з................вяват, че са постигнали споразумение и правят искане производството по делото да продължи по реда на чл.49, ал.4 от СК, като съда се произнесе с решение, с което да прекрати брака им без да се произнася по въпроса за вината за неговото дълбоко и непоправимо разстройство, предостави упражняването на родителските права над общите на страните деца и определи местоживеенето им при бащата, присъди издръжка за тях към минималния размер и режим на лични контакти съобразно константната съдебна практика.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: копие на у-е за сключен граждански брак и 3 бр. у-е за раждане, че страните са сключили валиден граждански брак в с. ................, общ. Червен бряг, като преди това са живели повече от десет години, от което съвместно съжителство имат родени три деца, които към момента са малолетни – М................ Б.ова С.а, с ЕГН **********, родена на 25.11.2013 г., С................ Б.ов С., с ЕГН **********, роден на 18.11.2015 г. и В................

Б.ов С., с ЕГН **********, роден на 28.08.2020 г., което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 4 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното жилище.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Спорен по делото е въпросът налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и следва ли да бъде одобрено постигнатото между съпрузите споразумение по чл.49, ал.4 от СК.

ПО СПОРНИЯ ВЪПРОС СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: В открито съдебно заседание страните з................виха своето твърдо и убедено желание за прекратяване на брака, скрепено в изразеното от тях споразумение уреждащо по между им всички лични и имуществени отношения каквито са изискванията и на закона. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство. Намира още, че брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание и е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му от Семейния кодекс функции. Между съпрузите не съществува вече взаимна привързаност, уважение, 2 доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузи. Тези изводи безспорно се доказват от съществуващата между страните фактическа раздяла и липсата на желание за промяна на съществуващото фактическо положение. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и брачната връзка не може да бъде заздравена. С оглед категоричното и недвусмислено становище на страните бракът да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината за неговото прекратяване, настоящия състав съобрази това желание, намира го за законосъобразно и спомагащо за запазване на добрият тон в бъдещите отношения между тях, поради което реши да не изследва този въпрос. При горните обстоятелства съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и следва да бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Изразеното в съдебно заседание от страните споразумение съдържа всички изисквания, визирани в чл.49, ал.4 от СК, не противоречи на закона и морала, защитава в пълна степен интересите на децата и съдът намира, че следва да бъде одобрено.

По отношение на режима на лични отношения с майката съдът намира, че един режим в съответствие, с установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя по местоживеене на майката, както и да ги взима за един месец през лятото не съвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

По отношение на издръжката за децата: Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от майката трудови доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ. Съгласно Постановление № 497 от 29.12.2022 г. на МС на Р. България МРЗ е определена на 780 лв., което определя минимален размер на присъдената издръжка за едно дете в размер на 195.00 лв. Вземайки предвид възрастта на децата, за които се дължи издръжка съдът приема, че същите за задоволяване на своите потребности се нужд................т от обща месечна издръжка в размер на около 350.00 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на децата, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й. В тази връзка съдът намира, че майката може и трябва да участва в издръжката на М................, С................ и В................ с 200.00 лева, а разликата ще се поеме от бащата, който ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на 3 децата доколкото липсват данни и двамата родители да участват в издръжката на други низходящи. Издръжката, която дължи се следва от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2022 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, тъй като по делото има постановени привременни мерки. Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода: Съпругата не е променяла фамилното си име след сключване на брака, поради което и съда не дължи произнасяне.

Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда". От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че страните са уредили помежду си този въпрос, поради което не е налице спор и съдът не дължи произнасяне.

По разноските: Предвид обстоятелството, че производството по делото приключва със споразумение по чл.49, ал.5 от СК, разноските по делото следва да се определят по реда на чл.78, ал.9 от ГПК в половината от дължимия размер и ответницата ще следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15.00 лв. и държавна такса върху уважения размер на дължимата издръжка на основание чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на в размер на 432.00 лв. Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА сключеният на 29.03.2022 г. в с. ................, общ. Червен бряг, с акт № 0002 граждански брак между Б. С. П................, с ЕГН ********** от с. ................, обл. Плевен, ул.

„................“ № 38 и Г. Н. В., с ЕГН ********** от с. ................, обл. Плевен, ул. „................“ № 38, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като на основание чл.49, ал.4 от СК не се произнася по въпроса за вината.

ОДОБРЯВА постигнатото споразумение между страните, според което:

1. Родителските права върху общите на страните деца – М................ Б.ова С.а, с ЕГН **********, родена на 25.11.2013 г., С................ Б.ов С., с ЕГН **********, роден на 18.11.2015 г. и В................ Б.ов С., с ЕГН **********, роден на 28.08.2020 г., ще се упражняват от бащата Б. С. П................, с ЕГН **********, като местоживеенето им ще бъде при него, на адрес: с. ................, обл. Плевен, ул. „................“ № 38;

2. Майката Г. Н. В., с ЕГН ********** от с. ................, обл. Плевен, ул. „................“ № 38 ще заплаща месечна издръжка за всяко от децата в размер на 200.00 лева считано от 01.11.2022 г.

3. Майката Г. Н. В., с ЕГН ********** има право на лични отношения с децата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя по местоживеене си, както и да ги взима за един месец през лятото не съвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

4

С настоящето споразумение страните декларират, че са уредили всички свои взаимоотношения, произтичащи от прекратяването на брака и за в бъдеще нямат претенции един към друг.