Решение № 15268 от 08.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15268 гр. С., 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110149491 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. И. К. срещу „....“ ЕООД, за прогласяване недействителността на договор за паричен заем № 9865854012/17.10.2019 г. и анекси към него от 15.11.2019г., 25.11.2019г. и от 24.12.2019г. за удължаване срока на договора, сключени между страните, при условията на евентуалност прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, таксата, установяваща размера на ГПР, клаузите, регламентиращи заплащането на такса за отсрочване на задължението, както и за осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 979,20 лева, представляваща недължимо платена сума въз основа на недействителен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.08.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 17.10.2019 г. В. И. К. е сключил договор за паричен заем № 9865854012 с „....“ ЕООД /с предишна фирма „....“/ за сумата от 1200 лв., при погасяване в срок до 16.11.2019 г. В посочения договор е уговорено, че годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 49,70 %, лихвеният процент за кредита в размер на 40,99 %, а общата сума по договора, подлежаща на връщане възлиза на 1470,67 лв., с включена такса за експресно разглеждане в размер на 247,57 лв. Твърди, че трикратно е удължаван срокът на договора, за което са сключени анекси след заплащане на такса за удължаване на срока в размер общо на 691,20 лв. Поддържа на 30.01.2020 г. дължимите суми по договора да са погасени от „....“ ЕООД, въз основа на ДПК № 30042217214/30.01.2020г. Поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави, на закона и заобикаляща чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същата била в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Излага съображения, че естеството на услугата по експресно разглеждане на искането на кредитополучателя за отпускане на кредит изключва квалифицирането й като допълнително благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение за търговеца и то равняващо се на 25 % от стойността на престацията. Поддържа, че характерът на вземането за такса за експресно разглеждане представлява възнаграждение на предоставения паричен 1 ресурс, предполага включването му в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че договорът е недействителен и поради посочен неверен ГПР. Счита, че доколкото е налице неправилно изчисление и посочване на действително прилагания по договора ГПР, това нарушение следва да бъде приравнено на хипотеза на непосочен ГПР и целият договор да бъде обявен за недействителен. Обосновава, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се нищожност и на клаузата за заплащане на такса за отсрочване на задължението, като противоречаща на разпоредбата на чл.

10 а и чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото дейностите, за които е начислена таксата не е допълнителна услуга, а дейност по усвояването и управлението по кредита. Сочи, че същата е неравноправна, евентуално нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като липсва насрещна престация от страна на кредитора. Излага подробни съображения, че поради недействителността на договора, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на процесния договор за кредит, при условията на евентуалност на оспорените клаузи от договора, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 979,20 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за кредит, както и направените по делото разноски.

Исковата молба е връчена на ответника за отговор, който депозира такъв извън законоустановения срок по чл. 131 ГПК. Признава фактите, обуславящи сключването на договора, а именно, че страните са били обвързани от процесния договор, по силата на който на ищеца е отпусната процесната сума, начислена е договорна лихва в размера на 40,43 лв. и такса за заявена допълнителна услуга за експресно разглеждане в размер на 230,24 лв. Не оспорва, че срокът на договора е удължаван трикратно, че ищецът е заплатил такса за удължаване на падежа по кредита в общ размер на 691,20 лв., както и че ищецът е погасил сумата от 1470 лв. от „....“ ЕООД на сочената от ищеца дата, включваща главница, договорна лихва и такса експресно разглеждане.

Оспорва заплатената от това дружество сума да е 1488 лв. Поддържа процесният договор да отговаря на нормативните изисквания на ЗПК, в това число и чл. 11, ал. 1, т. 10. Сочи, че ГПР по договора е фиксиран, като същият е под нормативно установения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че ищецът е заявил и заплатил предоставените незадължителни услуги, каквато е и клаузата за такса за експресно разглеждане. Същата не представлява условие за сключване на договора и отпускането на заявената сума, а е предвидена като допълнителна възможност в полза на заемополучателя да получи отговор по подаденото заявление за кредит в за по-кратък срок. Твърди таксата за експресно разглеждане, респективно таксата удължаване на срока да не представляват общ разход по кредита и не следва да се включват в обхвата на ГПР. Единственият друг разход по кредита се сочи да е договорната лихва, като в ГПР не се включват допълнителните незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Посочените такси се поддържа да са ясно и точно определени, съответстват на чл. 10а ЗПК и не накърняват добрите нрави. Счита, че кредиторът е получил процесната сума на годно правно основание, поради което следва да бъде отхвърлен и осъдителният иск. Претендира разноски.

С молба-становище от 08.04.2025г. ответникът заявява, че ищецът е погасил изцяло сумите, като надплатената над главницата сума възлиза общо на 961,20 лв., както и, че таксите за удължаване на срока и за експресно разглеждане не са включени при формиране на посочения в договора ГПР в размер на 49.70%.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С окончателният доклад по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за паричен заем № 9865854012/17.10.2019г. за сумата от 1200 лв., при погасяване в срок до 16.11.2019 г., при ГПР в размер на 49,70 %, ГЛП в размер на 40,97 %, обща размер на сумата за връщане по договора – 1470,67 лв., с включена такса за бързо 2 разглеждане в размер на 230,24 лв., както и трикратно начислена такса за удължаване на срока в общ размер на 691,20 лв. (115,20 лв., 288 лв. и 288 лв.), като след трикратното удължаване на срока падежът на договора е променен на 22.01.2020г., които суми ищецът е погасил изцяло, както и че възнаграждението за такса за експресно разглеждане и такса удължаване на срока не са включени при формиране на посочения в договора ГПР от 49,70 %.

Горното, освен че е безспорно между страните се установява и от ангажираните по делото писмени доказателства. От представения от ответника Договор за кредит № 9865854012/17.10.2019г., сключен от разстояние между ищеца В. К. като кредитополучател и „....“ ЕООД като кредитор се установява, че страните е налице правоотношение по договор за кредит, по силата на което ответникът е отпуснал на ищеца сумата от 1200 лева – главница по кредита за срок от 30 дни, при годишен лихвен процент от 40,99% и годишен процент на разходите от 49,7%, като е уговорена такса за експресно разглеждане от 230,24 лева и обща дължина сума от 1470,67 лева.

Сумата е преведена на ищцата на същата дата чрез паричен трансфер чрез ....

С анекс от 15.11.2019 г. е удължен срокът за връщане на сумата до 23.11.2019 г., съответно с анекс от 25.11.2019 г. срокът е удължен до 23.12.2019 г., а с анекс от 24.12.2019 г. срокът на договора е продължен до 22.01.2019 г., като са запазени условията за приложима лихва и ГПР. За всяко удължаване на срока на действие на договора ищецът е заплащал такса, както следва – на 15.11.2019 г. – 115,20 лв., съответно на 25.11.2019 и на 24.12.2019 г. по 288 лв.

Видно от представено по делото платежно нареждане от „....“ ЕООД на 30.01.2020 г. дружеството е превело на „....“ ЕООД сума в размер на 1470 лв. от името и с цел погасяване на задължението на В. К., което се признава от ответника.

В чл. 2.2-2.6 от ОУ е прието, че кредиторът дава възможност на заемополучателя да заяви незадължителна допълнителна услуга експресно разглеждане, гарантираща експресна обработка на искането на заемополучателя в рамките на 15 минути от депозиране на искането. За посочената допълнителна услуга заемателят дължи такса, изчислявана спрямо сумата по кредита и периода на договора. В чл. 2.1 от ОУ е посочено, че кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от датата на получаването му, като се свърже с кредитополучателя и му даде изричен отговор. Ако седмият ден се пада в неработен ден, то тогава се смята, че отговорът трябва да бъде даден в първия следващ работен ден. Изрично е посочено (чл. 2.6), че таз услуга не е задължително условие за получаване на кредит, но при всички случаи гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и ускорена процедура за отговор.

В чл. 4,1 е посочено, че в ГПР не се включват разходи за допълнителни незадължителни услуги, предоставени по искане на кредитополучателя.

Съгласно чл. 11 от ОУ кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен Срокът за връщане на кредита. Удължаването на Срока за връщане е допълнителна услуга, която се предоставя по искане на Кредитополучателя, при съгласие на Кредитора, съобразно Тарифата на Кредитора.

По делото е прието заключение на ССчЕ, съгласно което общо заплатените суми за удължаване срока на договора са в размер на 691,20 лв., ищецът е заплатил по договора сумата 1470 лв., с която са погасени главница 1200 лв., договорна лихва – 39,76 лв. и такса експресно разглеждане – 230,24 лв. Вещото лице е установило, че ГПР е в размер на 49,65 %, ако към главницата се включи единствено договорната лихва. Ако към тях се включи и таксата за експресно разглеждане (230,24лв.), то ГПР възлиза на 1087,76%, а ако както таксата за експресно разглеждане (230,24лв.), така и заплатената сума за удължаване срока на договора (691,20лв.), то ГПР е в размер 128840,10%.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

3

По иска за прогласяване недействителността на договора за кредит За основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.