Решение № 70 от 14.06.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Ямбол, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Пепа Ил. Чиликова

Петранка Ст. Жекова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600098 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Р. Г., чрез процесуалния му представител – адв. И. К. от ***, срещу Присъда № 25/12.02.2024 г. постановена по НОХД № 674/2023 г. по описа Районен съд – Ямбол, с която въззивникът е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около 04:00 ч. в гр.*****, пред клуб „*** ****", намиращ се на ул. ******* № * чрез нанасяне на удари, е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно – лека телесна повреда на В. П. П. от с. ****, обл. *****, причинила му временно разстройство на здравето, неопасно живота, и средна телесна повреда на Х. С. С. от гр. *****, изразяваща се в счупване на челюст, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал.

1

1, т. 4, предл. последно, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено от изтърпяване така определеното наказание за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски общо в размер на 584 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР-Ямбол, както и сумата от 100 лв., в полза на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.

Във въззивната жалба се твърди, че атакуваната присъда е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива.

Жалбоподателят твърди, че от анализа на всички събрани доказателства по делото пред първоинстанционният съд не се е доказало по безспорен и категоричен начин обвинението спрямо подсъдимия, респективно изложената и описана фактическа обстановка в обвинителният акт. Въззивникът сочи, че показанията на св. А. А. А. и св. З. И. М. не били взети под внимание и не били отчетени и кредитирани от съда, въпреки че, според жалбоподателя, от разпита на тези свидетели се установява и доказва действителната фактическа обстановка по случая коренно различна от тази описана в обстоятелствената част на обвинителният акт внесен от държавното обвинение. Твърди, че решаващия съд не е отчел обстоятелството, че по делото имало доказателства за писани чатове (кореспонденция в социалната мрежа) между Г. и св. Х. С.. Сочи, че съдът не е отчел и не е взел под внимание обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, които според защитата били правилни, ясни, точни и последователни, като напълно кореспондирали с показанията на свидетелите очевидци, от които се изяснила действителната фактическа обстановка по делото. Направено е оплакване, че решаващия съд е приел и кредитирал като годни доказателства показанията на свид. Х. С. и свид. В. П., въпреки твърденията на защитата, че същите са неясни и противоречиви.. Счита, че от заключението на изготвените и изслушани съдебно-медицински експертизи от вещо лице д-р С. и от събраният по делото доказателствен материал не се е доказало, не ставало ясно и не се е установила причинно-следствената връзка между 2 действията на подсъдимия и констатираните телесни наранявания на св. В. П. и св. Х. С., описани в експертизите.

Въззивникът моли ЯОС да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Г. Р. Г. за невиновен, като оправдае последния по така повдигнатото му обвинение.

В открито съдебно заседание подс. Г., редовно призован, се явява лично и с адв. К.. Поддържат изцяло подадената въззивна жалба, като защитникът пледира ЯОС да отмени обжалваната присъда, като постанови нова, с която да признае подс. Г. Г. за невиновен и го оправдае по така повдигнатото му обвинение. В личната си защита подс. Г. се присъединява към казаното от неговия защитник. В последна си дума подс. Г. настоява да бъде признат за невиновен.

Представителят на държавното обвинение излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и пледира последната да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното:

Пострадалият Х. С., в компанията на свид. Й. и свид. И., на **/**.**.**** г. бил в бар „*****" в гр. *****, където употребил алкохол.

Около 04:00 часа пострадалият отишъл в клуб „*** ****”, находящ се на ул.

„*******" № *. Там, в антрето на заведението, той срещнал подс. Г. Р. Г., с когото започнал разговор, тъй като се познавали и били в добри отношения.

Същевременно пострадалият В. П., напускайки заведението заедно със свид.

И. и свид. Г., преминал край тях и поздравил само пострадалия С. (с когото се познавал), но не и подс. Г. (с когото не се познавал). Това подразнило подс. Г. и двамата си разменили реплики. След това подс. Г. застигнал пострадалия П.

3 пред заведението, който подсъдимият, без причина, му нанесъл два удара с юмрук в областта на лявото око и носа. В следствие на това на пострадалия П. била причинена контузия в областта на лявата орбита, контузия в областта на носната пирамида и охлузна рана в лявата скулна област с кръвотечение.

Пострадалият С., който се намирал близо до тях, се намесил и направил опит да сложи край на проявената от подс. Г. агресия, но последния му нанесъл няколко удара в областта на лицето без причина, като един от ударите бил с юмрук, в резултат на което се счупила долната челюст на пострадалия С. и от устата му потекла кръв. След това подс. Г. влязъл обратно в заведението, а пострадалият С. се прибрал в дома си, където състоянието му – с кръв по устата и дрехите, било забелязано от баща му – свид. Ст. С., който закарал пострадалия до ЦСМП – *****, откъдето бил насочен към ЦСМП – *****. След извършен преглед в спешния център в гр.

*****, С. бил приет за лечение в отделението по лицето челюстна хирургия към МБАЛ „***** ****“ – Сливен.

Заради нанесените му от подсъдимия удари пострадалият П., заедно със свид. В. И., посетил ЦСМП –*****, където му била оказана медицинска помощ.

За установяване на медико-биологичните характеристики на телесното увреждане на пострадалия П. в хода на досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска експертиза с ВЛ д-р Й. С., което дал заключение, че П. получил контузия в областта на лявата орбита с изразен периобитален оток на меките тъкани, охлузна рана на кожата в лявата скулна област и контузия в областта на носната пирамида, които увреждания в своята съвкупност са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице, увреждания от такъв характер отзвучават напълно в рамките на 7-10-15 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Според експерта, горепосочените увреждания имат травматична генеза и се дължат на механично действие (удар) на твърд тъп и/или тъпоръбест предмет и възможно да се получени по време и начин, както съобщава пострадалият, а именно нанасяне на удари със свита в юмрук ръка.

В хода на съдебното производство при разпита, вещото лице поддържа изготвеното заключение.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска 4 експертиза №**/****г. се установява, че в резултат на действията на подсъдимия на пострадалия С. са били причинени: 1/ контузия в областта на устата с наличие на разкъсно-контузна рана в дясната половина на долната устна, която контузия наложила прилагането на хирургично лечение в болнична обстановка и хирургичен шев, като е посочено, че това телесно увреждане само по себе си е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно живота“; 2/ Счупване на тялото на долната челюст в неговата дясна половина с наличие на разкъсване на венеца в областта над счупването, наложили оперативно лечение с имобилизиране на долната челюст чрез фиксацията за горната челюст за продължителен период от време, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето. Според вещото лице, увреждания от такъв характер отзвучават напълно в рамките на 10-15 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Съгласно заключението на експерта, горепосочените увреждания се дължат на удар в дясната половина на долната челюст със свита в юмрук ръка,която придобива характеристиката на твърд предмет. Вещото лице сочи, че установените увреждания се дължат на един единствен удар с твърдия предмет, който е бил с посока предимно отстрани отдясно на пострадалия. В хода на съдебното производство при разпита ВЛ подържа изготвеното заключение. Според ВЛ счупването на челюстта не е възможно да бъде получено от удар със шамар, тъй като дланта е отворена и силата се разпределя относително равномерно в по- голям контакт с повърхността, отколкото със свита в юмрук ръка. ВЛ изключва описаното увреждане да е получено при падане от собствен ръст, тъй като в амбулаторния лист за преглед на С. не са описани охлузвания в областта на устата, каквито биха се получили при контракт със земната повърхност.

От приложената по делото справка за съдимост се установява ,че подс. Г. Г. е неосъждан.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка въз основа на: частично от обясненията на подс. Г., частично от показанията на свид. М. и свид. А. А., от показанията на свид. С., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство ,приобщени 5 по делото по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, от непосредствения разпит на свидетелите П., И. Г., Ст. С., Й. и И., от заключенията на СМЕ, от писмените доказателства по делото-СМУ № ***/**** г., епикриза, лист за преглед на пациент, характеристична справка, разпечатка от текстови съобщения и справка за съдимост.

ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност решаващият съд правилно е приел за установена описаната по отношение на главния факт фактическа обстановка. Теоретично доказването представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия. Тук настоящият състав ще посочи принципно, че при наличие доказателства които не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития, съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелски възприятия, които са в унисон с тези доказателствена база. В случая решаващият съд е процедирал точно така – стъпвайки на медицинската документация относно медико-биологичния характер на телесните увреди, надграждайки със свидетелски показания и използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика, правилно е установил главния факт в процеса.