Решение № 2652 от 10.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2652 гр. Пловдив, 10.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330117690 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на К. Д. Ж., ЕГН **********, от гр. *********, против „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление във София, ЖК „Младост 1„ ул. „Анна Ахматова“ № 9 и предявени обективно и субективно съединени между същите страни искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД, вр. с чл. 19 ал. 4 и 5 от ЗПК, чл. 146 от ЗЗП и чл. 22 от ЗПК.

Според фактите в исковата молба ,между страните имало договор за кредит № ***** от дата 04.10.2022г, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 800 лева. Договорен бил годишен процент на разходите от 10.83% , и договорна лихва в размер на 10 % годишно , като кредиторът приел плащане, разсрочено на общо 10 броя равни месечни вноски, при размер на всяка погасителна вноска от 83.71 лв. Сумата била изцяло усвоена от Ж.. В договора било предвидено и задължение на кредитополучателя да плати еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем „ в размер от 511.50 лева , и друго такова , Ж. да заплати още 511.50 лева за „ изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ ; тези две такси също била разсрочени като част от вноските, които по този начин се оскъпили с още 102.30 лв. и станали с размер от 186.01 лева.

Изложени са обаче доводи, че договорът за кредит е недействителен в цялост на основанията по чл.11 от ЗПК, вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит; клаузите , с които е договорено заплащането на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за 1 одобрение на паричен заем „ в размер от 511.50 лева , и друго такова за „ изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ са недействителни, тъй като заобикалят разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от същия закон (при включването на неустойката него, ГПР ще надхвърли законоустановения лимит); иска се от съда да прогласи за нищожни тези две клаузи .

Моли се за присъждане на направените разноски , а на адвоката на ищеца – и хонорар по реда на чл. 38 от ЗАдвокатурата.

Ответното дружество оспорва исковете. Отрича пороци на договора или отделните му клаузи . Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят направените разноски.

Вещото лице дава заключение , че ако двете процесни такси бъдат включени в ГПР - а те не са – годишния процент на разходите ще надхвърли законоустановената си горна граница.

Исковете са допустими.

По същество , съдът съобрази следното:

Искът е на потребител, каквото качество Ж. има съобразно § 13 т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и чл. 9 от Закона за потребителския кредит.И двата закона са приложими в отношенията между страните.

Сключването на договора е безспорен факт.

Основания за общата му недействителност според чл. 22 от ЗПК не се намериха, но клаузите, с които е договорено заплащането на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем „ в размер от 511.50 лева , и друго такова за „ изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ със същия паричен еквивалент, са недействителни . Те са нищожни по смисъла на чл. 19 ал. 5 от ЗПК , тъй като , ако бъдат включени в размера на ГПР , същият ще надхвърли 50.05% на годишна база и ще стане 440.46 %, и няма основание тези такси , които са били предварително известни на страните преди подписването на договора ,да бъдат изключени като компонент при изчислението на общия разход по кредита.

В това отношение ,съдът кредитира заключението на вещото лице.

Тези клаузи са неравноправни и по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – те водя до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелстват недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.

Няма данни тези клауза да са индивидуално договорени, ответника – кредитор не доказва такива преговори, а в изначално наличния образец за договор фигурира непопълнено такова поле. Следователно тези клаузи са нищожни и на основанието по чл. 146 от ЗЗП, и исковете да бъдат прогласени за такива са основателни.

Доколкото нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК е специална спрямо чл. 146 от ЗЗП , а те двете на свой ред - специални по отношение на общите основания за недействителност на договорите в чл. 26 и сл. от ЗЗД , то най- напред съдът следва да уважи иска по чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

2

Разноските се присъждат в тежест на ответното дружество , съобразно изхода на спора.

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, при общ материален интерес по делото.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено спрямо „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление във София, ЖК „Младост 1 ЖК „Младост 1„ ул. „Анна Ахматова“ № 9, че в отношенията на това дружество с ищеца К. Д. Ж., ЕГН **********, от гр.

****************, са нищожни клаузите от договор номер *****/04.10.2022г, които предвиждат заплащането на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем „ в размер от 511.50 лева , и друго такова за „ изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ със същия паричен еквивалент 511.50 лева , на основанието по чл. 19 ал. 5 от Закона за потребителския кредит.

Осъжда „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление във София, ЖК „Младост 1 „ ул. „Анна Ахматова“ № 9, да заплати на К. Д. Ж., ЕГН **********, от гр. ****************,, сумата от 270 лева разноски по делото.

Осъжда „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление във София, ЖК „Младост 1„ ул. „Анна Ахматова“ № 9 да заплати на адв. М. В. М., личен номер на адвокат ********* сумата от 402.20 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3