Решение № 356 от 20.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска Дачева

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100502216 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника С. Н. П. срещу решение № 20000132/04.01.2022г., постановено по гр.дело № 52821/2020г. по описа на СРС, 170-и състав, в частта, в която С. Н. П. е осъден по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД, сумата 1 138.93 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ********, аб. № 36729, ведно със законната лихва считано от 29.10.2020г. до окончателното изплащане, сумата от 28.15 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва считано от 29.10.2020г. до окончателното изплащане, и сумата 147.45 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.10.2017г. до 13.10.2020г.

Във въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост на постановеното от СРС решение – към предявяването на исковете ответникът С. П.а вече била починала, предвид на което процесуално правоотношение с нея въобще не било възникнало, респ. правоприемство в хода на делото не настъпило, а решението в частта, в която съдът уважил исковете срещу ответника П. като наследник на майка си 1

С. П.а, се явявало недопустимо. Позовава се на ТР 1/09.07.2019г. по тълк.д. № 1/2017г.

ОСГТК на ВКС. Решението било неправилно в останалата обжалвана част. По делото не било установено, че ответникът бил собственик или носител на вещно право на ползване върху имота, тъй като в представения договор за продажба на ап. 28 на адреса лицата фигурирали само с три имена. Същото възражение не било обсъдено от СРС.

Отделно с исковата си молба ищецът претендирал суми за ап. 72 от адреса, а не за ап.

28 и изследваните по делото суми се отнасяли до съвсем различен имот. По делото не се установявало извършването на реална доставка на ТЕ – начисляването било на база, поради неосигурен достъп, но не била изпълнена процедурата по чл. 41 ОУ на ищеца неосигуреното ползване да бъде констатирано с протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители на ищеца или на ФДР. Позовава се и на недействителност на протокола за неосигурен достъп – не носел необходимите подписи. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу ответника искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.с“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Настоящият съдебен състав намира за основателни въведените с въззивната жалба на ответника възражения за частична недопустимост на обжалваното съдебно решение по следните мотиви:

С исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил осъдителни искове за сумите 1 298.14 лева – цена на доставена през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. топлинна енергия в топлоснабден имот с аб. № 36729, находящ се в гр. София, ул.

„*******, 195.21 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 30.10.2017г. до 13.10.2020г., 28.15 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2017г. до 30.04.2019г., 5.90 лева – обезщетение за забава за плащането на последната главница за периода от 30.10.2017г. до 13.10.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от депозирането на исковата молба в съда на 29.10.2020г., до окончателното погасяване. Исковете са насочени срещу ответници С. Н. П. и С. Г. П.а в условията на разделност – по ½ част. Следователно първоначално 2 заявените срещу ответника П. осъдителни искове са за сумите 649.07 лева – ½ част от дължимата цена на доставената през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. топлинна енергия в топлоснабден имот с аб. № 36729, находящ се в гр. София, ул. „*******, 97.61 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 30.10.2017г. до 13.10.2020г., 14.07 лева – ½ част от дължимата цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2017г. до 30.04.2019г., 2.95 лева – обезщетение за забава за плащането на последната главница за периода от 30.10.2017г. до 13.10.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от депозирането на исковата молба в съда на 29.10.2020г. до окончателното погасяване.

След като исковата молба била изпратена на ответника П. в изпълнение на разпореждането на съда № 20268336/04.12.2020г., с молба от 09.03.2021г., позовавайки се на настъпилата още през 1977г. смърт на С. Г. П.а, ищецът заявил, че насочва осъдителните си искове изцяло срещу ответника П. в лично качество и като наследник на С. Г. П.а.

След като съобразил становището на ответника П. първоинстанционният съд с определението си по чл. 140 ГПК прекратил производството по делото в частта срещу С. Г. П.а, като изложил мотиви именно за начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди процесуално правоотношение. Позовал се на ТР № 1/09.07.2019г. по тълк.д. № 1/2017г. ОСГТК на ВКС.

Макар и да прекратил производството в частта по предявените срещу С. Г. П.а искове, с обжалваното решение, като се е произнесъл досежно пълния размер на заявените с исковата молба претенции, вместо за ½ част срещу ответника С. Н. П., съдът е излязъл извън заявеното с исковата молба искане на ищеца по отношение на същия ответник и е постановил недопустим съдебен акт в същата част. Налице е изначално невъзникнало процесуално правоотношение с починалата С. Г. П.а за ½ част от посочените в исковата молба суми. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че същата била починала преди депозирането на исковата молба в съда. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на правоприемника му. В този смисъл са и задължителните указания по т. 2 от ТР № 1/09.07.2019г. по тълк.д. № 1/2017г. ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, като недопустимо, обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено в частта, в която СРС е осъдил ответника С. Н. П. да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД суми над ½ част от дължимите размери.

Досежно правилността на първоинстанционното решение в останалата 3 обжалвана и допустима част настоящият въззивен състав намира наведените от ответника с въззивната жалба доводи за неправилност за неоснователни по следните съображения:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. От представения по делото нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 115, том IX, дело № 715/1969г., от 13.03.1969г., на Л. С. – и.д. I Нотариус при Софийски народен съд се установява, че С. Г. П.а и ответникът С. Н. П. придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот апартамент № 28, находящ се в гр. София, ул. *******. Възраженията, че не се установявало правото на собственост на ответника П., понеже в нотариалния акт не бил посочен неговият ЕГН са неоснователни, тъй като от доказателствата по делото несъмнено се установява, че именно ответникът е лицето, придобило вещни права върху процесния имот. Видно е от изготвената по делото служебна справка за ответника С. Н. П., че същият има регистриран поС.ен и настоящ адрес именно на адрес ап. 28, находящ се в гр. София, ул. „*******, който номер на улицата съответства на *******. По делото е представен и договор за правна защита и съдействие, в който е посочен адресът му на ул. *******. Същият договор е подписан от ответника С. П. и обективира негово извънсъдебно признание, че това е неговият адрес.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към фактури, изравнителни сметки и др., както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът С. П., като собственик на топлоснабден имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Т.С.” ЕАД топлинна енергия. Доколкото законът обвързва качеството клиент/ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието му в съсобствеността – или във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗС, същият следва да отговаря за ½ част от дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие 4 и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Възраженията на въззивника, че установените по делото суми се отнасяли до съвсем различен имот са напълно неоснователни, тъй като и писмените доказателства и заключенията на изслушаните по делото експертизи касаят конкретен абонатен номер, а именно 36729. Съгласно заключението на СТЕ процесният апартамент № 28, находящ се в гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „*******, *******, фигурирал в базата данни на ищеца с аб. № 36729. Имотът имал пълен отопляем обем 159 куб.м, а в списъка за разпределението на топлата вода бил посочен: „С. Н. П., един обитател, водомер“. За процесния период не бил осигурен достъп за отчитане на уредите, за което бил съставен протокол, подписан от представител на ЕС.

Съобразно заключението на вещото лице дяловото разпределение през процесния период било извършвано съгласно Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334. Поради това начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Т.С.с“ ЕООД при спазване поднормативната уредба. Съобразно заключениeто на СТЕ през процесния период на абоната не била начислявана ТЕ за отопление на имота. Начислена била единствено ТЕ, отдадена от сградната инсталация и такава за БГВ. През целия процесен период достъп до имота за отчет на уредите не бил осигурен. На абоната за периода била начислена ТЕ за БГВ на база брой потребители за 1 лице при норма разход 140 л. на денонощие. Количеството ТЕ, отдадена от сградната инсталация за процесния период за имота било определено като част от общото количество ТЕ за отопление в СЕС.