Решение № 3621 от 06.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3621 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20221100501969 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 22.12.2021г. по гр. д. № 13398/2021г. Софийски районен съд, ГО, 39 състав, ответникът С.О. е осъден да заплати на М. М. П. следните суми: по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД - сумата от 200 лева, представляваща получена без основание сума по изпълнително дело № 20208380408143 по описа на ЧСИ М.Б., образувано въз основа на влязло в сила наказателно постановление № 306789/14.03.2017г. на зам.кмета на СО, с което е наложено административно наказание „глоба“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.03.2021г. до окончателното изплащане; по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД – сумата от 130, 90 лева, представляваща платени от ищцата без основание такси по ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20208380408143 по описа на ЧСИ М.Б., с чиито размер ответникът се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и по иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – сумата от 25 лева, представляваща претърпени имуществени вреди – платени такси към банката за обработка на запорно съобщение, ведно ведно със законната лихва от датата на подаване 1 на исковата молба до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника С.О., в която са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че в случая е установено обстоятелството, че ищцата е извършила административно нарушение по Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на С.О., за което е санкционирана с влязло в сила наказателно постановление. Ответникът е предприел действия за събиране на наложената глоба, което е станало преди да е изтекла погасителната давност за събиране на наложената глоба, представляваща по своето естество публично задължение. На следващо място, развити са съображения, че в случая не е изтекла абсолютната погасителна давност за предприемането на изпълнителни действия. Освен това несъбирането на вземането не можело да се вмени във вина нито на кредитора, нито на органа по принудително изпълнение, тъй като същото може да се дължи на липса на парични средства и друго имущество на длъжника, към което да се насочи изпълнението.

Аргументира се становище, че преценката за заличаване на дадено публично задължение по давност е единствено в компетентността на съответния административно-наказващ орган. Поддържа се, че в случаите, в които се събират принудително публични задължения, представляващи наложена глоба по наказателно постановление, е налице и обществен интерес, както и постигане на превантивната функция на закона, като се предотвратяват понататъшни такива нарушения, които са изключително масови и се извършват именно с конкретната цел да не бъде заплащана ползваната услуга. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна М. М. П. е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното за обосновано и правилно, като постановено в правилно приложение на материалния закон и съобразно ангажираните в производството доказателства. Поддържа становище, че изложените във въззивната жалба съображения са неотносими към предмета на спора. Сочи, 2 че по отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените административни наказания, включително погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок тече – чл. 82 от ЗАНН.

Излага доводи, че при прилагането на специалната нормативна регламентация по чл. 82, ал. 1, б. „а“, вр. ал. 2 от ЗАНН следва извода, че по отношение на публичните вземания за глоби по наказателно постановление, погасителният давностен срок започва да тече от датата на влизане в сила на същото. В случая посоченият двугодишен срок, отброяващ се от датата на влизане в сила на наказателното постановление – 03.11.2017г., е изтекъл на 03.11.2019г.

Освен това към 03.11.2020г. е била изтекла и т.нар. абсолютна давност за погасяване на вземането, представляващо наложено административно наказание „глоба“. Процесното изпълнително производство, по което от ищцата е събрана по принудителен ред сумата от 200 лева, е образувано на 27.11.2020г., т.е. след погасяване на вземането по давност. По тези съображения счита, че всички заплатени в хода на изпълнително производство суми са платени без основание, поради което предявените искове за основателни. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД и чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М. М. П., в която се твърди, че срещу нея на 14.03.2017г. е издадено наказателно постановление, с което е наложена глоба в размер на 200 лева. Поддържа, че същото е влязло в сила на 03.11.2017г. Ишцата сочи, че на 03.12.2020г. по молба на взискателя С.О. е образувано изпълнително дело № 20208380408143 по описа на ЧСИ М.Б. за принудително събиране на наложената глоба.

3

Аргументира становище, че вземането е погасено по давност към датата на образуване на изпълнителното дело с оглед специалната разпоредба на чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, съгласно която административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години от датата на изискуемостта на задължението, като срокът започва да тече от датата на влизане в сила на наказателното постановление. В исковата молба се твърди, че въз основа на реализиран запор по изпълнителното дело, от личната банкова сметка на ищцата били преведени на 04.12.2020г. и на 08.12.2020г. по сметка на съдебния изпълнител суми в общ размер на 330, 90 лева. Ищцата навежда съображения, че посочената сума подлежи на връщане от взискателя, тъй като е платена чрез принудително изпълнение по процесното изпълнително производство без основание – вземането е било погасено по давност към датата на реализиране на изпълнителния способ. Освен това, при обработка на запорните съобщение от третите задължени лица – две търговски банки, последните начислили за сметка на ищцата такса в общ размер на 25 лева, представляваща такса за обработване на запорно съобщение и за нареден превод към частен съдебен изпълнител. Развити са доводи, че така удържаната сума за такса представлява имуществена вреда за ищцата, за репариране на която следва да се ангажира имуществената отговорност на взискателя в изпълнителното производство, предвид обстоятелството, че е предприел действия по принудително събиране на погасено по давност вземане.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че срещу ищцата е издадено наказателно постановление, влязло в сила на 03.11.2017г., с което е наложено административно наказание „глоба“.

Посочено е, че принудителното събиране на това публично вземане се погасява по предвидения в чл. 82 от ЗАНН ред и срок. С решението е съобразена разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. “а” от ЗАНН, която предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наказанието е “глоба”, а съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприети спрямо наказания за изпълнение на наказанието. А според изричната норма на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който 4 надвишава с една втора срока по ал. 1. Посочено е, че приложението на цитираната алинея е изключено по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. В мотивите на решението е прието, че към датата на образуване на процесното изпълнително производство за принудително събиране на вземането е изтекъл законоустановеният двугодишен срок и същото е погасено по давност. Ето защо е направен извод, че събраната в хода на изпълнителното дело сума чрез реализиране на наложен запор върху вземания на длъжника, е платена без основание и подлежи на връщане. По отношение на претенцията за връщане на сумата от 130, 90 лева, представляваща платена от ищцата такса по изпълнението, е посочено, че същата не се дължи от длъжника, доколкото изпълнителното дело е образувано за принудително събиране на погасено по давност вземане. В този случай дължимите разноски по изпълнението следва да останат в тежест на длъжника. Предявеният иск по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 лева е уважен по съображения, че удържаната от третото задължено лице такса за обработка на запорно съобщение и за извършен превод по сметка на съдебния изпълнител, представлява имуществена вреда за ищеца. Посочено е, че длъжникът, срещу когото са предприети незаконосъобразни принудителни действия, има право да претендира сторените от него разноски по общия ред като вреди от непозволено увреждане.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо. По релевираните доводи за неправилност на същото намира следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че с наказателно постановление № 306789/2017г. от 14.03.2017г., издадено от зам.кмет на С.О., на ищцата М.

М. П. е било наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО. Не се спори между страните, а и с оглед данните по делото, съдът приема, че процесното наказателно постановление е влязло в сила на 03.11.2017г. За събиране на наложената на ищцата по административен ред глоба въз основа на възлагателно писмо за 5 събиране на публични вземания от С.О. с вх. № 66091/27.11.2020г. е образувано на 27.11.2020г. процесното изпълнително дело № 20208380408143 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. Установено е, че на 03.12.2020г. на ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение по процесното изпълнително производство, видно от която задължението на М. П. възлиза на сумата от общо 330, 90 лева, от която 200 лева – неолихвяема сума за наложена глоба; 106, 90 лева – обикновени такси по ТТРЗЧСИ и 24 лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

От представения заверен препис от изпълнително дело № 20208380408143 по описа на ЧСИ М.Б. се установява, че с разпореждане от 01.12.2020г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжницата по банкови сметки, разкрити в “ПИБ” АД и в “Р.” ЕАД. Третото задължено лице “Р.” ЕАД е изпълнило запора съобразно съществуващата наличност по сметката, като на 04.12.2020г. по процесното изпълнително дело е преведена сума в размер на 159, 67 лева. На 08.12.2020г. третото задължено лице “ПИБ” АД в изпълнение на наложения запор е превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от 330, 90 лева. На същата дата банковата сметка на ищцата, разкрита в “ПИБ” АД, е задължена със сумата от 20 лева – такса за обработка на полученото запорно съобщение и със сумата от 5 лева – такса за нареден банков левов превод по сметка на съдебния изпълнител. Тези обстоятелства се установяват от представеното и неоспорено от ответника извлечение от банкова сметка на ищцата, разкрита в “ПИБ” АД.