Решение № 167 от 09.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110203239 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от "Итал Импорт" ЕООД гр. Варна, ЕИК 206661448, срещу Наказателно постановление №03-2200982 от 12.10.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено. Оспорва да е извършил нарушението, за което е санкциониран.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.09.2022 г. около 14.00 ч. служители на Дирекция „ИТ“ Варна – свид. К.

Д. и М. Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в търговски обект – магазин „Малката Италия“, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ №8, при която установили лицето Б.Д. да полага труд като „продавач-консултант“. В предоставена от проверяващите декларация тя посочила, че работи при въззивника от същата дата 09.09.2022 г. на длъжност „продавач-консултант“ в съответния обект с работно време от 13.00 ч. до 16.00 ч. при месечно възнаграждение 360.00 лв, както и че има сключен трудов договор.

След приключване на проверката работодателят представил заверено копие от трудов договор №25 от 09.09.2022 г. с работник Б. Д. за длъжност „провадач-консултант“, както и декларация от лицето пред работодателя за запознатост с длъжностна характеристика, правилник за вътрешния трудов ред и правила за безопасност на труда, а също и заявление от родител на непълнолетния Б. Д. за съгласие за постъпване на работа при въззивника. Чрез служебно изготвена справка в системата на НАП, било установено, че към 16.57 ч. на 09.09.2022 г. за работника Б. Д. бил регистриран трудов договор за длъжност „продавачконсултант“ при въззивното дружество. При тези констатации срещу въззивника бил 1 съставен АУАН №03-2200982 от 20.09.2022 г. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, извършено на 09.09.2022 г. в гр. Варна и изразяващо се в допускане до работа на Б.Д., ЕГН **********, на длъжност „продавач-консултант“, преди да му е представен екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД НАП Варна.

В законоустановения срок възражение срещу съставения АУАН не било предявено и на 12.10.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свид. К. Д., така и от приобщените документи - НП №03-2200982 от 12.10.2022 г., АУАН №03-220982 от 20.09.2022 г., трудов договор №25 от 09.09.2022 г., декларация от Б.Д., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, заявление от М. Д.а от 05.09.2022 г., декларация от Б. Д. пред работодател от 09.09.2022 г., Заповед №3-0693 от 15.08.2022 г. Кредитираните показания на свид. К. Д., сочещи непосредствено възприети от нея действия на лицето Б. Д. по осъществяване на основната му трудова функция – продавач-консултант, опровергават категорично изцяло голословните твърдения от въззивника за неосъщественост на санкционираното нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Доколкото твърдяното като установено нарушение по АУАН и НП не се състои в престиране на труд по трудово правоотношение без сключен трудов договор, а в допускане на работник до работа преди да е предоставен екземпляр от трудов договор и заверено от НАП уведомление за сключен трудов договор, наличното в АУАН и в НП описание на нарушението е в достатъчна степен ясно и конкретно и непосочването на съществените елементи на съответното трудово правоотношение не води до затруднение за въззивника да разбере, в какво се състои и как се счита за осъществено вмененото му нарушение.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

При приетата за установена фактическа обстановка се налага несъмнена констатация, че на 09.09.2022 г. въззивникът “Итал Импорт” ЕООД в качеството на работодател е допуснал до работа Борис Стоянов Д. преди за трудовия договор да е регистрирано уведомление до НАП и съответно – преди да му е предоставено копие от съответното уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП. Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на вмененото на въззивника нарушение по чл.63, ал.2 КТ, при което същото се явява правилно установено и квалифицирано с процесното НП.

Съдът намира, че в процесния случай не са налице основания за приложение 2 на института „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно въззивникът е бил санкциониран.

Приложимият санкционен текст на чл.414, ал.3 КТ предвижда имуществена санкция от 1500 лв до 5000 лв за работодателя. Определеният с НП размер на глобата в конкретния случай – 3000 лв, не е мотивиран от наказващия орган и според настоящия съдебен състав той е несправедлив с оглед данните за степента на обществена опасност като на деянието, така и на дееца. Наличните доказателства сочат, трудовото правоотношение с Б. Д. да е възникнало на 09.09.2022 г. – в деня на проверката, като същевременно, трудовият договор за лицето е регистриран непосредствено след проверката и липсват данни за предходно установени нарушения от същия вид за въззивника, както и за други обстоятелства, отегчаващи неговата отговорност за процесното нарушение. Изтъкнатите съображения мотивират извод, че наказанието имуществена санкция в специалния минимум 1500 лв е съответно на тежестта на нарушението и изцяло адекватно да изпълни целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 ЗАНН, поради което НП следва да се измени в частта относно размера на наложената санкция.

При този изход на спора и съобразно отправената претенция от въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че за база при определяне размера на обезщетението следва послужи минималния установен размер 80.00 лв.

Доколкото намаления размер на наложеното наказание е неблагоприятен за въззиваемата страна резултат, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза може да бъде преодоляна чрез приложен от съда критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на въззиваемата страна, първостепенна цел е да се потвърди оспорения акт, при което отговорността за твърдения нарушител се понася изцяло, а второстепенна се явява целта да се измени само размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност на по-ниска стойност. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за въззиваемата страна и като съобрази, че при потвърждаване на НП, съгласно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, възнаграждението за юрисконсулт се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, от установения базов размер 80.00 лв, да се счита половината 40.00 лв като основа за определяне стойността, с която следва да бъде съразмерно редуцирана стойността на определеното възнаграждение. Съобразно този критерий, в настоящия случай, половината (40.00 лв) на определения базов размер, съразмерно на изменената част - намалена с 1/2 сочи резултат 20.00 лв, с която стойност следва да бъде намалено базово определеното възнаграждение до сумата 60.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-2200982 от 12.10.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на „Итал Импорт“ ЕООД гр. Варна, 3

ЕИК 206661448, административно наказание “имуществена санкция“ от 3000.00 лв до 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН.

ОСЪЖДА „Итал Импорт“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 206661448, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна сумата 60.00 лв (шестдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.143, ал.3 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4