Решение № 2150 от 09.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2150 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. ДЖАМБАЗОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110206791 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. А. Й., ЕГН **********, с адрес гр.София, ****, чрез адв.Б. Х. и адв.М. К., и двамата от САК, против наказателно постановление №22-4332-005808/07.04.2022 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП; и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени две кумулативни административни наказание – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва описаните фактически обстоятелства в АУАН и НП, като непълни, неточни и неотговарящи на обективната истина.

Жалбоподателят, чрез упълномощения си процесуален представител – адв.Б. Х. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП, като издадено при съществено нарушения на процесуалния и материалния закон. В този смисъл навежда доводи, че АУАН и НП са издадени, въз основа на негоден талон за 1 медицинско изследване, доколкото приобщеното по делото копие от същия няма залепен стикер и върху него не е направено отбелязване, че тези стикери са предадени на водача. Сочи, че при това положение, дори и водача да даде кръв за изследване, то няма как да се индивидуализира, че взетата проба е взета от него. Позовава се и на отразеното време за издаване на талона, в рамките на което водачът не може да спази определените 45 мин. за придвижване до медицинското заведение, за да даде кръвна проба за изследване, а освен това, полицейските служители са били длъжни да откарат водача до медицинското заведение, но от техните показания ставало ясно, че само са връчили на водача съставения талон.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, надлежно призовани, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по наведените в нея възражения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 09.05.2022 г., видно от посочената дата в разписката, а жалбата е депозирана до съда, чрез АНО на 16.05.2022 г., съгласно поставената дата на входящ номер върху нея, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя Й. започнало със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№199772 на 27.03.2022 г., от младши автоконтрольор при ОПП-СДВР – П. Й. И., в присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушение и при съставяне на акта, за това, че:

- на 27.03.2022 г., в 01:43 часа, в гр.София, по ул.“Богатица“, с посока на движение от бул.“Арсеналски“ към ул.“Бунтовник“, управлява лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег.№****, собственост на М. А. Й., и пред №20, поради 2 движение с несъобразена скорост с релефа на местността – десен завой, реализира ПТП от дясно на пътя в предпазна метална ограда, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП;

-и в 02:20 часа, водачът категорично отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, модел 7510, с №ARNA-0137, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Актосъставителят отразил в съставения АУАН, че е издаден талон за медицинско изследване до УМБАЛ „Св.Анна“ №086715, че лицето е уведомено за започване на ПАМ №776, че от нарушението са причинени имуществени вреди – десет метра метална ограда, както и че като доказателство за извършените нарушения са иззети СУМПС на водача и КТ.

АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, срещу негов подпис, с отразяване, че има възражения по направените в него констатации, без да ги конкретизира. Жалбоподателят не се възползвал и от правата си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, и в законоустановения срок не представил пред АНО писмени възражения, против направените в акта констатации.

Въз основа на направените фактически констатации в съставения АУАН, Началник Сектор в СДВР, ООП-СДВР, издал издал НП №22-43320058808 на 07.04.2022 г., срещу Й. А. Й., с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП; и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, при направена констатация, че лицето не е дало кръв за изследване, му наложил две административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите П.

Й. И. и Н. С. С.; от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН, НП, талон за медицинско изследване №086715;

3 декларация Й. А. Й.; Протокол за ПТП с рег.№3813/27.03.2022 г., ведно със схема на ПТП; справка картон на водач Й. А. Й.; Заповед №513з5073/21.07.2015 г., издадена от директора на СДВР; Заповед №8121з13312/23.10.2019 г. и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., издадени от министъра на вътрешните работи.

Свидетелите И. и С. възпроизвеждат пряко и непосредствено възприетите факти и обстоятелства, при изпълнение на служебните си задължения. Предвид липсата на данни за пряката им заинтересованост от изхода на делото, последователността, логичността и съответствието на дадените от тях показания с ангажираните от ответната страна писмени доказателства по делото, съдът ги кредитира с доверие.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, съгласно приложените по делото три броя заповеди, в кръга на техните функции и по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган правилно е установил фактическата обстановка, като няма несъответствие между изложената такава в АУАН и НП, а последната се установява по несъмнен и безспорен начин от всички събрани по делото доказателства.

На основание събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че е установена по безспорен и несъмнен начин описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, относно първото описано нарушение.

От показанията на свидетелите И. и С. се установява по несъмнен и безспорен начин, че на посочените в акта дата, час и място, при посещение на запазено местопроизшествие от полицейски служители при 04 РУ-СДВР по подаден сигнал за ПТП, заварили самокатастрофирал лек автомобил в предпазна ограда на пътя. Установява се причината за настъпване на ПТП-то, а именно: поради управление на процесното МПС с несъобразена скорост с 4 релефа на местността – десен завой, доколкото неговия водач, безспорно установен в лицето на жалбоподателя Й., не е успял да направи десен завой, вследствие на което реализирал ПТП в предпазната метална ограда от дясно на пътното платно, причинявайки имуществени вреди.

В подкрепа на показанията на свидетелите И. и С., относно реализираното ПТП, водачът на процесното МПС /авторството на деянието/ и механизма на неговото причиняване, са данните от съставения протокол за ПТП и изготвената към него схема. Съгласно тези данни, процесният лек автомобил, управляван от жалбоподателя на 27.03.2022 г., в гр.София, на ул.“Богатица“ пред №20, поради несъобразена скорост с релефа на пътя – десен завой, реализира ПТП, като самокатастрофира в предпазна ограда в дясно на пътното платно. Тези данни съответстват изцяло на отразената в обжалваното НП фактическа обстановка, а жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, които да оборват така направените констатации.

Правилно е приложен материалния закон. Посочената в АУАН и НП като виновно нарушена разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП, вменява на водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил това си задължение като водач на МПС, поради което е реализирал ПТП в предпазна метална ограда на пътя, от което са настъпили имуществени вреди на участък от 10 метра на оградата.

Следователно, с действията си, изразяващи се в движение с несъобразена с релефа на местността /десен завой/ скорост, в резултат на което не е бил в състояние да спре унеслият се автомобил, при което е реализирал ПТП с имуществени вреди, жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му първо нарушение – по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Скоростта на движение се явява несъобразена, тъй като е била неподходяща с конкретния релеф на местността – наличието на десен завой, щом движението 5 със същата е довело да настъпване на ПТП с имуществени вреди. От субективна страна, деянието е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вината непредпазливост. Последният не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че актосъставителят правилно е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а АНО правилно е ангажирал неговата отговорност на основание санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда на виновния водач да се налага глоба в размер на 200 лева, когато поради движение с несъобразена скорост, причини ПТП.

Настоящият случай е такъв, доколкото жалбоподателят е реализирал ПТП, именно поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността – десен завой. Законодателят е предвидил наказание глоба във фиксиран размер и доколкото с НП е наложена на жалбоподателя глоба именно в така предвидения размер от 200 лева, съдът няма правомощия да я изменя в насока нейното намаляване. Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено в тази му част, като правилно и законосъобразно издадено.

На основание събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че е установена по безспорен и несъмнен начин описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, и относно второто описано нарушение.

От показанията на свидетелите И. и С. се установява, че жалбоподателят, като заварен на място водач на процесното МПС, при покана да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, категорично отказал да стори това с думите: „Няма да духам, отказвам“.

В подкрепа на показанията на свидетелите И. и С., относно категоричния отказ на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство за установяване употреба на алкохол, са данните от приложения по делото талон за изследване №086715/27.03.2022 г., съгласно които жалбоподателят е избрал медицинско и химическо изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в хода на извършената му проверка, в хипотезата на заявен отказ да бъде тестван с техническо средство.